satany

Пре*бани

2012-01-26T19:15:00.004+02:00

Мислиш си, че правиш добро, като ме търсиш? Мислиш си че така показваш заинтересованост, подкрепа и дори любов? Такъв си... тъпак!
Отдавна подобен жест щеше да ме размекне, да ме зарадва, сега ми е досадно. Сякаш мия тоалетната - гадна работа, която просто трябва да се свърши. Някога ме интересуваше как си, къде си сега, какво се върти в главата ти. Сега... не знам! Понякога с теб се чувствам като че обувам стари, удобни обувки, друг път- сякаш нося високи токчета с курвенски, евтин изглед. Имам усещането че ме разбираш, че си част от мен, но не е така. Ти си далечно, измислено създание, което не може дори да отрази моите желания.
Някога се кълнях, че няма да те предам, че ще съм до теб завинаги и повярвай ми, опитах. Отчаяно се стремях да не те разочаровам, да не те нараня, но така само потъпквах себе си. Искаше ми се да съм идеалната... приятелка. А се оказах просто поредното фалшиво лице. Дали беше редно да се заблуждаваме така, да не покажем истината пред другия? Не ми пука, вече. Ти си далеч не само тялом, но и духом... ти си една малка вселена пълна с пошлотия, меркантилност и желание за съвкупление с всяко живо, женско създание - точно като разгонен териер.
Не, не те мразя. Не мога. Не, не те и обичам. Вече не! Но не мога да се насиля да си ми безразличен и точно това ме убива бавно.
Искаше ми се да не те бях срещала, но тогава нямаше да науча толкова много за себе си. Искаше ми се да не се бях поддала на фалшивата ти болка, но тогава нямаше да изпитам самата аз болката от разочарованието, не от друг, а от мен самата. Ти ме принуди да бъда себе си, а това не мога да простя така лесно. Аз бях алчна, зла, отмъстителна, ревнива, изискваща. Бях непоносима, но ти ме обичаше. Факт, с който се подиграх... и знам че бих го направила отново, стига да ми позволиш.
После бях приятелка?! Смешно, нали? Аз - вечният егоист?! И ти ми повярва... отново. Повярва, че ще бъда там, където страдаш, повярва, че ще избърша сълзите ти, и ще излекувам душата ти. Аз - онази, която не може да се справи сама със своя характер. Глупак... глупачката бях пък аз.

Happy new year!

2011-12-31T11:03:00.002+02:00

Айде и тази година свърши!
Не бих могла да я оценя като най-добрата или най-лошата. Имала съм доста по-гадни или по-забавни... загубих любим човек, който ще ми липсва още дълго време, но от малка живея с идеята, че никой не е вечен. Трудно ми беше в университета, което е очаквано. Имах и добрите и лошите моменти и не съм убедена, че ако получа шанс да изживея годината отново, бих искала да пропусна нещо. Може би ми се искаше да получа малко повече здраве, доброта и малко повече материални блага (не се заблуждавам, че без пари човек може да е много щастлив и бих поспорила с всеки, който ми излезе с идеята, че "кинтите" не са важни!). Искаше ми се да сме по-сплотено семейсто, да съм по-добра майка, да бъда силна и дисциплинирана... Иска ми се и работя по въпроса.
Нямам кой знае какви очаквания за новата 2012 г. Не искам да се разочаровам за пореден път. А на хората около мен пожелавам здраве (май е най-важното), щастие (което сами ще си направят), късмет (за да намерят това, което търсят) и пари (предимно за глезотийте в този мизерен живот).
Божичко, въобще не разбрах кога точно изтече между пръстите ми, 2011...

Краят

2011-08-02T23:57:00.003+03:00

- Идва. Казаха че е избухнала преди часове, но до нас ще стигне след около тридесет минути.
Поглеждам мъжа до мен, който не сваля очи от небето като всички нас. Облаците се отразяват в гладката повърхност на езерото. Потопила съм краката си до глезените във водата. Не чувствам нищо. Огромно спокойствие е завладяло сърцето ми и знам, че няма да мога да се спася като другите. Те вече са намерили убежище в складовете наблизо. Опитах да стигна до тях навреме, преди херметическите врати да се затворят под носа ми, но не успях. И хиляди други не успяха, те са някъде около мен - лишени от възможността за спасение, лишени от незаразени храна, вода и въздух.
Обречени сме. Остават ни броени минути, може би и по-малко. Затварям очи и се мъча да изтикам ужасяващите картини зад клепачите ми. Хората, тичащи и пищящи за милост, блъскащи се един в друг, молейки някой да отвори вратите и да ги допусне до пункта пълен с жизненоважни за нашето оцеляване, придобивки. Тежкият въздух около нас, непомръдващите листа на дърветата, нехаещи за унищожението, което дебне всички ни. Всяка нелепа подробност се превърта отново и отново в съзнанието ми.
Усмихвам се, а приятният мъж до мен разтълкува изражението ми погрешно.
- Искаш ли да поплуваме за последно? - гласът му е плътен и нежен. Може би ако не бях поставена в такава ситуация, щях да си легна с него, но сега няма време дори и за това.
Кимвам и не осъзнавам кога точно съм останала по гащи и се втурвам с непознатия във водата. Вместо разхладата за която копнея, разбирам че се валям в кал и гнусотия. Езерото е с понижено равнише и се питам дали все пак някой зад онези дебели стени не го е източил нарочно, за да скапе и последните ни хубави мигове като живи хора.
Ахването на хилядите около мен, ме кара да се осъзная и да проследя погледите им. В небето се е появил огромен бледорозов облак, със сини крайща. Идва към нас стремглаво, носещ смърт и изцеление на греховете ни.
Разсмивам се с глас, преди да се втурна в панически бяг, безсмислен точно колкото и изражението ми. Прекосявам улицата и за миг се обръщам към езерото. Всички са омагьосани от красотата на смъртоносния облак, несъстоятелни да помръднат или продумат. Усещам тежкия мирис на смърт и разложение. Поглеждам нагоре и разбирам че няма къде да се скрия. Радиацията е обгърнала и мен.
Преди часове съобщиха по телевизията че ядрен взрив е причина за заличаването на цял континент. Грешка на някой или целенасочена постъпка е причината за смъртта на милиони, няма да мога да разбера, ще умра преди да се иразясни на обикновените хора. Знам само че никой няма да заплати високата цена за изтреблението на невинните, които не се спасиха, освен те самите.
Не бързам да се прибера в апартамента на отдавна починалите си родители. Вече няма за къде да припирам. Влизам в спареното антре, паля лампата и отивам за влажна кърпа. Някъде бях чела или чула, че така можеш да се спасиш от радиацията. Хаха, дали? Обличам влажни, бели дрехи и покривам лицето си с влажната кърпа. Отивайки в хола, се сещам че двете ми кучета са оставени в стая с отворени прозорци и хуквам да затворя. Все още не съзнавам колко безсмислено е това. Галя гладките им козинки и се чудя как ще опазя всички ни живи. Кроя планове колко прясна вода имам и докъде ще ми стигне необлъчената храна, която съм оставила във фризера. Набелязвам кои точно жилища ще проверя след като запасите ми свършат и си обещавам че няма да влизам в ничий апартамент, ако предварително не съм наясно че всички живущи са мъртви. Надявам се че все някой ще оцелее заедно с мен, за да не съм сама в целия този ужас.
Чудя се дали някой ще се погрижи за нас и дали ще ни даде лекарствата, от които имаме нужда след облъчването. Изсмивам се на наивността си. Ние сме просто предвидените жертви в тази случка, което ми напомня че може и да не доживея края на месеца.
Отивам в банята и изплаквам лицето си. Неволно погледът ми попада върху огледалото. Сините ми очи се взират в мен, а усмивката ми е загадъчна, но красива. Примигвам и забелязвам кръвта в очите ми. Една пурпурна капка се отронва от лявото ми око и се спуска бавно по бузата ми. Неволно обръщам глава и виждам оголения си череп. Кичурите с коса са запушили мивката. Усмивката не слиза от лицето ми. Завъртам се и гледам колко красива е кафявата ми коса от другата страна, където все още няма и помен от облъчването.
Излизам от банята, стремейки се да не мисля за приближаващата се гибел. Милвам гърбовете на немската овчарка и булонката си, наричам ги с галените им имена и се правя че не забелязвам как гъстата им козина пада по земята и оголва нежната им кожа...

No rest... for me!

2011-07-19T20:42:00.003+03:00

Отдавна нямам навика да пиша тук. Правя го когато съм безкрайно отчаяна и има нужда да видя чувствата си да се реят на екрана. Трудно ми е да напиша колко съм разочарована не от друг, а от себе си. Нагърбих се с отговорности, които се оказаха непосилни да защитавам. Не съм на 40... мамка му стара... на 26 съм и понякога ми се иска животът ми да беше друг! Иска ми се да бях избягала в чужбина, сама без приятели и ми се иска да бях започнала на чисто. С ново име, с нови приятели, с друг мъж! Проклинам се за глупавият си избор и всеки път се опитвам да убедя сама себе си, че трябва да съм по-търпелива, по-отстъпчива, но всеки път на главата ми се изсипват нови глупости и се чудя в тъмното, още колко мога да понеса?!
Дали някой друг е искал да живее друг живот и дали ще ми се даде друг шанс в друг живот или ще изчезна заедно с ковчега си след време?! "Човек е толкова голям колко големи са мечтите му." Аз не мога да се побера в този свят, мамка му!

Защо?

2011-06-21T23:42:00.002+03:00

Защо понякога съм толкова добричка? Иска ми се да убивам, а само се усмихвам и говоря тихичко. Иска ми се да размазвам лица, а кърша пръсти и си казвам: "С добро се постига повече!".
Днес се убедих за пореден път, че е по-разумно да бъдеш пич и да говориш доброжелателно, отколкото да вървиш с рогата на пред. Иска ми се в повече моменти да съм такава, но понякога пък разбирам че май е било грешка. Не знам как да се държа с хората около мен, защото характера ми е ужасен, пък аз май си го харесвам такъв какъвто е. Хем искам да се харесам на всички, хем не ми пука особено за никого. Явно страдам от сериозно раздвоение на личността.
А дали съм добър човек, мога само да гадая...

Анонимност

2011-04-18T14:31:00.004+03:00

Весело ми е. Влизам си в блога и гледам тъп коментар, оставен от личност с комплекси, липса на мисъл и разбира се прикрит зад гръмкото "Анонимен". Защо е нужно да си инкогнито, за да поставиш мнението си някъде? Нали все се бием в гърдите колко сме непукистични и колко вярваме в себе си и думите си?! Нямам нищо против да поспоря с човек с някакво име, но не мога да говоря на анонимен... някак си ми е странно и неприятно.
Не отнема много време да се регнеш някъде, за да можеш да придобиеш някакво лице в нета.
Исках още неща да понапиша, но не виждам смисъл. Когато човек е ограничен в главата си е ограничен навсякъде. Хахах, айде наздраве на всички анонимни шушумулковци. Да ви е весел живота, какъвто е и моя!

Помиярите в София

2011-04-11T18:12:00.003+03:00

Е, писна ми. Днес за пореден път срещу мен и детето се задава поне 60 килограмово, охранено куче, което уж ми размахвало опашка, при което мъжа ми най-безцеремонно го срита. От незнайна тераса на блока, пред който се развива действието, се разкрещява някакво анаболно 25 годишно лайно и псува мъжа ми като хамалин. Кипнахме и двамата. Първо защото някакво мазно дупенце се прави на мъж от 7-я етаж, а когато слезе при нас се насра. Второ защото ми писна да се озъртам като гърмян заек откъде ще се появи някое дръгливо псе и ще захапе или мен или детето. Писна ми от помияри и от двата вида. От четириногите се отвратих преди години, когато моя приятелка в стремежа си да помогне на едно добиче, то я захапа за лицето. Писна ми кучета да серат по детските площадки редки лайна пълни с глисти. Писна ми да не мога да разходя собственото си куче, защото навсякъде дебнат изроди, които уж защитавали територия и се нахвърлят срещу Марта, която е 10 кила без да е пикала. Писна ми да ровят по боклуците и да разпиляват навсякъде найлонови пликчета. Писна ми да се страхувам къде играе сина ми и дали няма да пипне някоя кожна болест, тъй като преди него там е лежал помияр ( за сведение в нашия квартал те спят на пързалката и серат на детската площадка).
Писна ми и от наглите копеленца, които прокламират защитата на животните, но нито имат куче в къщи, нито пък някога са направили нещо, за да се намали популацията на бездомните животни. Такива лицемерчета заслужават да някой да им пръсне кухите кратуни.
Да не говоря, че останах като шокираната, когато разбрах че съседът ми отгоре, който редовно пребива бременната си жена, е полицай. Не че въпросната женица не й хлопа дъската, не пуши по две кутии цигари на ден( хвърляйки фасовете през терасата и падайки върху моето пране) и има нужда от медикаментозно лечение, но все пак чака бебе. Питам се в каква държава живеем и докога ще се налага да търпя подобни свинщини и пободни хора да са в ежедневието ми?!

Where exactly went normal men?

2011-03-18T11:20:00.003+02:00

Where exactly went normal men? I wish I could find at least one, to be sure that they have not disappeared as the dinosaurs.
Ама, наистина ми се иска. Не е възможно навсякъде да виждам простотия и да слушам кой колко се е напил и каква кифла е е*ал. Някак се чувствам не на място в този свят, след като подобни неща отдавна не са в приоритетите и желанията ми.
Иска ми се да видя един индивид от мъжки пол, който е в състояние да говори членоразделно, без паразитни изрази и да знае да чете поне вестник. Бонуси към поведението - темите на разговор да не се заключават в обсъждане на посления мач, новата фолк дива и колко яки приятели има. Не съм чак толкова претенциозна, нали?
Ако пък някой познава подобно създание... ПАЗЕТЕ ГО!!! Изчезват вид са, дори митичен.

Миналото, си е... минало!

2011-02-25T13:23:00.003+02:00

Преди няколко дни се наложи да намина през стария апартамент на родителите ми. Там тече бурен ремонт. Всичко е на вили и могили, пръстано в подреден безпорядък, присъщ на помещенията, в които не живее никой.
На земята, в прашен плик на незнайна марка магазини, скупчени като гълъби, стояха старите ми дневници. Първоначално се стъписах, че някой все още пази гъсто изписаните тефтери, нацвъкани с пищни лепенки и изрезки. Клекнах сковано пред тях и се зачудих, има ли смисъл да ги докосвам или ще е най-добре да бъдат безпаметно изхвърлени?!
Отдавна не поглеждам в лицето на миналото си. Не защото съжалявам за сторените дела. Не защото ме е страх, че ще прочета колко объркана съм била и преди. Просто не мога да се взра в очите на хора и моменти, които никога няма да се върнат, дори и за миг. С трепереща ръка, разбърках местата на дневниците. Само един по-малък, оставих на страна. Обикновената опаковка, с цветни страници ме заинтригува. Не си спомнях да съм писала в това джобно тефтерче. Не исках, а и не трябваше да чета, но го направих. Дати и часове изпълниха главата ми. Не беше дневник, не и какъвто очаквах. Срещу мен се блещеха подигравателно хиляди смс-и от един единствен човек. Седяща на земята, със свито сърце, шепнех обещания и клетви, дадени от друг. Колко красиво е било времето прекарано с него, колко обич лъхаше от всяка дума? Сълзите ми капеха по листата, защото преди толкова време, бях убила нещо чисто и свято, бях счупила на парчета едно мъжко сърце. Бях глупачка, с големи мечти и желания. Не можах да издържа да съм с него и без обяснения обърнах гръб. Той ме разбираше, знаеше какво точно искам и какво мисля, без да говорим. Хората завиждаха, опитваха се да ни скарат, но не тяхна е вината... а само моя. Понякога човек не осъзнава колко глупаво и нечестно е постъпил, след време е много късно за извинения.
Не пазя дори номера му, той ме мрази. Може би така и трябва. Когато някой те зареже без да каже "Сбогом" и без да поговорите поне веднъж как се стигна до раздяла, имаш право да го ненавиждаш. И все пак го потърсих в мрежата. Не за да искам прошка или да моля времето да се върне назад, а за да видя, че е истински, не плод на моето болно съзнание. Останах потресена в какво се е превърнал и се почувствах виновна. Може би без причина...
В очите ми все още има сълзи, все още ми е тежко. Не за него или за мен. Боли ме по онези времена, в които усмивката ми не слизаше от лицето и се държахме за ръце. Мъчно ми е за думите, които няма пак да чуя и за грозната раздяла. Не бих останала с него, дори да имах шанс да върна времето назад. Бих променила поведението си в последния ни ден заедно и бих обяснила защо си тръгвам.
Миналото си е минало и няма нужда да се ровим в него. Боли прекалено силно понякога и намразваме себе си, за постъпки потънали в прашно пликче на пода, в един апартамент събрал спомени - болезнени и никому ненужни.

Имам нужда от спешна ваканция

2011-01-03T23:33:00.002+02:00

... ама наистина. Нещо тази зимна ваканция не я усетих изобщо. Исках толкова много неща да свърша, а не направих и една десета от заплануваното. Не успях да се наспя, не можах и един ред да напиша. Нито пък учих по "Българският Средновековен град", на теста, на който се изложих фатално и съкрушително. Не успях да направя перфектната вечеря за Бъдни вечер (не че си падам християнка, но все пак), а за Нова Година всичко беше просто такава трагедия, че се радвам че ми се махна от главата този ден.
Имах желание да прочета толкова много книги, че сега когато гледам гигантската купчина пред мен, се чудя коя по-точно да започна, защото всичките ми изглеждат еднакво привлекателни и сякаш ме теглят към себе си. Което ме наведе на мисълта, че не съм си купувала книга повече от два месеца и се чувствам достатъчно прецакана и зле финансово. Искаше ми се за коледен подарък да получа някоя книжка, от тези, които си бях набелязала, но се оказа, че така и не се намери някой, който да ми подари поне нещо... така че...
Всичко до тук прозвуча като едно голямо оплакване, ама какво да направя. Мъча се да се радвам на минималните неща, около мен и за сега не се справям особено добре.
Просто ми се иска да си почина от всичко и всички, с някоя хубава книжка в ръце и може би едно средно по цена, червено винце на масата...

PORN!!!

2010-12-28T01:15:00.003+02:00

Може би трябва да започна с Честита Коледа... Е, да... ама не искам! Защото няма нищо весело в тези празници, поне за мен. Обраха колата два пъти пред блока, останахме без пари за подаръци, нещо съм фригидна откъм чувства, пък и вече ми е все едно.
Гледам порно по цял ден... ооо, не драги! Не е за това, което се върти в празничното ти съзнание. И на мен ми се иска да гледам порно по цял ден, от онова което ти се подмокрят гащичките и ти се иска едно здраво чукане. Аз гледам как е**т целия ни народ на голо, всеки Божи ден и се чудя къде живея по дяволите?!
Нека започна отначало. Може би защото ми се струпаха прекалено много неща на главата, нямам време да обърна внимание на себе си, но някак се усещам преебана в цялата работа. Защо оня противен дъртак ДЯДО КОЛЕДА или Дед ти Мароз не хване да ми подари нещо, което искам или си мечтая? Какво?! Не съм пък чак толкоз стара, мога и една свирка да му завъртя, ако е навит... вече ми е все едно! Писна ми да се разправям с издателства, издатели и коректори. Ай сиктир, бе педали надрусани! Да ви е честита Новата Година!!@! Искам да ме няма, искам да съм друга и да съм добре, а не изхабена и гнила отвътре. Вие сте виновни, и майната ви!!!! Писна ми от вашето ПОРНО! Искам смисъл, искам драма и може би мъничко ЛЮБОВ!

Любов от пръв поглед?!

2010-07-30T00:15:00.003+03:00

Абе, много много не вярвам в тези работи. Аз съм си влюбчива по природа, бързо се вманиачавам по някого, после бързо разбирам че пак съм се прецакала. Не мога да се променя, колко пъти се опитвах... няма смисъл да обяснявам. Срещам някого, който се доближава до мечтата ми и ето че вече съм обсебена. Целия процес трае точно 10 дни, след което вече ми е минало и се налага да разбия нечии илюзии, за да се отърва от кашата, която сама съм създала. Схемата ми е толкова ясна, че направо думи нямам. Все по-често се отвращавам от себе си и се чудя кога ли ще се изсипе някое проклятие върху ми. Разделяла съм двойки, прецаквала съм и себе си не веднъж. Както казваше Сейтан: "Не си красива, но за сметка на това имаш чар, който направо те забива в земята". Не знам колко е прав, но се усещам че привличам само неподходящи типове.
Та както и да е... днес осъзнах ( моля без заблуждения, не ми е дошъл акъла), че пак съм си харесала някого... пък и по моя преценка и той не е безразличен. Вярно, няма нищо общо с това, което аз искам... но пък очите му ме убиват. Мразя кафявото, но тези са уникални. Няма никакви добавки към тялото си, което е странно предвид какво работи.
Не знам къде ми е акъла, не знам какво ми става... няма ли да се спра. Защо е това пръскане на сърчица наоколо? Дано да минат по-бързо тези 10 дни, защото в противен случай ще откача. А той е толкова сладък, особено когато се вгледа в мен, когато се усмихне или когато просто прояви внимание, различно от всички други. Мамка му, имам нужда от приятелка от женски пол... тези неща не са за нета. Така и не успях да намеря някой като мен с вагина. Толкова ли съм лоша, мамка му?!

400 страници?!?!

2010-07-27T12:51:00.004+03:00

Понякога и аз не знам как ми тече мисълта. Едва вчера разбрах че съм написала 400 страници от книгата ми. А имам още толкова работа. Ако съм така многословна докъде ще му излезе края?! Може да чукна и 1000. Идеята ми беше за нещо кратичко, но ясно. Сега разбирам че ми харесва да съм в онази непозната страна, където не аз пиша героите, а те самички си се развиват чрез мен. Много е интересно и забавно как понякога имам една идея за някой, а в последствие се оказва че характерът на персонажа е изместен в неочакван за мен ръкав на психологичното здраве. Исках книгата да е забавна и развлекателна, а се оказа доста разширено издание на многото ми притеснения и въпроси относно действията на хората.
Все още не мога да повярвам... 400 страници, а за мен това е едва началото на цялата история. Непрекъснато ми хрумват разни идеи, разговори и дори стил на живот. Ха ха... егати!

Пиърсинг мания...

2010-07-24T15:24:00.003+03:00

Така, повечето които ме познават знаят че имам навика да си причинявам болка (дали ще е душевна или физическа, няма разлика). Не съм само-мазо, по дяволите! Просто понякога искам да се променя,а това е съпътствано с доза болезнени изживявания.
По ушите си имам 12 дупки, които бяха пробити с пистолет. Сега реших, че искам пиърсинги. Купих си обеци и за сега успях да разширя цели шест дупки. Остават още толкова. Харесва ми как изглежда, харесва ми и че сама се оправям с абоката и болката. Мога да препоръчам на други откачалки да пазаруват и питат за съвет хората от "На тъмно". Вече имам известен опит с персонала там и мога да кажа че има едно доста възпитано момче, което е готово да помогне и да отговори за всички глупави питания, които имате. Не искам да правя реклама на магазина, те и без това си имат репутация, но определено се изненадах от желанието на пича там да удовлетвори всички капризи.
А освен ушите, имам желание да пробия и веждата си - поне два пъти....

Why are you so lonely?

2010-05-28T23:26:00.006+03:00

Прегледах хиляди снимки, прегледах хиляди интервюта, материали, обложки и какво ли още не за Него... Sully Erna... и открих че и той е толкова самотен колко и аз самата се чувствам понякога...
Нека започна от началото на обърканите ми мисли. Забелязах че на някои снимки любимият ми вокал изглежда все едно светът му се е сринал, все едно е загубил смисъла на цялото лутане в този живот. Това ме накара да обърна нета, за да намеря поне една искрена усмивка, която да не е поза, която да е искрена и да личи вътрешното му щастие. Оказа се че не намерих нито една. Навсякъде изглежда толкова тъжен, толкова самотен и ненормално отегчен при среща с фенове. Не би ли трябвало да е доволен от живота си - прави каквото е мечтал цял живот, има хиляди жени, които искат да легнат с него (дори и за една нощ), цял свят го познава, въобще има каквото някой някога е искал. Но все пак лицето му е лишено от вътрешно щастие, сякаш нещо му липсва. Не съм се заглеждала в другите "звезди" и не зная дали и при тях е така, но ми е жал за Sully. Усмивката му изглежда толкова фалшива и толкова далечна, че сърцето ти самичко се изпълва със съжаление, въпреки че знаеш колко много материални облаги притежава въпросната личност. Възможно ли е да има толкова нещастни богаташи? Или просто липсата на правилната половинка в живота, те прави толкова съкрушен, въпреки че мечтите ти са реалност? Съжалявам го, без значение че много го харесвам. Не искам да съм на 42 и да съм толкова нещастна, толкова празна душевно. Не е редно когато си осъществил всичките си мечти, все още да си празен и посърнал, някак не е редно! И все пак аз продължавам да го харесвам, дори се надявам (моля се!) един ден на лицето му да се появи истинска усмивка, която да не е породена от това че разни папараци те снимат, усмивка, която идва дълбоко отвътре и не е изтръгната насила, за да заблуди останалите и да им създаде илюзорен образ на вечно веселата и щура рок-звезда. Не искам пародия на щастливи Холивудски персонажи, и те са хора мамка му! Просто ми е жал, че идеалът ми за мъж е толкова тъжна личност... някак това го прави равен с мен, а не ми се иска.

снимка: www.connect.it.com

Kill me, cause I'm stupid!

2010-05-24T23:52:00.002+03:00

Е понякога ми се събира много, не знам как съм такъв ходещ проблем... за близките четири дни, поне три пъти щях да получа инфаркт... сега отново знам че съм направила егати глупостта и направо не знам какво да очаквам! Откачам, защото съм сигурна че може да ми се излеят егати лайната на главата. Чудя се понякога как мога да живея винаги така по ръба... аха да се преметна и оцелявам- после, разбира се правя нова свинщина... и пак отначало. Когато някой се опари, се замисля дали ще върши нови глупости, аз обаче не мисля- не мога да разбера толкова ли съм глупава или просто ми харесва да си вдигам сама адреналина (което не е никак здравословно)?! Надявам се да е първото, така поне ще имам основателна причина, не че ако харесвам да си качвам сама адреналина е нормално... Абе направо не знам. Искам вече да се умиря, цял живот правя идиотщини, чопля ги от кътчетата на объркания си мозък и ето че после ги изпълнявам с голям ентусиазъм... и аз не знам какво ми е? Искам да съм героиня на някой филм или книга, там винаги всичко се оправя или героя умира... няма такива средни работи. Такъв персонаж като мен е рядкост, то и в живота е нещо невъзможно. Не мога да измисля начин да си седна на задника и да спра да съм такава ненормалница... УЖАС!

STAY AWAY FROM ME!!!

2010-05-23T00:56:00.005+03:00

Ако искаш нещо, ела и го кажи. Ако не искаш нищо-разкарай се, по дяволите. Какъв живот живея, какво се случва без аз да знам... къде отиде доверието, къде отиде нормата и границата? Знам че не съм мила и добра, знам че има хиляди причини да не съм тук и сега, но какво ми има че понякога е толкова сложно да ме разберат хората... не искам нищо-искам само разбиране и човешко отношение.
Махайте се , стойте далече от мен-писна ми от вас. Не ме разбирате, аз съм ви чужда. Искам да съм сама и да съм далече от тоя дребнав свят... искам хора с души, които могат да дават-не само да взимат. Искам да съм сред хора с различен поглед над нещата, искам нормални същества пред себе си-не ампутирани душевно болни съзнания... HELP ME... Имам нужда от рамо на което да поплача, имам нужда от някого на когото да се доверя за всичко, което обърках. Моля... Ако все пак има някой с неразрушено сърце, нека помогне. Аз вече нямам какво да губя!

Fuck, I don't care!!!

2010-05-14T22:41:00.002+03:00

... и не е истина. Пука ми!!! Пука ми, защото не ме поглежда. Пука ми, защото бяхме, а сега не сме. Пука ми, когато изпитвам вътрешния ад. Пука ми, когато знам че е близо, но не достатъчно. Пука ми... и колкото ми да се заблуждавам, знам колко ме боли, знам колко е fucked up!
Да се опитам да започна от начало. Аз съм той, той е аз... откачено, нали? Ми то и аз съм откачена. Как да имам нещо, което е далечно? Как да се докосна до усмивката си? Егати, веселба! Дай ми дрога и ще я погълна, до край! Дай ми щастие и ще го прееба, яко! Дай ми пиене и няма да съм трезва, лошото е когато се напия от емоция. Как да сложа край, когато не е имало начало? Как да се накарам да спра, когато искам да продължавам до безкрай? Коя съм аз и какво искам? Къде съм и защо е толкова мрачно, къде е той по дяволите? Боже, Ад! И най-лошото е че сама си го създадох. Как е възможно да се поставиш сам в такава "комедия"? Чудя се дали да не отида да се прегледам, все пак! Дали не е зле да отида и да се гръмна? За какво живея и за какво се боря, писна ми да задавам все едни и същи въпроси и да не намирам смислени отговори. Искам да ме няма, искам само да спре да боли така жестоко... искам да е до мен, да съм до него!
Объркана работа, хем боли, хем сърби... хем ми е драго! Хем искам да ми е все едно. Непрекъснато си повтарям:" Стига, кучко! Той е далеч от теб, не само на години, но и на акъл. И аз не знам защо сте заедно!"... Сега вече всичко ми е все едно, сега ме боли повече от вчера, утре ще боли повече от днес - кръговрат на болката.
FUCK YOU, because I LOVE YOU! Това е, а аз отивам да се напия за кой ли път с цел да забравя колко е болезнено и как ме е забравил...

2010-05-12T14:43:00.003+03:00

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.

Развълнува ме ужасно много, направо място не можех да си намеря, когато го прочетох. За това реших да го споделя... уникално е.

No comment... и все пак.

2010-04-19T19:08:00.004+03:00

" ... и не е защото всеки път щом го видя откачам, не разбираш, нали? Няма смисъл да вдигаш рамене, ясно ми е. Търся го непрекъснато. Не видя ли сините му очи, не мога да се усмихна. Оглеждам се през десет минути дали няма да се покаже иззад ъгъла. Като някакъв странен наркотик, е... хем е забранено, хем го искам прекалено силно. Не да го докосвам, не да говоря с него... просто искам да е около мен. Толкова ли е страшно? Да, права си. Положението е много зле. Кажи ми какво да направя, не мога да влияя на чувствата си. Как да заповядам на съзнанието си да отхвърли идеята за него? Не мога!!! Не мога да спра да го търся, не разбираш ли че нищо не правя. Само го гледам, нищо повече. Дори не се осмелявам да го докосвам... а той май иска точно това. Най-ужасното е че той също ме търси. Или може би се вманиачавам? Не, изчакай да ти кажа... преди училище идва при мен, първо на мен казва "здрасти". Гледа от колата си право в моите очи, махва първо на мен, преди да е слязъл още. Ако приятелите му са на другия край на площадката, идва първо при мен, после при тях. Когато не го слушам се ядосва. Кажи това какво е... луда съм, нали? Да, благодаря. Не знам и аз какво е. Да, права си, това какво чувства той не е от значение. Ако изпитва същото, което аз към него, ще стане още по-зле. Направо е откачено. И въпреки всичко, не мога да спра да мечтая. Да съм с него... да, бе... знам мамка му шибана. Знам. И какво? Никога не съм направила нещо нередно, нали? Не съм му казала какво изпитвам, не съм го докосвала. Тогава? Разбирам те, а ти дали ме разбираш? Харесвам момче по-малко с 12 години от мен. Как очакваш да се чувствам? Да, на теб ти е лесно, нали си имаш мъж. Мамка му, Мира. Не мога да спра да искам само да го виждам, без него денят е пуст. Разбирам прекрасно, че това е загубена кауза. Аз съм далеч от неговия свят, така както той от моя. Мога само да се надявам че всичко ще отмине, моля се да стане така..."

Нямам какво да добавя, освен че останах шокирана. Не знаех какъв съвет да дам, все пак съм мъжка майка. Жал ми е за нея... определено. Но понякога се питам има ли значение възрастта, ако любовта те халоса по главата? Май най-добре в такива случаи е просто да оставим всичко да отмине... а ако все пак чувствата се засилят?

Ако имах клонинг...

2010-03-13T23:13:00.004+02:00

... щеше да ми е много, по-лесно да пиша тук. Понякога напълно забравям за блога си. Тъй или иначе цялата ми енергия отива в новата ми книга. Ден и нощ съм с едни и същи герои и ми е адски трудно, за разнообразие да пиша и тук. Нямам сили, направо. Стресирам мозъчните си клетки с нови групи, някои просто добре забравени, други току открити. Оказа се че съм музикален помияр. В playlist-а ми, в пословичния youTube има всякакви идиотщини. Открията на седмицата ми са Orgy, Dope, Audioslave и Incubus. Последните две ме докарват до лудост (в добрият смисъл). На фона на някои от песните съм толкова продуктивна, че не смогвам да записвам бягащите мисли.
Трябваха ми няколко желаещи да прочетат пасажи от творението ми... оказа се трудна задача. Не всеки харесва хард фентъзи. Дето се вика, дреме ми. Нали го пиша най-вече за себе си. Ако успея да продам няколко копия, добре дошло.
Мда, колкото и да се напъвам, личи че не ми е до писане. Искаше ми се да се отчета тук, да се види че не съм умряла още, ако някого му пука,въобще! Отивам да се боря с трудните пасажи, оставени за "после", докато Chris Cornell моли някои да му покаже как се живее... да му имам проблемите, пък на тоя красавец!

"Inside" by S.H. Ruthless

2010-01-18T14:10:00.010+02:00

..."Не знам как са се запознали.Не знам как е започнало.Той ми каза,че се е влюбил в нея,още преди да я види.Само знам,че от деня,в който се срещнаха,не ги видях разделени.Тя го обичаше точно толкова колкото и той.
Ходеха заедно в Кафенето,поръчваха едно и също,говореха един през друг,но никога не губеха смисъла на разговора.Никога не спореха,никога не се караха...Никога не ги видях тъжни или умислени.Радваха се на всяка секунда заедно и не пропускаха миговете да отлетят безвъзвратно.
Майка й не го харесваше,бил по-голям от нея,занимавал се със странни неща,не учел.Той нямаше родители.Живееше сам в един апартамент,точно над Кафенето.Стените му бяха изрисувани с толкова неща,че понякога окото трудно различаваше отделните картини.Книгите бяха разхвърляни по земята,отворени на непрочетени страници.Нямаше ред,нямаше смисъл,но тук и двамата живееха истински.
Когато тя му ходеше на гости,той и свиреше на китарата си.Незапомнени песни,без думи или водеща мелодия,просто ноти облечени в любов.
Видях я за първи път през един есенен ден.Двамата крачеха усмихнати и прегърнати през тясната уличка,и слушаха някаква песен.Спряха се на една сергия на изоставения пазар и дълго се целуваха.Когато стигнах до тях,приятелят ми се стресна.
-Здравей,Мики.-поздравих го аз.
-Ей,приятелю,къде се губиш?Чакай да те запозная.Това е Миша,сродната ми душа.Миша,това е приятелят ми от детинство-Кико.С него сме като братя.
Очароваха ме очите й,сини като лазур и сякаш потъвах в тях.Усмивката й бе,като на ангел.Косата й беше черна и права,прилежно прибрана с червена панделка.Протегна ръка към мен.
-Здравей,Кико.Радвам се да се запозная с един приятел на Мики.До сега все аз го представям.
-Виж,приятелю,бързаме сега,но ще се видим друг ден,нали?.
Не можех да отговоря,гледах я и не можех дори да си поема дъх.Разбрах защо е толкова обсебен моя скъп на сърцето,приятел.
По нататъшните ми срещи с тях двамата,бяха очарователни.Тя говореше за неща,които толкова млада дама не би могла да знае.Смееше се на глупавите мъжки шеги и с удоволствие вършеше всичко,за да угоди на Мики.Той я боготвореше,не даваше и косъм да падне от главата й.Така и не заподозря,обаче,защо все по-често предпочитах компанията им.
Успях за кратко да я спечеля.Тя мислеше че съм неин приятел,точно както и на Мики.
Станах неин довереник и пазител на най-съкровените и тайни.Споделяше с мен всичко,което мислеше и чувстваше.Разбрах,че двамата с Мики не са имали сексуален контакт и това до някъде ме учуди и окуражи.Запозна ме с майка си,която ме хареса още от първия миг.Последната споделяше с мен,на срещите ни,за които Миша не подозираше,колко много се притеснява за дъщеря си и колко ненавижда онзи нехранимайко Мики.Колко по-добре би било,ако Миша си намерела някой приятен младеж като мен,с когото да може да се развива емоционално и дори професионално.Колко добре ми действаха такива думи,даваха ми сили да продължа да се надявам,че един ден момичето с червената панделка ще бъде моя.
А през това време двамата влюбени не можеха един без друг.Ако не се видеха поне два пъти на ден,Миша плачеше безутешно,а Мики беше като звяр в клетка.Контролът на майката на Миша ставаше все по-свиреп и понякога се налагаше да бяга от дома си,за да се види с приятеля ми.Всяка тяхна среща аз следях.Колко красиви бяха двамата,когато тя плачеше на рамото му от щастие че са заедно,а той я целуваше нежно по челото и устните.Как внимателно избърсваше сълзите й с устни и галеше косата й.Такава любов не се виждаше всеки ден,не всеки беше способен да обича по този величествен и безкористен начин.
Дойде денят,в който чух една лоша новина.Миша беше решила да се отдаде на Мики.Сърцето ми се сви и щях да припадна.Опитах се с глупави аргументи да я разубедя,но пламъкът в очите й така и не угасна.Сподели ми кога и как е решила да стане и само това ме утеши.
Знаех какво да правя.Обадих се на майка й и веднага й разказах каквото бях научил.Тя каза,че ще се заеме,а аз намерих прекрасно място с гледка към апартамента на Мики.
Дойде уреченото време.Тя пристигна у тях и го целуна страстно.Знаех,че няма да размисли въпреки всичките думи,които й казах.
Настаниха се в хола и приказваха известно време.После Миша бавно почна да се съблича.Той я галеше навсякъде,целуваше я нежно и ненаситно.Докосваше бледата й кожа,сякаш беше реликва.Тя притеснено се отърваваше от дрехите помежду им.Сложи я да легне на пода и притисна с тялото си нейното.Извиваха се в наслада,откриваха себе си и пак се завръщаха към другия.Устните им шепнеха неразбираеми за мен слова,телата им играеха най-старата игра в нашия пошъл и зъл свят.Този акт не бе само физически,духовните им страни също се бяха вкусили.Питах се дали има други като тях двамата и дали ако се разделят по незнайна причина,ще могат да обичат друг така?Дали любовта им ще е трайна и неразрушима като времето,и дали някога ще се наситят един на друг?
Лежаха вплетени един в друг,когато тя скочи и започна да се облича.Той също последва примера й.Отидоха до вратата и знаех,че трябва бързо да се примъкна до там.В гръб видях майка й...беше закъсняла.Дочувах разговора им.
-...и какво си мислиш,че правиш тук,мила дъще?
-Мамо,успокой се,само си говорехме.Не съм направила нищо,за което да съжалявам.Моля те,тръгни си.Ще говорим като се прибера.-с тези думи Миша затръшна вратата.
Скрих се,за да не ме види майка й и се долепих по вратата им,за да чуя още от разговора с Мики.
-Обичам те,красавице моя.Знам че един ден ще бъдеш до мен и никога няма да се разделяме вече,но сега трябва да се прибереш и да говориш с майка си.Тя ще разбере,тя също е жена и е обичала,зная го.
-Не,мили,не...тя е с каменно сърце.Някой я настройва срещу нашата любов,някой шепне отровни думи в ушите й...а черното й сърце само това чака.Моля те,не ме отпращай,нека остана.
-Аз не мога да разделя майката от детето й,знаеш.Опитай се да промениш впечатленията й.Ако не можеш,тогава ще го мислим.-дочувах плача й и може би това ме разстрои най-много.За първи път я чувах как плаче от мъка.Тогава се запитах дали това,което тая в сърцето си към нея,е обич или е ужасния егоизъм,така характерен за мен.
Скрих се бързо,за да не ме види тя и се прибрах.
Не ги видях в следващите два дни.На третия,Миша ми се обади.Ридаеше и питаше къде е Мики.Знаеше,че имам ключ от апартамента му и ме молеше да се срещнем там,за да види дали нещо не му се е случило.Съгласих се,без да знам защо.
Когато я видях,обаче сърцето ми се сви от мъка.Онова красиво момиче с червената панделка,сега стоеше пред мен с тъмни кръгове под очите и разчорлени коси.
Обезумяла от мъка тя не знаеше как да формулира страха и отчаянието си.
Качихме се в апартамента,но Мики не беше там.Всичките му вещи си бяха по местата,доколкото имаха такива,но той не беше там.Посърнала и нещастна,тя ме помоли като неин най-добър приятел да я придружа до Кафенето.Там също нямаше и следа от Мики.
Виждах болката в очите й,страха и безмилостния копнеж това да не е истина,я задушаваше.Опряла лице на рамото ми,тя плачеше и проклинаше всички в този безскрупулен свят.Оглеждаше се за любимия,тичаше до познатите места,докосваше с ръка там където бе стоя или седял той,но без резултат.Очите й,сини и големи,се местеха от място на място,от човек на човек.Болката бе заседнала в гърлото й и не й даваше дори да плаче както иска.Поглеждаше ме,понякога с молба,понякога,обаче не ме виждаше.Гледаше право през мен и се усмихваше на нещо далечно и нереално.Светът за нея вече беше пуст.В мига когато разбра,че Мики го няма,тя загуби всичко,загуби себе си.И тогава рабрах отговора на въпроса си-тя никога нямаше да обича друг,никога нямаше да прежали или забрави онзи младеж с черните очи и кестенява коса,който бе първия й мъж.Никога нямаше да се отдаде така на друг,никой друг,никога нямаше да докосне отново душата й.
Виждайки я такава,се запитах дали това съм целял.Така ли трябваше да свърши тази красива любов и нямаше ли кой да ме спре?Опитвах се да се самозалъжа,че не аз съм виновен,че не заради мен е изчезнал Мики,но не можех.Прегръщах така мечтаното момиче,но вече в сърцето ми нямаше любов,а само пепел и ужасна тъга."...

"Inside" by S.H.Ruthless

Годишнина...?

2010-01-16T17:15:00.008+02:00

За втора поредна година ми се случва да забравя,че с Димитър имаме годишнина от сватбата.А уж преди 5 дни си спомних и помних до онзи ден.Когато вчера сутринта се чухме,адски се изненадах като ми каза:"Честито г-жо Митева"."К'во честито,бе?Да не сме спечелили от тотото?" питам аз със надежда във гласа..."Не,мило,имаме годишнина.
Вече 5 години сме женени"."Ааа,това ли,знаеш ли как ми изкара акъла,мислех че някаква награда сме спечелили".
Мда,вече пет години живея с един и същи човек,общо взето доста е странно.Винаги съм мислела че няма да се омъжа,но не стига че го направих,ами и беше много рано(?).Не ми се иска да казвам,че съм безумно щастлива или че съм безумно влюбена...винаги в една връзка има моменти на обич и моменти на разочарования.Не мога да кажа кои са повечето при нас,но щом сме все още заедно,явно има за какво да сме хванем.Не мога да кажа,че съм удовлетворена от живота си,винаги съм искала максимума от себе си и има още много неща,които мога и ще свърша.На първо време смятам да издадем с баща ми още една книга(специализирана литература) и може би ще завърша един проект,по който работя от години.да не говорим,че имам безценни идеи за още две книги(от развлекателния жанр)...така че след 5 години семеен живот не бих казала че съм осъществила мечтите си дори и на половина.Огромен плюс е,че половинката ми ме подкрепя във всяка една глупост,която подхвана и всеки път страда с мен,когато Великите ми идеи не се получат.Може би това е любовта...не знам...а и май не ме интересува.

Снимка: www.jaipurhelp.com

Hugh Jackman and "Wolverine"

2010-01-13T11:59:00.009+02:00

Гледах наскоро всички филми от поредицата "X-men",включително и четвъртата посветена на Върколака.Останах много разочарована от третата.Не очаквах Екзавие да умре така глупаво или пък Магнето да стане обикновен пенсионер,който играе шах.Тъй като не съм имала прекрасната възможност да прочета комиксите и на идея си нямам как се развива действието там,но съм гледала част от анимациите и там нещата не са така глуповати.Освен хубави ефекти,на филма му липсва интересен и може би по-простичък сюжет.Може би очаквах нещо различно.Очаквах нещата да са съсредоточени върху историята на Логан,да разберем подробности около живота му като мутант преди великата промяна,но това беше наръчкано още докато надписите в началото вървяха.Всъщност очаквах нещо в стила на Marvel,нещо като "Iron man" или "Hulk",но не би.Всичко във филма е такава каша и боза,че ми прилича на турски сериал.Ясно е че трябва да има умряло гадже,за да може Върколака да се озлоби,но така и не разбрахме откъде произтича първоначалния му гняв към вселената.Да не говорим колко епизодично и тъповато беше представен Гамбит.Толкова се разочаровах,че едва не спрях филма.

За "X-men Origins:Wolverine" мога да кажа че освен очарованието на Хю Джакман и екшън сцените,няма нищо друго за което да се хванеш.Ето една интересна статия за филма,"X-men"която подкрепям с две ръце.
Интересното е,на кого му е хрумнало точно Джакман да играе Wolverine,но е уцелил в десетката(поне според женската аудитория).Гледала съм няколко филма с въпросния актьор и не съм оставала с кой знае какви впечатления.Хареса ми в "Парола:Риба-меч" и "Ван Хелзинг",но никъде другаде.Пък и си избира доста зализани прически...Доколкото ми е известно Джакман играе по-скоро в драми и тук-таме в някоя комедия,но в образа на "Marvel"-овия Върколак направо ме изуми.Както се казва:"Припиках ъглите у нас".Не знам защо до сега е играл само лигави роли,при положение че го бива като гневен пич?!

Общо взето мога да кажа,че ако не харесвате актьорите и здравия екшън,с чиста съвест можете да не си губите времето с "X-men".Няма да намерите нищо вълнуващо или запленително в сценария и сюжетната линия.Но пък аз лично бих го гледала пак,само заради Джакман :) ...
Ето и малко инфо за актьора Хю Джакман - на български;
Hugh Jackman и на английски,разбира се.

А това е историята на Wolverine от комиксите Marvel.

Снимки: http://www.aceshowbiz.com/

Ч.Р.Д. ,мила мамо!

2009-12-12T16:20:00.003+02:00

Ха,егати щуротията.Все още не мога да го проумея.Кога майка ми стана толкова голяма и как толкова бързо дойде деня,в който ще "чукне" половин век.Още помня,сякаш беше вчера,как ходехме в "Примавера"-та да се тъпчем след училище или как ходехме до "Макдоналдс" и си купувахме по 5-6 детски менюта...ами когато си купувахме преоценени книжки от "Славейков",или ходехме да обядваме в "Каруцата" и винаги мама дояждаше всичко...ами когато и правехме нес-кафе и моето винаги приличаше на нещо повърнато,а на мама беше страхотно,с гъста пяна и много захар.И колко беше забавно да ходим по магазините и да се гледаме с часове в огледалата.Ами как купувахме плюшени играчни на килограм...и как весело си клюкарствахме за глупави колежки и откачени съученички.Избирахме си заедно козметиката и се при смихме една на друга колко грозно ни седи ново червило или как фатално сме се оринали от новия крем.През повечето време майка ми беше приятелка,с която можеш да споделиш глупости без да го разтръби на целия отбор или да поискаш съвет,за който не пише в никоя книга или сайт.Все хубави спомени,които не ми се струват толкова далечни,а са се случили преди много време.
Да,понякога се карахме,понякога не си говорехме,но всеки път се правехме че нищо не е станало и карахме нататък.
Може би съм пораснала и вече е малко по-различно,но все още знам,че имам една малко поостаряла дружка,на която мога да се оплача и на която мога да се похваля.
Благодаря ти мамо,че те има и въпреки всички глупости,ме обичаш.Извинявай мамо,че бях такова говедо и че не си признавам когато се оакам пред теб.
Честит Рожден Ден,мамо!Дано не се промениш и дано да сме още много време заедно,защото без теб е мрачно и тъжно,защото без теб нямам упора и приятел.

Хомеопатия и билкови чайове

2009-12-11T16:38:00.006+02:00

Да,малко странно е да пиша за таквиз ми ти неща,но се оказа че все пак ми стана любопитно.Ако някой все още не е разбрал,се интересувам болезнено от медицина и винаги съм мечтала да стана лекар.Тъй като съм "скарана" с химията,този ми блян остана в миналото.Но все още чета медицински статии,лекувам се успешно и сама,и всеки път изненадвам личния си лекар с находчиви лекарствени програми.Да,понякога мечтата на човека се превръща в мания.Имам хиляди случки,в които хората остават с впечатлението,че съм практикуващ лекар и дори са ме питали къде работя.Много забавно ми става,когато им отговарям,че всъщност се занимавам с нещо далеч по-ненормално и медицината ми е само хоби.Случвало ми се е,приятелка да си мисли,че лъжа,че съм археолог,само и само,за да не ме занимават с прегледи.
Понякога се лаская,понякога пък ми става гадно,че хората остават разочаровани,мислейки си че историята е само суха материя и че само некадърни глупаци,с лабилна психика се занимават с нея.
Но да се върнем на темата,която е една нова територия в съвременното природолечение.Всеки знае,че бабините трънки понякога са много по-резултатни от скъпите и с редица странични (д-)ефекти лекарствени продукти пръснати из фармацевтичните дебри.Има хиляди докторантури на различни лекари от цял свят,както и редица научни публикации в защита на природолечението.За това няма смисъл да се впускам в непрофесионални квалификации и непремерени изказвания.Идеята е,че с хомеопатични продукти можеш да се излекуваш успешно от елементарна настинка(а и от много сериозно заболяване) за далеч по-малко пари,а и като избегнеш да натовариш и организма си с ненужни съставки.Надявам се да не ме разберете погрешно,не се опитвам да омаловажа напредъка на съвременните лекарства и продуктивността на определени умове,в също така определени биологични сфери.Но се оказва че понякога можеш да си спестиш натрупването на ненужни оцветители в организма(това е най-малкото) и да се простиш със сополивия си нос.
Хомеопатията е една необятна територия,с много възможности и перспективи.Единствения минус е,че в България все още няма достатъчно хомеопати с практика и нужното образование.
За всички заинтересовани ще публикувам един сайт,от който останах очарована.Има достатъчно информация за всичко.
Българска медицинска хомеопатична организация
Общо взето в сайта се дзверих поне седмица,докато изчета всичко,което ме заинтригува.Оказва се че повечето продукти са извлеци от заобикалящите ни треви и рядко животни и спомагат за излекуването на повечето ни познати болести.
За билковите чайчета мога да говоря много,аз лично съм пристрастена към тях и в момента имам в личната си колекция повече от 30 вида.Някои се използват ежедневно,други са за определени оплаквания.Смея да твърдя че в много случаи съм била доволна от лечението само с билкови отвари.Но разбира се,пак повтарям това не е панацея.Както билките,така и хомеопатията трябва да се приемат само след консултация с лекар(най-малкото за да има кого да напсувате или на кого да благодарите след (не-)успешно лечение).
Искаше ми се тази публикация да е препратка към корените ни отпреди откриването на антибиотиците,искаше ми се да покажа,че едно време хората са били наясно какво е жълт кантарион и за какво се използва той,но като че ли не ми се получи много-много.Исках да споделя с някого,че все пак можем да разчитаме на опита на баба си и че не е зле да я чуваме какви ги говори,когато й се оплакваме.Ето един прекрасен сайт за значението на повечето билки,които познаваме Описание и употреба на билките.
Дано поне малко да съм успяла да ви накарам да се замислите за здравето си и поне малко да ви е било интересно.

"Сблъсък" Стивън Кинг

2009-12-10T13:33:00.002+02:00

Отдавна се канех да пиша за тази книга.Обикновено не се ангажирам да пиша диарични слова за голям автор,най-малкото защото не съм аз тази,която да прави литературен разбор на човек,който си изкарва хляба с книгите си...но все някога е време да престъпя принципите си.
За огромно мое съжаление все не ми отава време за някоя сериозна книга и се задоволявам с мизерни авторчета,с творчество сведено до минимум.Тъй като любимият ми татко работи в близост до Столична Библиотека и има служебна карта за там,го помолих за пореден път да ми избере някоя книга.Човекът винаги се старае да ми хареса нещо хубаво и ми дава книгата със страх в очите.Когато ми донесе "Сблъсък" си казах:"Аман от тоя Стивън Кинг.Тате няма грам въображение".Приех книгата и я заметнах на бюрото.Няколко дни се чудех дали да започна с четенето,но все си намирах някоя интересна статия по медицина и отлагах.Оказа се че съм била голяма глупачка.
В началото на книгата се започва с редовните за автора разтегнати обяснения за главните герои.Досадата ми растеше с всяка изчетена страница.И тамън да я захвърля и да се оплача на тате че пак ме е прецакал,нещо стана.Действието ме завладя точно за една страница.
Вирус изпуснат от Американска секретна база завладява всеки до когото се докопа.Проектът "Синева" е строго секретен и военните успяват почти до края да замазват очите на мирно измиращото население.Оказва се обаче,че има резистентни към "Капитан Трипс".Въпреки изследванията,на които е подложен един от главните герои,така и не се разбира защо той не се заразява,въпреки че дори го инжектират с вируса.Оцелелите са като пощурели,опитват се да запазят живота си,грабейки от магазини и трупове,безнаказано.
Няма да разказвам повече подробности,но книгата се оказа просто уникална.Прекрасно е описано колко глупави могат да бъдат хората в стремежа си да оцелеят.Колко лесно сме манипулируеми и колко лесно се навиваме сами.Книгата е прекрасно олицетворение на мизерното съществуване на по-голямата част от населението и на факта,че само когато сме притиснати в ъгъла,като плъхове,можем да направим невъзможни неща,не само за себе си,но и за друго същество.
Сега съм се захванала с друга подобна книга(като сюжет,не и като жанр)."Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън.Щом я свърша ще постна нещо и за нея,вярвайте има какво.

Стана ми драго

2009-12-09T13:56:00.002+02:00

Днес ми се случи нещо много хубаво.Проверявайки си глупавата поща,намерих писъмце,което ме развълнува.Не си и бях помисляла,че Morrt може да се сети за мен.Искаше ми се да напиша нещо красиво и мило,но всъщност не мога да си опиша емоцията.Нещо средно между салата от ролца от раци и "Immune" на Godsmack.Нещо като чаша ароматно кафе и спокойствието на тихата стая.Като топъл душ и аромата на любимия ми парфюм.Почувствах се леко нереално и се усмихнах искрено(нещо доста рядко).
Не ми се пишат тривиални неща(дококото нещо може да е тривиално),не искам да си развалям еуфоричното настроение и определено не ми се споделя нищо повече.
Мерси,morrt,поне днес ще съм усмихната.

Ан Райс и мизерната ни столица

2009-05-31T20:15:00.004+03:00

Пу майка му д*еба и смотания мизерен град.Леле,как го мразя,просто не знам как да се изразя.Бях три седмици в Добрич и като се прибрах се чувствах като утайка в канавка.Много ме е яд на всички катилообразни в тъпата ми столица.Родена съм тук,но никога не съм харесвала града.Имам чувството че живея в дупка на порове.Движение,крясъци,псувни и похабени нерви.Как да не ти се иска да си прережеш вените,ритуално при това?!
Все по често чета книги и не поглеждам навън,а когато трябва-ми се повръща.Сега чета Ан Райс-"Пандора" и се насирам от кеф.Въпросната авторка я открих съвсем скоро и то с една от най-хубавите й книги"Вещиците".Прочетох и двете книги за 8 дни,при все че съм имала само по няколко часа на ден.Но смятам да й отделя по-специално внимание след като прочета и "Вампирът Виторио".Така ще съм добила повече впечатления за творчеството й.Харесва ми това,че е преплела действителната световна история с фантастичните й измислици.
Е,аз отивам да си тровя нервите с уродите,гордо наречени 'Софиянци" и да се разтапям с книжката после.

Pure morning

2009-04-22T10:56:00.002+03:00

Събуждам се отново възбудена,с объркано съзнание.Съня ми още лепне по клепачите и се чудя защо пак съм сънувала бившото си гадже.Стомахът ми е свит на топка,главата ми бучи.Мъжът ми пак го няма в леглото,а аз съм във фаза:"Коя съм и къде съм?".Ставам с присъщата бързина на умрял кон,оглеждам се и усещам каква "прекрасна" утрин е тая.
Отивам в банята и о,ужас...някакъв урод стои и ме гледа от огледалото.Кога пораснах толкова,че да не мога да се позная сутрин?Усмихвам се кисело и се почесвам по задника.Навън вали проливен дъжд,а пък на мен ми е малко весело.Не заради съня,не заради това че пак съм се закръглила,а защото се надявам че след дъжда пак ще има слънце.
Да,пак нямам кафе и се обличаме с малкия да излезем.Понякога се чудя дали пък няма висша сила,която се опитва да ми скапе деня?Дали пък не съм от онези,при които дъждовните дни са повече?И въпреки че дъжда ме шиба по лицето,и вятъра ми брули ушите се усмихвам.Не защото обичам да ме вали,не защото съм особено щастлива,а защото знам че утре ще е слънчево не само навън,но и в душата ми.
И ако някой ме попита откъде го извадих тоя проклет оптимизъм,ще му отговоря много откровено-не знам.Може би ми писна да гледам на света като на помийна яма.Може би всичко е в нагласата.И докато си правя кафе се сещам ,че все пак съм на 23 и може би тепърва има да се смея и плача и въобще не е разумно да си хабя сълзите за неща,които са толкова дребни,че повечето хора,дори не ги виждат.
Да,определено знам че утре ще е слънчев ден.А днешния ли?Ами мисля просто да го преживея възможно най-добре.

Де да знам...

2009-04-21T15:21:00.003+03:00

Вятърът ми свири между ушите,погледа ми е присвит-свети ми слънцето,походката ми е като на пребит евнух,а косата-гнездо на свраки.Мразя да се реша,мразя да ме гледат втренчено докато си поръчвам кафе,мразя да ме питат откъде съм си взела поредния камуфлаж.Отегчена съм от стъписаните погледи на останалите майки,че мога да балансирам с пълна бирена бутилка и да ритам топка,без да разлея и капка.Отегчена съм от тъпи подмятания,че 3/4-те широки гащи са само за мъже,пък аз трябва да си харесам клинче в розово.Омръзна ми да ме смятат за откачена,когато вървим с малкия и пеем песнички на S.O.A.D вместо за Ян Бибиян.Да,опитах се да се впиша в средата на разтреперани майчици,опитах се да нося "модерни" дънки(демек влизат ти в дупето и не можеш да се почешеш тайно през джоба по бедрото),опитах се да се държа прилично,стараех се да не изтърся глупост като:"Да,бе,ама знаеш ли че аз не мия чинии и не готвя...а не,нямам домашна помощница-имам си мъж.".Много усилия ми коства и да не говоря за татуировки,коли,оръжие,музика от "по-странния" вид и разни бързи рецепти за оцеляване на майка с дете при екстремални условия(на разходка в планината посред люта зима,например).Да,наистина аз не съм като останалите мили маминки,които извеждат децата си на 20 градусова жега с две блузи и зимно яке(на такива температури сме по къс ръкав),които не позволяват на децата си да джапат в локвите,които забраняват притежанието на домашен любимец(какво остава за спане с него),които странят от по-големите деца,за да не бутнат случайно милинкото им детенце(няма да развивам теорията за това,колко бързо едните се приспособяват към другите и колко им е забавно заедно).

Де да знам може пък и аз да съм откачената...но пък се питам няма ли поне една друга жена като мен,с която да мога да изляза и да бъда себе си???

...ъхъм...

2009-04-20T22:15:00.003+03:00

Е,мечтата ми за кане не се сбъдна,не можах да прекарам празниците както ми се искаше,но пък малкия си намери невероятна компания с която да излизаме и да се забавляваме.Да,децата са много по-големи,да,говорят нецензурни глупости,да,кефят се да се правят на маймуни,но пък имат повече акъл отколкото двегодишния Калоян,който ми лази по нервите вече 2 месеца.Малчо се учи на много повече неща,започва да говори с цели изречения(повече от 3 думи),учи се да рита топка,а не да бяга хаотично около нея,учи се да се бие,когато го нападат и да се защитава.Общо взето се радвам,че има деца,които се отнасят с такова внимание и желание към много по-малко дете от тях.Утре ще взема фотоапарата и ще се опитам да ги снимам,докато се лигавят всички.Много е забавно,не само за Митко,но и за мен.
Понякога си мисля че е по-добре да комуникирам с деца,отколкото с възрастни.Поне при тях няма лицемерие,лъжи и пошлотия.

Кане Корсо Италиано

2009-03-27T15:06:00.006+02:00

Мда,вече втора седмица съм под напрежение.Сънувам само едно и също и всеки път,когато се събудя се разочаровам.
Сънят ми е много интересен.Получавам за рождения си ден куче.Но не като всички останали зверове.Този е голям,сиво-син,със огромни сини очи.С изрязани уши и провиснали бърни.Изглежда внушително и същевременно толкова мил.Козината му е мека като кадифе,главата е тежка и масивна,лапите са големи,но нежни.Е,това е моя блян-звярът се нарича Кане Корсо Италиано.
Влюбена съм до полуда в тези животни и ако успея да отида до Добрич след около 2 седмици,ще се прибера вкъщи с един малък такъв звяр.
Общо взето съм изчела огромно количество инфо за тези прекрасни кучета,изръшках де що имаше в нета,а и не само.Четох на френски,руски,английски и сръбски(само тези езици знам,иначе можеше и още да чета.Пустия му испански много ме затрудни,но успях да намеря човек,който ми преведе няколко статии(не мога да се доверя на автоматичните преводачи,огромни глупости на търкала ми излизат).Главата ми гръмна,но сега съм подготвена психически,физически и емоционално за звяра.
Ако някой пита какво ще стане с Брика,ще му отвърна кротко-ми нищо.Ще си живуркам с дете и две кученца,к'во лошо има.
И тъй,стискайте палци да мога да отида до Добрич,защото там ме чака моето малко бебе-кане.

Ето малко снимки на Кане Корсо.Снимките не са мои,вземани са от тук!
Повече инфо за породата тук.

Тъжно ми е.

2009-03-25T00:13:00.002+02:00

Понякога се чудя защо съм такава глупачка.Кой ми каза,че когато имаш собствено семейство всичко ще е като по американските филми?Кой ми каза,че трябва да обичам мъжа до себе си така както съм го обичала в началото?Кой каза че нямам нужда от собствен живот,от мои приятели и от мои интереси?Тъжно ми е че съм такава тъпачка,щом повярвах на себе си,че е правилно да се омъжа.Тъжно ми е че пропускам толкова много,защото реших че вече съм Голяма.Опитвах се да се залъгвам,опитвах се да казвам че ми е трудно,защото аз съм причината,опитах се да забравя онзи,но все гледам телефона-дали пък не се е сетил за мен?Дали все още ме обича,дали ще ме иска до него?Глупости...нали?
Тъжно ми е и все по-често плача-пред компютъра,в банята или сама в леглото.Тъжно ми е и се чудя дали пък не мога да си взема сина и да се махна,някъде далеч.Но ми е жал за кучето,явно ще го взема с мен.И какво става-една объркана жена,със сина си и безумно болното си куче търсят любовта...някъде там все трябва да има някой,който може да ни обича.Нищо че съм толкова емоционална,нищо че малкия е терминатор,нищо че кучето е зле...не е възможно да няма някой,нали?И докато пиша,не виждам екрана...защото плача и ми става все по-тъжно.Възможно ли е човек,толкова да се прецака сам,че да не вижда смисъл в нищо?Възможно ли е да е направил фатална грешка,да я осъзнава и да не може да направи нищо.
Тъжно ми е,че се чувствам като плъх в капан-знам че гръбнакът ми е счупен,но се опитвам да се измъкна.
Той все така не се обажда,все така ми е тъжно и се питам защо по дяволите живея...има ли смисъл да продължавам,щом все така ще ме боли?

Valentine's day???

2009-02-14T19:33:00.004+02:00

Кой каза че трябва да се чувстваш обичан и желан на днешния ден?Кой каза е трябва да си усмихнат и да не ти се плаче?

От известно време забелязвам,че Димитър никога не се сеща за празниците,които ни свързват.Забрави за годишнината от сватбата ни и дори беше наряд на този ден.Забрави за "Деня,в който се запознахме".Забрави и за днешния ден.

Понякога се чувствам сама и отегчена да повтарям че за мен е важно да се сеща за тези неща.Понякога се чувствам стара и изморена от всички небивалици около мен.Понякога ми е тъжно,че свързах живота си с човек,на когото не му пука за нищо освен за компютъра и телефона му.

Тъжно ми става,че няма капка романтика в него(да не излезе така че искам вечеря на свещи на фона на "Романтични балади на всички времена").Тъжно ми е че съм на 23,а ме третират като на 53.Тъжно ми е че се чувствам като затворник и се усмихвам все по-малко.

Мислех че поне на този Свети Валентин ще е различно,мислех си дори че може да ме изненада с нещо,но се оказа,че трябваше да го подсетя че днес е ВЕЛИКИЯТ И НЕПОВТОРИМ ДЕН НА ШИБАНИТЕ ВЛЮБЕНИ!!!!!!!Онзи мизерен ден от годината,в който уж трябва да засвидетелстваш глупавите си чувства към така обичния човек до теб.Онзи мизерен ден,в който цялата лигня на света е изобразена като сърцевидни балони,сърцевидни бонбони,сърцевидни картични,сърцевидни ястия и дори сърцевидни кондоми.Повръща ми се от всичко розово и сърцевидно,повръща ми се от лигавите погледи на влюбени идиоти,повръща ми се от това че ме боли и се озлобявам от чуждото щастие.

Не знам как да продължавам напред,когато гледам само назад и търся щастието си,там където има само пепел.Не знам и защо ме боли така сърцето,при все че това не е нищо повече от орган.

А на онези,които са влюбени и сега се гушкат с любимото същество им пожелавам цялото щастие на света...и наздраве.Аз отивам да празнувам Трифон Зарезан в компанията на бялото вино и мезетата,дано да успея да се напия като задник,за да спре да ме боли така жестоко!

Куджо номер 2

2009-02-11T15:22:00.004+02:00

След като близо 2 години търсех заместител на Ерма в лицето на котка и други псета,най-накрая си намерих моя малък прилеповиден Куджо номер 2.Смърдящата и похъркваща девойка-французойка всъщност е подаръкът за рождения ден на Малчо.Дълго се чудех дали ще мога да се правя с две серящи и непослушни бебета и реших че съм достатъчно луда,за да взема куче.Е,вече почти седмица след великата ни покупка не съм толкова сигурна,но се оправям доста добре.

Френчито се казва Брика(както на всяко мое куче,така и с това се случи тъй че сънувах името му предната нощ) и тежи цели 6 килограма.На 4 месеца е,което е добре-минал й е периода,в който не мога да я отуча да скимти и да гризе.Все още нищо не е съсипала,а и се разхожда без каишка.Учим се къде трябва да пишка и кои са нейните играчки.

Ето така спинкат двата мърмота Митко и Брика.Малкия категорично ми отказва да заспи без кучето,но не може и да стане без него сутрин.Брика си слага муцуната на бузата му и му хърка,докато заспи.А аз си мислех,че точно това хъркане ще го буди и стряска.Двамата са страхотна комбина и много се радвам че си допаднаха така добре.А и аз най-сетне си начесах крастата да имам отново френчи!

Ама не са ли сладки като спинкат,а?

За Тати

2009-02-02T15:33:00.005+02:00

Помня още от малка,въпроса,който ми задаваха често роднини и приятели:"Кой обичаш повече-мама или тати?".Отговарях без да се замисля,без колебание...:"Тати".
Тати е вече дядо и е на почти 56г.Леко е оплешивял,драстично побелял,но сините му очи са все така с младежки блясък,както преди 20 години.Тати не е лек характер,той е повече начумерен,вечно вглъбен в своите мисли,скептик и атеист.Човек,който трябва да види и пипне,преди да каже какво мисли.Трудно възприема новостите,трудно се убеждава,че не е прав,трудно се спори с него.Но си е моя Тати и аз си го обичам все така силно,въпреки че ме е пляскал и наказвал.
Тати е човек,който може да те накара да се напишкаш от смях-дори,когато е ироничен.Обича да гледа "Том и Джери" и да играе на глупави игри-като "Не се сърди човече".Той винаги е "най-големия победител",а ако види че ще загуби се ухилва до уши и разпилява пионките.Тати си е още дете.Дете,което не иска да порасне,защото няма смисъл.
Сега,когато пиша за него,се мъча да си спомня най-емблематичния ми момент с него.Но такъв няма-всички моменти са прекрасни.
Когато работеше на Дондуков и ходехме с мама да го виждаме,винаги излизаше инкогнито и все бързаше.Разхождаше ме из центъра на бързо и казваше,че трябва да отива да чертае,но после ще се прибере да ме види.После си смени работата с друга и не искаше да го посещаваме с мама-предполагам че го беше срам,че работи като общ работник.Но всеки път,когато слизахме с мама в онова мазе,където стоеше той,аз си мислех колко ли му е тъмно тук и какво ли прави по цял ден с мишките за компания.Никога не съм се срамувала от него,никога не бих го обвинила,че е бил лош баща.Той си е моя Тати и аз го обичам.
Винаги ми харесваше,когато тръгвахме за морето и пътувахме по 12-14 часа,защото спирахме на Етъра да пием кафе на пясък,спирахме да разгледаме Търново,ходехме до различни паметници на културата,а аз слушах Тати,който обясняваше така хубаво за всичко,което виждах.
Харесвах когато ходехме на плаж и Тати ми обръщаше надуваемата лодка в морето и се правех че се давя.Харесваше ми дори,когато глътнах водорасло и цял ден бях центъра на внимание,а Тати само се смееше.
Хубаво беше когато ми правеше сандвичи и ми ги режеше като войничета,когато слушахме приказки по грамофона и повтаряхме репликите заедно.Когато ми показваше бръмбарчета и спасявахме паяците от антрето.
Обичах когато се разхождахме из Созопол и бях качена на "конче" върху татковите рамене.Обичах да ходим да ядем мелба,да ме люлее на люлките в градинката при баба...да се разхождаме в гората или просто да си седим в къщи и да правим нещо глупаво.И понякога ми се иска пак да бях дете.
Тази Нова година(31.12.08-01.01.09) имах възможност да си поговоря с Тати за много неща и ми беше толкова хубаво,че споделяме без да се притесняваме от нищо.За първи път се почувствах като голям човек-щом с Тати можеш да говориш като с равен,значи вече си пораснал.
А щом си вече в групата на възрастните се замисляш-Какво ще стане когато Тати вече няма да е с теб?И тази мисъл ме кара да страдам,да се натъжавам и да съжалявам че пораснах толкова бързо.
Обичам те,Татко и се радвам че все още си до мен!!!

Като приятели

2009-01-30T21:46:00.004+02:00

Да,след толкова много време,най-накрая се видяхме по работа.Трябваше да се разберем за разни странични неща,но работата се разпадна.А аз дълго време се чудех какво да напиша за тази паметна среща.
Отидох с нагласата,че ще се държа хладно,ще си тръгна бързо и няма да се оставя да ме прави на идиотка.Може би изпълних повече от обещаното.
Щом се видяхме се направих на "тежкарка" и подадох ръка.Ангелчето ме изгледа като треснат.Преодоля кофти момента и ме целуна.
-Къде ще ходим,искаме да е в някоя кръчмичка(забравих да спомена че беше с антуража си).
-Отиваме в кафето отзад и бързо,че ме вали.
След като се настаних,до мен се тресна и той.Тръгна да ме прегръща.Отблъснах го тактично и се разприказвахме за разни тъпотии.Почти през цялото време се опитваше да бъде мил,а аз се държах точно като Ледената кучка.Не съм си и помисляла да му дам и повод за съмнение,че вече всичко се е променило-то се беше и още как!По едно време дори,го накарах да се почувства излишен.О,как се радвах в този момент.Как ми идеше да му изкрещя в лицето:"Боли ли те,тъпакооо?".Как исках да го погледна в очите и да видя,че наистина го боли.Как исках да го стисна за може би ампутирания сърдечен орган и да го питам:"Хубаво ли ти е?".Направо не знам какво ме прихвана.Не знам и откъде и защо ме заля такава агресия и после се усетих.Стана ми жал и за мен,и за него.Стана ми пусто,черно и ми се искаше да си тръгна.Искаше ми се да му кажа толкова много неща,които ми тежаха като воденични камъни и можех да споделя само с него.Исках да ме разбере ,да ме гушне и да ми каже,че лошото ще мине и че всичко ще се оправи.А видях насреща си още по-объркано детенце,което има нужда от помощ,повече от мен самата.
Исках да го гушна,но се отказах,за да не изтълкува тази ми постъпка погрешно.Звучи така,все едно съжалявам че сме се видели.Не напротив-радвам се.Радвам се както всеки път когато,видя колко много му се иска да сме близки както преди.Желаех да напиша толкова неща,а не знам как да ги формулирам,за да не изпиша само куп глупости.
Притеснявам се да не ме забрави,да не ме остави да бъда само безметежен спомен от миналото му.
Знам само че наистина държа на Ангела и се чувствам горда,че имам такъв мъж за приятел.Радвам се,че е до мен,макар и рядко.Радвам се че в този огромен мъж има малко място и за мен,като негова приятелка.

Борис и Биляна

2009-01-21T19:40:00.007+02:00

"Биляна се съгласи да се видят.Знаеше че ще съжалява,но желанието й да го прегърне беше по-силно от всичко.Сега го чакаше в Онова кафе...кафето, в което му каза че няма смисъл да са повече заедно.Оглеждаше се,но всичко се беше променило отпреди 3 години.
Влезе едно момче и сърцето й трепна."Не,глупачке,не е той.Той е много по-висок и доста по-слаб!".И докато мислеше за всички отминали моменти с него,той застана до нея.
-Да те целуна както преди или да си стиснем ръцете като приятели?-попита го Биляна
-Ти кажи.
-Предпочитам целувка,никога не сме били приятели,защо сега да сме.-тя се усмихна,стана и ги целуна леко по устните.-Поръчала съм ти бира,без чаша,нали?
-Да,както преди.-Борис сведе поглед.-Но много неща се промениха.
-Знам,предполагам че и за това решихме да се видим.
Донесоха им бирите и двамата жадно отпиха.
-Как си,как се справяш в живота?-попита Борис
-Доста добре,работя,омъжих се.Все още съм в старото жилище,но планираме скоро да се преместим.Все пак искаме деца...-Тя се беше впуснала в обяснения и не се усети кога запали цигара.-А ти,как я караш?
-Доста добре,нямам работа в момента,не съм женен,живея в една дупка,и дори нямам сериозна приятелка...чакай...това не беше ли мечтата ти,след като се разделихме?Е,бебко,понякога мечтите се сбъдват.
-Защо говориш така?Нали имаше приятелка-Елица,Елена...или нещо подобно...Не!Сетих се,Ива,нали?
-Това са бройки,скъпа,не мога да го карам на чекии след като спах с теб.Никога след теб не съм си и помислял за сериозна връзка.
-О,моля те...с тези номера си ми писнал.Писнаха ми и лъжите ти,май че и за това ...Не,няма да ме накараш да се ядосам.-Биляна ядно отпи от бирата си и запали друга цигара.
-За какво се видяхме,тогава?-очите на Борис светеха игриво.
-Исках да си поговорим за всичките съобщения,които ми пращаше,които аз ти пращах,за глупавите разговори,за безсмислените обяснения,за положението в което се намираме.Не може да продължаваме да се заблуждаваме.Аз имам сериозна връзка,по дяволите.Предполагам че обичам мъжа си,щом съм с него,но не мога да спра да мисля за теб.Не мога да спра да си мисля за всичко,което преживяхме заедно,за всичко което си ми казал,за всички целувки,за тялото ти,Боже ти целия си ми в главата.И майната ти,обичам те,а знам че няма смисъл да съм с теб.Ти си егоистичен,безскрупулен,изневеряващ копелдак,който мразя.Защото ме караш да се чувствам безсилна,влюбена и глупава.Защото не вярвам че ти си способен да обичаш.-тя замълча за момент и срещна погледа му.В него нямаше и следа от ужас,просто познатото бездушие.
-Това ли искаше да ми кажеш.Браво,успя.А сега ме слушай внимателно,защото никога повече няма да го кажа.Обичах те,повече от себе си,но ти никога не беше само моя.Обичах те и бях готов да предложа само сърцето си,но не ти беше достатъчно.Обичах те и ти само трябваше да ме приемеш такъв какъвто бях,а не такъв какъвто ти искаше да бъда.Не ме обвинявай само мен,моля те.
-Да,прав си.Нека поговорим за нещо неутрално.
След около час те бяха забравили началото на грубия,но истински разговор.Смееха се на глупостите на живота,държаха се за ръце и нарядко се целуваха тайно и сдържано.
Биляна погледна часовника си и подскочи.
-Божеее,четири часа съм била с теб.Имам чувството че преди малко дойде.Трябва да тръгвам.Не ме търси повече,не можем да сме заедно както преди,нали знаеш?Не можем да сме това,което бяхме.Обичам те,но обичам и себе си и не мога са позволя да се измъчвам.Плати ти сметката,нека поне този път съм на аванта.-тя излезе тичешком от кафенето и се изгуби от погледа му.
-Обичам те,бебко...-каза Борис по скоро на себе си.Плати и излезе.Навън вече валеше.Погледна телефона си и го изхвърли в близката кофа.
-С нов номер,ще стана и нов човек,мила.-усмихна се и отиде на автобусната спирка."

Ако можех...

2009-01-19T19:37:00.004+02:00

Днес отново съм в онова странно състояние-не ми пука за нищо и никого,усмихвам се насила и мисля само за едно.Мисля си за онова същество,наречено мой приятел,мисля си защо се държи като изрод,мисля си с какво заслужих пренебрежителното му поведение и с какво заслужих да ме лъже така брутално.
Ако имах смелост щях да му тресна телефона и щях да го отсвиря,но много добре знам какво е направил за мен и колко пъти ме е поставял над неговите интереси.Опитах се да говоря с него,като нормален човек и го питах какъв му е проблема,но отговор не получих.Чудя се дали аз не съм ненормална,че продължавам да го мисля и да му се притеснявам.Но когато си бил с един човек прекалено дълго,не можеш просто така да го елиминираш от деня си.Поне на мен ми е много трудно.
Никога няма да забравя след един наш скандал как дойде на следващия ден.Бях на лекции,а той ми се обади да сляза пред главния вход.Като отидох,той беше седнал на една пейка,точно под люляково храстче.Беше ми откъсна едно клонче.Като ме видя ми го подаде и ми каза:"Съжалявам,прекалено голям глупак съм,за да осъзная колко си ценна за мен.Моля те,прости ми.".А зад гърба си стискаше една подаръчна торбичка.На въпроса ми какво е това,той ми я подаде.Вътре имаше две много сладки бели мечета...и една пластмасова кола.Погледнах го учудена,а той ми каза:"Нали вашите ти продадоха Жигулката,та за това ти давам тази".(Нашите наистина продадоха старата кола,която уж трябваше да остане за мен,за да се науча да карам).В този миг не знаех дали да се смея или да заплача.Стана ми толкова мило и толкова тъжно,че този миг ще свърши...
Оттогава той се промени коренно.А аз все си мисля че той е все още онова момче,което беше толкова мило,седнал на онази слънчева пейка,под уханния люляк.
Ако можех само за ден да се върна там,отново да поговорим като нормални хора,да ме прегърне и да ми каже че съжалява...че не е искал да се държи като идиот.Наистина държа на него,но понякога си мисля че съм голяма глупачка,че продължавам да го защитавам и да го подкрепям.Просто не знам...

Интелигенцията в блоговете

2009-01-17T13:22:00.003+02:00

Коментарите по един пост в блога на morrt ме наведоха на разни мисли.Възможно ли е така да се квалифицират хората-интелигентен,форумен маниак,blog-нехранимайко и интернет невиждал...Преди около месец четох една статия(мамка му,знаех че трябва да запомня адреса) че повечето хора създават блог-местенце за мислите и чувствата си,вместо да ги споделят с близки и приятели(оттук оидва друг проблем,но не мисля че бих могла да го кментирам).Анонимността не е приоритет в тези общества,някои само предпочитат да не използват истинското си име.Но какво значение има то,след като си разкрил душата си пред куп непознати.И щом си го направил,това прави ли те интелигентен?Въобще каква е дефиницията на тази сложна за писане думичка?Попитах Чичко Google и той ме прати в Уикипедия.Копирам дословно от там:

"Интелигенция е наименование на обособена социална група от хора, които професионално упражняват висококвалифициран умствен, предимно творчески, труд в областите, непосредствено свързани със създаването, съхраняването, разпространяването и социализацията на духовните ценности. Формира се без оглед на социалните слоеве. Подразделя се на научна, техническа, педагогическа, медицинска, художествена и др. Терминът интелигенция е въведен през 70-те г. на 19 век от руския писател П. Д. Боборикин. В съвременната социологическа литература се прави разграничение между "интелигент" като представител на масовите интелектуални професии и "интелектуалец" като принадлежащ към елита на интелигенцията."

Та питам кой от нас упражнява в блога си професионално висококвалифициран умствен труд(моля изключенията да не ме линчуват)?Повечето хора от blog-обществото търсят спокойно местенце,където да излагат мислите си без цензура,където могат да намерят съмишленик и дори да поспорят в рамките на добрия тон(е,добре де,малко преувеличих за последното,но рядко се случва в блог да се псуват!).
Какво те прави по-различен от останалите в този случай-умението да пишеш за себе си,умението да споделяш,или просто една,две мозъчни клетки в повече.Не се причислявам към интелигенцията,не съм и форумен манияк-отдавна ми мина интереса към този вид общуване.Не съм и интернет не виждала.Тъй че съм си един от многото blog-нехранимайковци,на когото му е писнало от анонимни интелектуалци,с малко умствен багаж и огромни претенции към света.

Протестът от 14.01.2009г

2009-01-14T23:30:00.005+02:00

Останах потресена и втрещена.Това са първите думи,които напират в сконфузеното ми съзнание.Гледах новините по всички възможни канали,четох в нета,говорих по телефона.Събрах информация от всяко възможно място.
"Над 150 отведени в полицията","Иззети боксове и ножове","Наркобосове са платили за безредиците","300 лева струва беззаконието","Депутатите гледат протеста отвисоко"...това накратко се случи днес на "мирния" протест.Това повторение на 1997 година ли е?Това ли е начин да покажем на онези дембели политиците,че нещо не е на ред с дължавата ни?Така ли трябва да се отнасяме с бюстителите на реда?Така ли трябва да третираме родните медии?Въпроси на които нямам никакви отговори...
Какви са тези закачулени пишлигари на по 15,16 години?Какво правят те на подобно мероприятие?Къде са родителите им и защо обвиняват полицията в превишаване на служебните си права?КАКВО ПО ДЯВОЛИТЕ СТАВА В ТАЯ ШИБАНА СТРАНА???
Нека почна от начало...
Днес трябваше да има мирен протест пред Народното събрание.Резултатът беше нещо уникално различно.Видях маса от черни якета,от малолетни,от надрусани или видимо пияни момчета на не повече от 18 години.Видях агресия срещу униформени,видях агресия срещу хора,които бяха отишли на протеста с явни искания,а не химерни образи на анархизма.Нека уточня,че съм привърженик на анархията в чистата й форма,не защитавам полицията,защото нищо добро не съм видяла от нея(а съм имала доволно много контакти с нея).Но когато видях как въпросните пишлемета трошат,ритат и крещят безумни лозунги,чието значение им убягва,ми прималя.Видях също и хлапета на не повече от 12 години,които цитираха лозунги от протестите в Атина.
Чух и политиците,и за първи път ми станаха малко симпатични,но не заради думите им,а заради страха в очите им...страх че мястото им в хранилката наречена гордо "Парламент,може да изстине...страх че могат да отнесат боя и да бъдат публично опозорени,като им се свалят марковите дрешки и им се покаже че и те са като нас-със срамни части и космати задници.
Мислих доста,преди да седна да пиша тук и направо не знаех как да започна.Сега съм убедена в три неща.
1.На малолетните им е изпуснат края.Не зная родителите им къде са и защо не са обърнали внимание на децата си(имам си теория и за това,но мисля да посветя отделна тема),но не мисля че е редно момче на 16 да хвърля камъни по хора,да троши автобуси или да се бие с бокс.Тези деца имат спешна нужда от пердах и полагане на обществено полезен труд.
2.Не знам дали са наркобосове или някой друг изкуфеляк,но все някой има огромно желание да постигне безредиците в Атина.Някой или някои се опитва(-т) да настроят населението срещу полицията,опитват се да пробутат врели-некипели за анархизъм,глас народен и оправяне на ситуацията.Някой се е заел да свали властта по доста смешен начин.
3.Агресията в България е вече неконтролируема.Агресията се е пропила във всеки,без значение пол,възраст или етническа принадлежност.И за това си имам теория,разбира се.Начинът ни на живот е кучешки,за това и се дърляме като кучета,дърляме се за един оглозган кокал,който вече и смърди.
Просто не знам как синът ми ще расте в тази извергщина,как ще го науча че да се замерят полицаи с камъни и да мрънкаш срещу бездействието им,са две коренно различни неща.Едно е да си недоволен и да се опиташ да решиш всичко с малко дипломация и разум,друго е да проливаш кръв като през Средновековието.Едно е да искаш да промениш нещо,друго е да убиваш или да си готов за това,за тази кауза.Не мога да намеря точните думи,за да опиша колко ме е страх от това,което може да се случи.Ами ако стане както беше в Атина.Ако някой от близките ми стане неволна жертва на онези копеленца с бокса и черните якета?Не може да е нормално всичко това,не може всички да премълчават и да се затварят като шушулки.Не може да се обвинява полицията,която си върши работата,а да се защитават изверги,готови да те пребият,защото са в кокаинов амок.В новините чувах само как всички се оплакват колко брутални са били полицаите,как са пребили 15 годишно дете,как не са се интересували кой какъв е.А питам аз какво прави това "дете"там-надрусано или пияно,с противогаз,бокс и маска на лицето?Какво дете е това и трябва ли то да се разхожда свободно на улицата?Къде е акъла на родителите му и какъв ще е техния коментар за това?Откъде се е сдобило с тези атрибути и как?
И най-страшния въпрос:Накъде отива България?Онази България с 1300 годишна история,онази България която е всявала страх в съседите ни,онази България,която е печелила не е една битка?Обръщат ли се в гробовете си нашите царе,князе и ханове?Въпроси без отговори,въпроси,които са прекалено неудобни както за политици,така и за всеки от нас!

Шест неща,които ме правят щастлива!

2009-01-10T22:52:00.002+02:00

Айде и аз да не остана по назад от другите...но ми се иска да не съм банална и натруфена...Пък и толкова много неща ме правят щастлива,че не знам как ще ги огранича само до шест.Мисля си че тези неща важат само за един кратък период от живота ми,защото преди не съм им обръщала внимание,а и по-натам не знам дали ще са актуални в щастието ми.
1.Разтопява ме усмивката на сина ми,когато ми показва че е направил нещо ново(обикновено става дума за някаква беля).

2.Щастлива съм,когато слушам любима песен.

3.Щастлива съм,когато знам че хората,около мен се усмихват непринудено.

4.Щастлива съм,когато мога да се насладя на самотата си,с чаша хубаво вино(или бира-според сезона)

5.Щатслива съм,когато съм направила нещо,което дълго съм отлагала,но пък е свършено перфектно.

6.Щастлива съм,когато успея да си легна рано и се наспя,а пък на сутринта се насладя на кафето си,гледайки забързаните хора от терасата.

Фу,много ми беше трудно,определено.Оказа се,че наистина има толкова много неща,които изглеждат маловажни,а за мен са нещо толкова хубаво и понякога толкова недостижимо.

Sully Erna of Godsmack

2009-01-10T13:56:00.008+02:00

Всеки,който ме познава малко по-добре е наясно коя е любимата ми група.Тези,които са по-близо до сърцето ми знаят и коя е песента,която ме кара да се замисля и дори да ми охлади агресията,рядко,но не чак толкова и да се разплача-"Immune".Много пъти точно тази песен ме е изваждала от депресията и ми е оправяла настроението.А малцина знаят точно колко съм пристрастена към Съли Ерна.Имаше период от време,в които не можех да стана от леглото без да съм изслушала поне една песен на Godsmack и да съм си помечтала малко как един ден може и да го видя на живо.Никога обаче не съм изпадала в пубертетски изблици на сълзи по него или пък да мечтая как ще се съвукопляваме...все пак може и да съм луда,но не и чак толкова.Пък и все си мисля,че няма да е толкова добър в леглото,колкото е на сцената.Винаги съм твърдяла че мъжете,които се занимават сериозно с музика са гола вода в леглото,тъй като цялата им страст отива в пеене,свирене и мъдрене по следващата песен.Те като че ли живеят в съвсем друга астрална проекция.
Може би трябваше да спомена в началото,че това не пост посветен точно на Съли,а по-скоро на мъжете като него и с какво точно привличат те жените.Предполагам всеки е забелязал колко сладки изглеждат такива мъже и колко много фенки успяват да подмокрят с едно просто ръкомахане,какво остава пък като си отворят устата.А у мъжете будят завист,агресия и понякога провалят връзката си,само защото приятелката(жената) им си пада по химерен образ от телевизионния екран(много рядко,поне в БГ и от среща на живо).Присъствала съм на не една сцена на лудост от страна на мъжката част,само заради въздишка по далечния образ на непознатия мъж.
Идеята ми беше друга-ама така се отплеснах че съвсем забравих.Интересно ми е защо жените си падат по такива мъже като Ерна?Интересен факт е едно мое проучване от ученическите ми години.Помолих тогавашното си гадже(А) и един приятел(Б) да застанат един до друг.Обект А беше спретнат младеж,спортно облечен,доста привлекателен(не само мое мнение),с висок интелект и нормален изказ(демек без псувни и предъвкване на пиърсинги).Обект Б беше двуметров,татуиран,надупчен почти навсякъде изрод,който обожавам,разбира се.С несресана,но измита коса,с черен лак и скъсани дънки.Абе,обобщено-Колежанчето и Бунтара.От около 200 запитани момичета между 15 и 25 години,точно 126 от тях посочиха обект Б за по-секси.Защо биха си легнали с него,знам,но знам че и никоя от тях не би искала да има сериозна връзка с него.Парадокс е че жените си падат по-лошите момчета,когато става дума за авантюра,но става ли дума за брак идва ред на Колежанчето.Въпреки че има и изключения,но те са миризливо малко.
А какво бих казала аз по въпроса с Колежанчето и Бунтара ли?Ами да си призная,нито един от тези двамата ми харесват за нещо по-сериозно от два,три месеца хубав секс.Имала съм отношения и с двата типажа,но всичко ми омръзна неприлично бързо.
Иначе,ако имам удоволствието да срещна мъж с лицето и физиката на Ерна(точно на него,не просто кой и да е Бунтар),ами бих се позабавлявала учудващо дълго с него.
Оооо,да...мисля че вече се размечтах!!!

Боян Трантеев и Владимира Трантеева издават книга

2009-01-02T21:00:00.010+02:00

Може би е време да напиша два реда за това събитие.За никого не е тайна,че баща ми е археолог,откъдето тръгва и моята страст към това поприще.Няма да споменавам за великия спелеолог и човек Петър Трантеев,който е дал основа за гените и любовта към скритата природа в България.Ще премълча и колко труд и изследвания коства излизането на тази книга.Важното е че е факт,както е факт че безумно се гордея с баща си,който има смелостта и желанието да направи нещо поне наполовина велико,колкото дядо ми.Книгата е в ограничен тираж,но може да бъде намерена в Народната библиотека,както и в библиотеките в цялата страна.Може да бъде закупена от страницата на

КнигаБГ

както и на страницата на

Сайт за алпийска техника

.Предвижда се публикуването на други книги от същата тематика,но не се ограничаваме във времето.

"Средновековните скални манастири по река Бели Лом" е книга,която не е за четене в тоалетната,това е книга за тесен кръг от хора,които зная какво търсят и имат желание да разберат повече за духовната ни култура през Средновековието.
Копирам анотацията на книгата от сайта,в който е пусната за продажба khigabg.com.Дебело почертавам че текста не е мой,a e на баща ми.

Средновековните скални обители рядко са били обект на комплексно изследване от група специалисти. Тяхното местоположение и трудна достъпност възпрепятствуват изследователите. Ето защо задълбочените комплексни проучвания на този вид археологически обекти са епизодични. Те са свързани предимно с изследвания върху стенната живопис и епиграфския материал, поради оскъдната археологическа информация за този вид недвижими паметници на културата. При теоретичния анализ на специализираните археологически и спелеоложки публикации за скалните обители по р. Бели Лом и проверка, а данните на място се установи, че съществуват трудности при локализацията на отделните обекти.
В настоящата публикация е допълнена, преработена и интерпретирана известната досега специализирана информация за скалните параклиси и килии по течението на р. Бели Лом, между градовете Сеново и Цар Калоян. Описани са отделните обекти и е събран епиграфският и археологически материал за скалните обители, разположени в карстовите масиви по р. Бели Лом, а именно: Манастира, Чеснова канара, Срещу Чакър Канара, Чакър канара - с. Кривня (Русенска област,община Ветово), скалните комплекси Торлашки манастир и Църквата при гр. Цар Калоян (Разградска област, община Цар Калоян), както Сиври и Шанлък канара при гр. Сеново (Русенска област, община Ветово). В землището на гр. Ветово, в м. Калугерица, на десния географски бряг на реката, в скалния венец Дядо Иванова чука се намират три килии и комплекс от параклис и килия. Те са разположени срещу комплексите "Торлашки манастир" и "Църквата". Тази тяхна близост е причината да бъдат включени заедно с останалите скални обители в една публикация.
В глава първа е направена кратка типологическа характеристика на скалните средновековни обители в България и техните структурни елементи, според архитектурните им белези. В нея са уточнени и дефинирани някои понятия от терминологията, употребявана при описанието на средновековната "скална архитектура".
В глава втора е изяснен историческият контекст на съществуването на скалните обители в Североизточна България, като е направен опит да бъде изяснена причината за отсъствието на гъста църковна мрежа през средновековието и османското господство.
В началото на трета глава е направен преглед и анализ на съществуващите публикации за скалните обители по р. Бели Лом. Накратко е засегната и физикогеографската и геолого-тектонска характеристика на района, като предпоставка за тяхното местоположение.
В глава четвърта е направено описание на отделните обекти в карстовия район и откритите в тях епиграфски и археологически материали. След направения анализ на скалните надписи, гравюри и археологически находки, въз основа на резултатите от археологическите проучвания и теренни обхождания са определени хронологическите граници на функционирането на скалните манастири и килии. Съобразно архитектурните признаци и сведенията от скалните надписи е предложена типологическа класификация на средновековните обители и структурните им елементи.
В Заключението са обобщени резултатите от изследването на скалните обители по р. Бели Лом. Потърсена е връзката между манастирските и килийни комплекси с близките до тях средновековни селища и крепости.
Главите 1, 3, 4 и Заключение съдържат част от изследванията върху средновековните скални обители в България и проучванията на средновековните скални манастири по р. Бели Лом на Б. Трантеев. Глава 2 - Скалните обители в Североизточна България е написана от Вл. Трантеева-Митева.
Искрени благодарности дължим за помощта при теренните обхождания и допълване на информацията за изследваните обекти на историка Цани Генчев от Регионалния исторически музей - гр. Разград, както и на завеждащия Главната картотека на българските пещери при Българската федерация по спелеология Здравко Илиев за сътрудничеството.

Пускам линк към Български книжици:

Книжици

Благодаря от мое и името на баща ми на всички,които ни помогнаха тази книга да е реалност.И най-вече...България е нещо,което си струва да опознаем и разберем.

ЧЕСТИТА 2009 ГОДИНА!

2009-01-01T18:11:00.003+02:00

Пожелвам на всички само красиви моменти и много здраве.Дано през тази година ни се случват интересни неща,дано да сме по-малко разочаровани и дано се стремим да сме по-добри едни с други.Още веднъж Честито на всички!

За секса,миналите връзки и любовта!

2008-12-16T16:14:00.004+02:00

Пак изтъркана тема,знам.Но какво да направя като продължава да ме вълнува и то с пълна сила.Замислих се над трите неща в заглавието-за секса,копнежа ми по старите връзки и любовта.Поне в моя случай са взаимносвързани.Нека почнем отзад напред.Изпитвала съм изпепеляващата любов три пъти-първият път беше с грешния човек,втория е с мъжа ми и третия е отново с грешна персона.Нека вметна,че все още обичам мъжа си,но не както преди.Сега като че е останало уважението,навика и задължението,но и помен няма от страстта и копнежа,както беше в самото начало.Може би за това все по-често си мисля за отминалите връзки и загубените емоции.Човек съм,който отдава прекалено голямо значение на емоциите и чувството на влюбеност.Ето защо и толкова често се влюбвам.Трудно ми е да живея с човек,който предпочита всичко да е направено с математическа точност и не отдава значение на сексуалната еуфория.И стигаме до болната ми тема-секса...Не искам пет минутно клатене,без дори и една страсна целувка.Всичко е като евтин порно филм,Димитър дори не си съблича фанелката.След като свърши,отива до тоалетната без да го интересува аз дали съм свършила и дали не искам нещо по-различно от изтъркана поза,която ми е писнала до полуда.Говорихме поне един милиард пъти по тази тема,но и до сега нищо не се е променило.Понякога дори се налага да си прося секс,като все едно са ме държали в манастир.Чак ме хваща срам и се чувствам неудобно.
Мисля си че липсата на сексуални ласки,ме кара да си фантазирам за други мъже и ме отдалечава от мъжа ми.Не искам да го напускам,но ми е и много трудно без секс.Понякога си мисля че това не е чак такъв проблем,но набързо се разубеждавам,когато отново ми се каже:"Не сега,уморен съм!".Просто не знам с кого да поговоря,още по-малко пък знам какво да направя...Уморен съм от среднощни разговори за необяснмото му поведение,уморена съм да не съм задоволена и да се "търкам" сама-вече не ми е така забавно.Писна ми да си мисля за разни други мъже и с мъка да им отказвам неангажиращия секс...искам нещо истинско и то ако може да е по-скоро!

claptrap part II

2008-12-06T14:12:00.004+02:00

От няколко дни се чудех какво да напиша тук.И сякаш нямам желание да го направя.Обхванала ме е такава апатия,че просто няма накъде повече.Исках да сложа коледната окраса вкъщи,но се оказа че просто нямам никакво желание.Адски ми е гнусно,направо не знам какво ми става.Мислех си снощи за разни неща и стигнах до извода,че въобще не съм доволна от живота си,пък да неговорим за външния си вид.Около 59 кила съм,а продължавам да мисля че изглеждам отвратително.
Ох,направо не ми се пише...

Болна от ... грип!!!

2008-11-19T14:10:00.004+02:00

Е това беше просто завършека на цялата ми пастелна картинка.Разболях се отново,в рамките на два месеца и половина.Носът ми е като канализационна тръба след дъжд,гърлото ми е червено все едно съм яла натрошени стъкла,а реакциите ми са все едно съм падала по стълби.Ужас!Едва изкарах вечерта,а като знам че днес ще е още по-зле ми се иска да се гръмна.Отврат,носът ми почервеня като на алкохолик от стискане,а главата ме боли от опитите да си изкарам секретите.Гнусна съм и чак аз не мога да се понасям.Пък и ми е толкова студено,че се чудя дали да не ходя с яке и в къщи.Най-хубавото е че трябва все пак да излизам с Малчо въпреки емпературите),защото той има неизчерпаем прилив на енергия и не може да стои затворен вкъщи по цял ден.
Мда,общо взето иначе съм добре.Все още се чувствам прецакана след последния SMS,който НЕ получих от Ангела...пак сме на фаза "Студено държание" след като ме излъга че ще се видим,а това така и не стана.Чудя се вече какво да правя,а започва да ми писва да се държиме като ученички.Държа на него,но все пак не мога да му се водя по акъла цял живот.Иска от мен прекалено сложни неща,очаква чудеса и ме иска по начин,който е леко невъзможен.И въпреки че ми къса нервите и сърцето,все още си го обичам и не съм готова да му тегля една майна.А колко пъти вече му писах че го мразя и не искам да го виждам,само аз си знам.После,естествено съжалявам и му пиша че не съм искала да го нараня,той не ми отговаря нищо и пак се почва от начало.Ужасно е,а най-лошото е че си го причинявам абсолютно сама.Колко хора ми казваха че не е за мен и че трябва веднъж за винаги да сложа край на всичките простотии и на цялата тая агония.А как да им обясня че все още изпитвам силни чувства към него,не знам.Той си още едно хлапе,пък и отдавна между нас не е имало нищо повече от целувка.Надали той не прави секс с други,за да ми засвителства голямата си обич(никога не съм си го и помисляла,надявам се и той също).Толкова сме далече един от друг...в един от последните SMS-и ми беше писал,че ми е верен(????????) и че все още иска да сме заедно....

"Съкровище,ако искаш да се видим утре ми отговори сега,за да знам да не ходя на работа.Липсваш ми,искам да те целуна,майната му на всичко,зарязах я оная малката.Ще чакам да кажеш дали ме искаш"

или

"И аз винаги съм те обичал.Нямаме пречки да сме заедно,нали ти казах че съм разкарал малката кучка и ще ти бъда верен каквото и да ми струва.Липсваш ми."

Просто не знам какво да мисля,как да се чувствам и какво да му кажа.Голяма съм тъпачка,нали???

Кой си ти,дяволите те взели?

2008-11-14T23:32:00.004+02:00

Изтъркана тема,за една леко невъзможна връзка,за една глупачка и неините мечти.Писна ми да се чувствам като героиня от латино сериал...писна ми да съм като ударена с мокър вестник.Обичам го и колкото и брутално да е,това е факт.Обичала съм го и тогава и сега.Знам че вече е прекалено късно,знам че пътищата ни се разделиха и се мразя че го допуснах.Може ли да съм такава кучка?Има ли истинска любов,има ли любов отпръв поглед и има ли всеки човек половинка някъде там по целия свят?Какъв е шанса да се срещнете и кога?Пречки и шитни,това е всичко.И колкото и да ме боли,знам че той няма никога да е мой,както аз никога няма да съм само негова.Това е живота...мъка,сълзи и разочарования.И ако някой ми каже,че това не е вярно бих го попитала-защо умират деца,защо гладуват в Африка,защо държавата ни е лайняна.Боли и понякога,когато се засмея се питам дали не е защото вечерта пак ще плача.Депресирана по природа,егати кефа.Влюбам се винаги в грешния човек,супер.Разпъната между миналото и настоящето,да,baby!И коя съм аз всъщност,за какво се боря и имам ли власт над чувствата си.И кой ме успокоява,когато искам да умра-хора с фалшиви лица и пошл живот,хора без капка живец,без трепет "под лъжичката",без моята фантазия.Боли ме,заради него и знам че винаги ще ме боли.ЗАЩОТО ГО ОБИЧАМ,повече от себе си.

Лошо предчувствие

2008-10-17T13:47:00.004+03:00

Знаех,че в петък ще бъде извънредно на работа вечерта,но въпреки това вътрешно усещах,че нещо не е както трябва.Стомахът ми беше на топка,а добре развитото ми шесто чувство продължаваше да ме пробожда като игла.Гледах го в очите и знаех отдавна че нещо крие.Но нито аз събрах смелост да го попитам,нито той направи намек за случващото се.Исках да знам,трябваше да знам.Не мога да го обясня,просто изчаках малкия да се наспи и го приготвих за излизане.Когато се качих в колата ми беше много трудно да реша накъде да карам.Предполагах къде може да е,и въпреки това сякаш не исках да отида.
Паркирах на един далечен паркинг с две запустели коли в близост.Щяхме да походим повече,но поне не рисувах да ни видят.А да се правиш на инспектор Дюдю с малко дете е направо смехотворно.Докато сина ми ме атакуваше с развинтеното си въображение на тема коли и котки,аз мислех трескаво за това какво ще видя и какво ще кажа.Бях съчинила кракът диалог,след което по сценарии щяха да полетят шамарите и дори куршумите.Бях заредила пистолета,но не този с изтърканите номера.И докато мислено се псувах за грубата грешка,едва не се блъснах в колата му.Сърцето ми заби като на крадец спипан на излизане от банката,а краката ми отказваха да се движат.Огледах се и видях кафенето наблизо.Значи бяха някъде вътре.Трябваше да внимавам,ако исках прикритието,което ми осигуряваше един бор,да е ефективно.Седнахме с малкия на една маса отвън и той веднага се зарови в пясъчника.Бях предвидила разни играчки,които ме освобождаваха от крясъците и виковете на всяко две годишно хранениче.
Огледах се като лалугер в кокошарник и видях това,за което дойдох."Знаех си!!!"-беше първото нещо,което се вмъкна в обърканото ми съзнание,а ехото от тази мисъл се заби право в сърцето.Гледах една влюбена двойка,която седеше на маса за двама в кьошенце между един огромен Цикас и вратата за тоалетната.Смееха се леко сконфузено,седяха плътно един до друг,държейки се за ръце.Кафетата пред тях бяха отдавна изстинали,а в пепелника имаше само два фаса.Толкова оскъдно беше времето им за тази визита,че дори не искаха да губят ценни минути в пушене.Той я целуваше жадно и понякога бъркаше под велурената й пола.Тогава тя се сгушваше в камуфлажното му яке и притваряше очи в екстаз.Личеше си,че искаха нещо повече от това,личеше си че са правили секс повече от веднъж и им е харесало повече отколкото са си мислели.Всичко при тази двойка беше в повече.Тя беше по-млада от мен,беше с по-големи гърди,с по-сини очи,с по-слабо тяло...а той беше по-влюбен от всякога.
Допушвах десетата си цигара,която бях запалила за около половин час и поръчах нова бира.Трета ли беше,или четвърта...обадих се по телефона на Боби.Знаех че той ще дойде веднага.Когато ме видя,ме целуна нежно по устните и ме попита какво става.
-Вземи детето и ме чакайте у нас.Имаш ключ,нали?После ще ти обяснявам.
Изчаках ги да се качат в черния джип,помахах вяло на детето и допих бирата на екс.Влязох в кафенето с касовата бележка,уж за да платя сметката.Тогава той ме видя и се опита да се скрие в якето си.В този миг ме обзеха всички онези прокажени чувства,когато хванеш мъжа си в изневяра.Страх,гняв,омраза,ужас,но в следващия миг изчезнаха.Остана само любопитството и напиращият в мен въпрос:"ЗАЩО!?".
Мъжът ми извади подмокрените си пръсти от под полата на момичето и стана.
-Нека ти обясня преди да почнеш да крещиш...
-Да ми обясниш...да крещя?Извинявай,но не мислиш ли че вече е прекалено късно и за двете?-забелязах с периферното си зрение,че момичето се приготвя да си тръгне.-О,не миличка-ще останеш за последното действие на пиесата,моля те.-предполагам че погледът ми е бил като на луд с картечница,щом мацката си седна на стола с недооблечено палто.-Нека седнем.-махнах на сервитьрката и когато дойде си поръчах още една бира.
-Няма ли да ме запознаеш с любовницата си?
-Ева,това е Ева...-мъжът ми изглеждаше объркан.
-Приятно ми е,Ева.Аз съм Мира,предполагам че си чувала за мен.За съжаление аз не съм и предполагала че си в живота ми.-Ева стоеше с ръце в скута си и гледаше обувките си.
-На колко години си?
-На 18.
-Значи си все още ученичка.Родителите ти знаят ли че се чукаш със женен мъж,който е на 38 години?-Ева ме изгледа все едно съм я зашлевила през лицето.
-Не.
-Разбирам.А от колко време се криете по кафетата и храстите,за да консумирате тайната си връзка?
-От две години и половина.
Господи,значи аз все още съм била бременна,когато тая курва е спала с мъжа ми.Прилоша ми,но не го показах.Отпих глътка бира и запалих нова цигара.
-И докога смяташе да криеш,че има и друга жена в живота ти?-попитах Димитър
-Не зная,нещата при нас се промениха коренно.Ти забременя,напълня,после роди и мислеше само за детето...вече не те приемах за сексуален обект.Правех секс с теб по принуда,за да не заподозреш нещо.Мислех че ще се наситя на Ева и ще се върна при теб-малко гузен,но щях да оправя нещата.Оказа се че с всяка изминала среща,аз все повече хлътвах по нея,и все повече се отдалечавах от теб.
Настъпи неловко мълчание и погледът ми се отклони от бирата.Погледнах двамата прелюбодейци.Димитър я беше прегърнал през кръста с едната ръка,а с другата я държеше за ръка.Така прегръщаше мен преди години.Осъзнах нещо,което всяка жена в такава ситуация,разбира.Не Ева беше излишната,а аз.Каквото и да кажех,каквото и да направех,мъжът ми нямаше да се върне при мен.Семейството ми беше разбито,сърцето ми също.Не се притеснявах за малкия.До половин година нямаше да помни баща си,а ако аз се реша,до година ще има нов.Но болката от казано преди минута,от Димитър ме убиваше.Чувствах се евтина,самотна,предадена и уплашена.Нуждаех се от онази прегръдка,повече от осемнадесет годишната уличница.Не трябваше аз да стоя от тази страна на барикадата.Но животът винаги поднася изненади,и то когато най-малко ги очакваш и искаш.Почти бях готова да се разплача,но винаги съм имала уникален самоконтрол.Успях в последния момент да изтикам злобата на преден план.
-Значи вичко свърши между нас?Е,няма значение,аз съм все още на 23 и животът е пред мен.Но ти внимавай,тази кучка е на 18,ти на 38-все някога ще хареса някой младеж,на който пишката му става редовно и ще ти тегли шута в гъза.А на теб,миличка ти пожелавам да усетиш тръпката на излъганата женичка.След години,или дори по-скоро,ще попаднеш в същата ситуация като мен,обещавам ти.И тогава ще разбереш какво си направила и колко боли.-погледа ми се премести към отварящата се врата.Видях че Боби ме гледа оттам с детето ми на ръце.Приближи се,видя милата двойка на масата и се намръщи.
-Да ги свитна ли,бебо?-ме попита той,разбрал веднага за какво става въпрос
-Не!тях живота ще ги оправи...тръгаме си.-очаквах малкия да поиска да отиде при баща си,но той дори не проговори.Ставайки,хвърлих сметката на масата и казах:-Ти черпиш.За ваше здраве и дано не съжаляваш за избора си.
-Чакай...това ли беше?-попита изневеряващият ми мъж
-А ти какво очакваше?Да плача,да креща,да се моля...никога!Още като много малка се научих че,когато животът ти поднесе такава изродщина,няма какво да направиш друго освен да вдигнеш високо глава,да извадиш поука за себе си и да продължиш напред.Винаги съм си представяла че ако те хвана в подобна ситуация,просто ще те убия.Но се оказва,че това е възможно най-тъпата реакция.Ще те оставя изборът ти да те довърши,няма да има по-сладко отмъщение от това да видя как ще останеш сам като куче.Защото каквото и да ти е обещала тази курва,тя ще те зареже след броени дни.А вратата към дома ти,здраво ще е заключена.Аз изневяра никога няма да простя.Съжалявам,но бързам...имам толкова много неща да свърша като свободна жена.Хайде бебчо,да вървим.
И просто така,излязох от кафето,поех си въздух с пълни гърди и хванах за ръка най-добрия си приятел.За мен всичко вече беше минало...

Сетих се...

2008-10-09T23:52:00.003+03:00

Искам да си направя татус...след толкова години в бизнеса с разкрасяването на телесата все пак не мога да спра да мисля за това.Искам нещо-не знам какво и къде,но го искам.Писна ми да се чудя и да се мая...толкова снимки излгеах толкова проекти направих,но все не мога да си харесам нещо.Искам да ме грабне-очите да ми останат в него.Имам едно брутално пиле,което може да стане за мястото на ръката между палеца и показалеца(оназ мекинката част отгоре),но не искам да е само там.Искам нещо за кръста ми.Нещо умопомрачаващо и въпреки че имам брутална фантазия просто не го виждам ясно в съзнанието си.А да не говорим че поне от половин година се каня да си пробия ушите за 13 и 14 път.Искам по 7 дупки на уше,не по 6.
Трябва да се променя малко...поне външно,че за вътрешно няма за кога.

Макс,цветята и морето

2008-10-09T21:15:00.005+03:00

От около три месеца съм собственик на котарак от породата Софийска паркова подобрена.Предполагам че вече загряхте че се казва Максимилиян(кръстен с това прекрасно име на най-добрият ми приятел).Общо взето се пръвързах доста,но все още не мога да свикна че вместо да ме лае и хапе-мърка.
Отново ме подхвана идеята да правя Ботаническа градина у нас.За сега цветята ни наброяват около 30 вида,като от някои имам и по три четири цвята.Общо взето лудницата е пълна.
Бях месец и половина на морето,почернях на необичайни места и все пак ми е мъчно че не останахме повече.Бяхме с Малчо и направо се насирах от кеф като го гледам как се плицика с морето.
Общо взето продължавам да съм в емоционална криза,липсват ми много неща-като например топлина,любов и мили думи,които не включват разни ангажименти.

Честит ми рожден ден...

2008-07-05T15:51:00.003+03:00

...на шибана патерица!И к'во?!Одъртях с още една година...а всички около мен ми обясняват как все още съм растяла...ай байгън от глупости.Може би чувам само такива свинщини защото всички около мен са в друга възрастова група.Егати,не съм контактувала с хора на моите крехки 23 може би повече от два месеца-като се изключи Лъчо,мъжа на Зузинк,но пак не се разбираме-защото той като че е от друга планета.Мда,писна ми-нямам търпение Димитър малко да порасне,за да мога да го оставям на родата и поне два пъти седмично да ходя на лекции.
Та,общо взето рождения ми ден мина много яко-въпреки че по моя кефометър отпреди 2 години,сигурно щеше да е трагично.Бяхме в парка с Биби и Сашо и малкия Миточно,Лъчо и Зузинк + Калоян,милите ми родители(които ми направиха страшна изненада,като ми бяха взели торта и страшни чашки,чиниики и шапчици с Мечо Пух...точно като за градинско парти.) и Божидар и Мария с малката Мария.Общо взето беше като детски рожден ден пък и аз се кефех,че мога да правя простотии без всички да ме гледат като идиот.Мда,общо взето изпих около 2 литра бира,играхме федербал и болейбол(в последното задобравям-демек не тичам като дебил сред цветята,опитвайки се да догоня топката) и сега ми е малко мъгляво..но дописвам и пак отиваме там-стига Зузинк да е излязла от фризиорницата с глава на раменете си.

Фу!

2008-06-19T22:48:00.004+03:00

Странно,някак всичко ми е размазано пред погледа и някак все си мисля за морето,плажа и студената бира,заровена небрежно в пясъка.Все си мечтая за малко спокойствие.
Мразя София и мразя панелната си гарсониера.Мразя да съм вързана като куче в двор,щом вече знам че има и гора.Странно ми е,измъчвам се в тая жега и съм като препечен плужек.Нямам желание да пиша,нямам желание да чета,искам само да си отделя два часа и да съм като изплюта дъвка.
Не съм виждала Ангела от доста време и вече ми липсва.Знам че много работи,но все пак ми е много мъчно.Просто не знам защо ми е толкова смръчкано.А уж се оправях щом времето "светнеше"...Фу!

Стрелеца около мен

2008-04-24T22:30:00.003+03:00

Никога,ама никога не съм я харесвала тази зодия.Имам хиляди случки в бедното ми съзнание,които направо ми крещят:"Бягай от стрелеца!".Не знам как се получава,но винаги се натрисам с непремерено светоусещане на хора точно от този зодиакален знак.
Нека започнем с Мама!Тя е едно невероятно същество.Точно когато си мислиш че е във веселата си фаза,се оказва че по-добре е да не си до нея.В спор знае много добре къде да ме клъвне,така че да ме накара да замълча(което е рядко явление).Винаги ми казва това,от което най-се страхувам да чуя.Въобще тя е един персонаж,който може да те вкара в гроба,ако иска.
Първото ми гадже и първото ми влюбване до полуда.Александър.Това същество винаги ще ме преследва в кошмарите ми.С паталогичната си ревност и чудно красиви черни очи ме караше да се чувствам като болна щом не сме се видели повече от два дни.А когато последното се случеше,ме побъркваше с властолюбивото си поведение.Страст и ненавист в едно.
Поредния мъж,с когото съм имала трагична връзка-Даниел.Той е просто мечтата на всяка жена(или поне на такива като мен).Татуиран скромно(доколкото помня бяха само 6 татуса),с елегантна фигура,висок и с прелестни кафяви очички.Когато го видях за първи път как ми се усмихва и се чуди как да ме заговори си помислих-"Няма начин това да не е стрелец".След като успях да преваря почти всички пубертетки в квартала,които бяха хлътмнали до уши в него,походихме точно три седмици и го накарах да съжалява че ме е срещнал.С него се чувствах точно като надрусана-толкова енергия ми наливаше и така ме караше да се нося из небесата,че не можах да издържа.Трябваше ми човек,който не ме кара да се чудя дали не ми слага мама опияти в храната.Въобще за Дънди мога да кажа само хубави неща,с изключение на ненормалното му чувство за притежание.Следеше ме навсякъде,проверяваше телефона ми,дори разпитваше съседите с кого се прибирам вечер след работа.Ужас!!!
Майката на едно друго гадже-Диана...въпросният пич се казваше Цветослав(между другото е невероятен сладур).Тя е направо Медуза Горгона.Винаги ни преследваше щом му отидех на гости и непрестанно ме оглеждаше критично.Зад гърба ми се изговориха куп нелепости,което доведе до краха на нашата иначе перфектна връзка.
Един от най-добрите ми приятели-Бумбо.Това момче има психологични отклонения.Пияница,като мен,говорител на глупости и отчаян романтик.Но не се лъжете,той е като бомба със закъснител.Щом му прищрака нещо е като торнадо.Може да ти разкаже играта точно с едно изречение.
И стигаме до болната ми тема-Гавраил!Това привидно нормално момче е най-голеният ми кошмар.Уникален на външен вид( в добрият смисъл),невероятен като събеседник,зарежда те с онези хубави мисли и те кара да се мислиш за неуязвим.Дава си душата за теб и е винаги на среща,когато имаш нужда-дори и само,за да ти каже две мили думи.Но все пак...притежава критична ревност,кара те да се чувстваш виновен и мизерен щом си го засегнал по болната му тема-моето държание спрямо него.Нашата "връзка" винаги е била странна за околните.Като се почне от това как се наричаме(Бебо или Бебсън)мине се през това че не е проблем да се държим за ръка и се целуваме по устните за Добър ден и Довиждане и се свърши с това че дори сме се къпали заедно.А през ранните месеци на бременността ми дори сме спали на едно легло гушнати като скаридки в буркан,защото имах натрапчив страх и не можех да спя сама.Но всеки път щом му кажа нещо накриво се почва с едно отвратително държание и се свършва с грандиозен скандал,тръшкане на телефони и заплахи че вече никога няма да ме види.Той се пропива,а аз съм като оса.След солидно време се виждаме отново и всичко си е по старому,стига да не се изпокараме пак.Всеки един наш скандал завършва с сълзи и крясъци,клетви и псувни.Просто не знам дали някой някога е имал такова същество до себе си.Той е по-ревнив дори и от мъжа ми.Скачал е на бой в дискотека,защото някакъв си ме бил загледал.Крещал ми е да не нося големи деколтета и дори ме е заплашвал че ще ме гръмне,ако не се прибера в къщи след като цяла вечер сме били заедно.Идвал е до нас,за да провери дали не съм с чужд мъж и дали не изневерявам на Димитър.Той е просто уникат.Винаги съм го обичала страшно много,защото е същото леке като мен.Мисли точно както аз мисля,влиза ми в дебилмия хумор и знае кога и как да ме накара да се усмихна.Но понякога искам да го няма.Искам да не се бяхме срещали и да не беше толкова голяма част от живота ми.Искам да не ме боли,когато се скараме и искам да не ме кара да плача толкова често.Искам да мога да го отрежа и да забравя за него.Ужасен е.
Въобще стрелците в моя живот ме карат да настръхвам и да си пожелавам да нямам повече досег с тях.Това ми е най-омразната зодия,дори рибките са след нея.Всъщност като се замисля целия ми живот се върти около рибите и стрелеца.Отвратително...Кой я измисли тая проклета зодия и защо хората стрелец са толкова магнетични и затрогващи?Винаги им се доверявам и ги слушкам с доза страхопочитание.Егати случая.Или аз съм тъпачка или наистина стрелците са уникални във всяко едно отношение...просто не знам.

Philips-Satinelle Ice Premium HP6517/00

2008-04-23T12:49:00.006+03:00

И ето че се сдобих с това чудо на техниката след скромно обикаляне и солидна сума.Изглежда невероятно секси,формата му е удобна и леко се плъзга в ръката.Пробвах го без охлаждащата глава и не ме боли толкова колкото с онова нещо,наречено епилатор от 2003г. пак модел на Philips.Само да добавя че аз имам нисък праг на търпимост на болка,тъй че е от съществено значение колко точно ще крещя докато си оправям брадясалите крачета.Е,с това 239.00 левово чудо дори се усмихвам.Излиза че онази подвеждаща реклама е леко вярна.Много се чудих дали да не взема BraWn,но когато продавачката ми каза с лека насмешка,че са пълни боклуци и че този на Philips е с дискове,вместо пинсети и са с успокояващ ефект и алое не се замислих.Бях определила лимит от 150 лева,но се оказа че Димитър имал съвсем друг-нещо около 250-300лв.И си мсилеше дори че ще са малко.
Нямах търпение да се прибера и да го пробвам.С малко страх и сълзи напиращи в очите от напрежение,го включих,очаквайки да се напишкам от болка.Такова облекчение настъпи и в двамата щом се ухилих като репа и изчуруликах:"Ми то не боли,бе,ебах го!".
Сега съм в процес на разтеж на космите и чакам петък,когато мисля че ще са достатъчно дълги,че да си оправя целите миризливци.
Хубавото е че може да го ползвам и за да си оправям мустачките и мищничките,защото има допълнителна приставка,за чувствителни зони.Има две скорости,бръснеща глава и ръкавица за пилинг(за да предодврати подкожно израстващите косми).Всичко това шикозно побиращо се в стилна чантичка в сребърен цвят.Най-удобното е че е с вградена батерия и можеш да го ползваш без кабел.
Въобще съм адски доволна и щастлива че най-накрая ще се погрижа за тялото си с нещо,което харесвам дори и на външен вид.Мда...благодарско на мъжлето че поне той не е пинтия и ме глези както му хрумне.

Край

2008-04-22T22:27:00.003+03:00

Писна ми...да не осъзнавам колко съм проста.Писна ми мозъкът ми да се чувства като стрида във маршрутка,задавайки си редовният въпрос:"А сега накъде?".Писна ми да се прехласвам по изминали неща и дебилни дружки.Писна ми да съм онова наивно детенце,което му се качават на главата.
КРАЙ!От утре ще съм различна.Ще съм по-невъздържана щом ми засегнат интересите,ще съм по-неотстъпчива когато някой се опитва да ми противоречи и знам че съм права,ще защитавам потребностите си и дори ще се поставям на първо място.
КРАЙ!Никога вече няма да си позволявам някой да ме тормози,поставяйки ми измислени прегради.Никога вече няма да скланям смирено глава,когато не съм виновна.Никога вече няма да казвам клиширани слова,просто защото това се очаква от мен.
КРАЙ!Няма да съм покорна,мила и добра,когато ме боли и ми се иска да плача.Няма да съм отстроумна и весела,когато ми се иска да умра.Няма да се усмихвам като девойче на селска вечеринка,когато ми се иска да псувам и удрям.
Искам свястно съществувание и ще го получа,както всичко,което съм искала преди.Няма да се стискам,когато искам да харча,няма да се обаждам пак,щом веднъж съм затворила телефона,няма да казвам нещо,което не мисля.
Аз не съм кукла без сърце в пластмасовите си гърди.АЗ СЪМ ЧОВЕШКО СЪЩЕСТВО и имам нужда от това да бъда себе си.
Казах му че не искам да ми се обажда,казах му че всичко беше грешка...така го чувствах тогава,така го чувствам и сега.Унизена,уморена,напрегната,отегчена...всичко в едно.Не ми се занимава с проблеми на умрели хиени.Нека някой друг му бере гайлето,аз ще пропусна.Оказа се че не винаги чуждото е по-хубаво.Понякога то е направо за боклука,но ти трябва време да се осъзнаеш.Радвам се че този път ми трябваха точно два дни,за да се усетя и да сложа край на нещо мухлясвало поне година и половина.Подхранваните ми болни фантазии,този път се оказаха направо драматично смешни.И тъй-началото на края е сложено.Сега остава само да се примиря сама със себе си.

Отегчение или...

2008-04-21T12:28:00.003+03:00

Вчера отново се видяхме с Ангелчето(ако се чудите все пак как му е името-Гавраил е!)Но бях отегчена до смърт.По принцип той е човек,който дава 100% от себе си,само и само за да си усмихнат около него.Но в неделя сутрин,след препиване и недоспиване явно е по-скучен и от мен,когато съм болна.Изглеждаше ми далечен,недостижим и все така дебилен.Ходихме в "Тортуга"-кръчмичката на Станчо,но дори сервитьорите бяха като сополи на слънце.Малчо спа около два часа,като през това време аз хапнах и пийнах донасита.После се разходихме в Южния парк,но всички,бяхме като прегазени опосуми.Въобще,бяхме отегчени и размазани от препичащото слънце.
Мислех си че като се видим,ще ми стане по-добре,но почувствах облекчение,когато се разделихме.Дори се зарадвах,че с Димитър останахме сами и можехме да си побърборим за разни глупости.Понякога се усещам че имам голям късмет с тоя моя мъж.Не стига че готви,чисти,пере и разхожда детето,без значение колко е уморен,но и ме оставя да си гледам кефа,когато и да го помоля.Понякога се усещам че съм голяма тъпачка...
Мда,и на фона на цялото отегчение от вчера,днес съм още по-зле.Мързи ме даже да гледам.Нямам желание дори да пръдна.Иска ми се да направим нещо различно и се чудя дали да не предложа на Димитър да отидем някъде с Малчо за Великден.Писна ми от тая дрислива София,повръща ми се от всичко в нея-като почнем от задръстванията,минем през селяните и завършим с боклуците и нечистотиите.Искам да имам някъде къщичка и там да си почивам събота и неделя.А не да се чудя къде да се завра като шушумига.
Няма нищо по-страшно от луд,който е във фаза на отегчение.Не се знае каква глупотевина ще му мине през главицата и какви ще ги надроби.
Сега отивам да пуша на напеклата се тераса и да мисля нови стратегии за унищожение на натрупалото се отегчение.

Думи

2008-04-19T12:19:00.004+03:00

С всеки изминал ден се чудя дали мога да съм по-уморена,по-досадна и по-намусена.Всеки ден ставам от леглото с огромни усилия-сякаш на клепачите ми има привързани бетонни плочи.А краката и ръцете ми се движат неорганизирано и несинхронно.Чудя се кога ли ще имам това неземно щастие да си легна когато ми се доспи и да стана,когато съм се наспала.Чудя се кога ли ще спра да мисля за глупости и ще се съсредоточа върху наистина важните неща.
Понякога сядам на терасата в чисто новите кубински столчета,пуша мизерните "Eva" Slims и размишлявам мога ли да имам такова мизерно съществувание.Станала съм като червей-ям,сера и спя.Рядко слушам музика,рядко излизам сред хората-почти като Маугли,само дето той не е знаел че съществуват и хората...пък аз знам.
Омръзна ми от пошли разговори с напудрени майки,омръзна ми от нагли погледи и укорителни кимвания.Путка ви майчина на всички,които не знаете в какво се превръща човек,който няма досег с реалния свят.Като найлоново пликче по вятъра съм,понякога чак ми се плаче от безсилие и пустота.
Никога не съм предполагала че ще дойде период от живота ми,в който ще имам отчайваща нужда да отида в клуб и да се напия като свиня.Обещах си това да се случи в най-скоро време,но знам че няма да мога да изпълня и това.Черният ми дроб сигурно отдавна е забравил какво е да преработваш огромни количества концентрат.Пък и сигурно му е много добре.
Вчера се опитах да медитирам с крака качени зад врата.И просто заспах.Вече за нищо не ме бива...
Вечерта пък бяхме на кръчма с Димитър и Малчо.Прекарах си много яко,но на моменти се чувствах като атракция.Всички те гледат с възхищение как балансираш с бира,цигара,дете и храна само с две ръце.Ето в това е майсторството драги ми радиослушатели...мда!
С Ангелчето се чувам почти всеки ден,освен ако не забрави да ми звънне и след което е строго мъмрен.Говори ми едни глупости,но поне ме разведрява и ме кара да се усмихвам два часа след като сме се чули.Нали за това са приятелите...хахахаха!
Ох,обобщено написано-в момента пак съм в емоционален дистрес и все повече ми идва да си хвана чукалата и да отида някъде надалеч.И без това отдавна ме влече да отида в Куба,тъй или иначе имам доста приятелчета там и ще ме гледат като принцеска.Ех,мечти...Пределно ми е ясно,че съм закотвена в мизерната София поне до август,когато с повече късмет и разбира се,пари можем да отидем на море,в Добрич или накъде на майната си.Надявам се до тогава Малчо да е проходил самостоятелно и да спре да ме влачи като парцал след себе си.А що се отнася до моите вътре-избуяли чувства и неконкретизирана влюбчивост...направо ми иде да се гръмна!Нещо ме гложди и ще видим къде ще му излезе крайчето.
Е,това е за днес.Пожелавам ви весел и неуморен week-end пък ако имам време ще драсна нещо утре.

За Хан Соло или Аз отново съм влюбена

2008-04-18T13:37:00.001+03:00

Да,така е!За кой ли път в живота си ,аз отново се влюбих.Видяхме се за първи път днес,към 09:00 сутринта.Отворих външната врата и го съзрях.Опитвах се да скрия вълнението и нетърпението си,но когато затворих вратата не се сдържах.Нахвърлих му се като канибал.Божеее,колко беше сладък!Имаше си всичко,дори и някои неподозирани екстри. ;о) Просто беше мечтата на всяка жена...бърз,с хубави черти,невероятен на допир.Исках го само за себе си,никой не трябва да го пипа,с Димитър няма да се срещат...така времето му ще е запулнено само с мен.Приспах Малкия към 12:00 и набързо се изнесох от стаята.В главата ми беше само той.Не го питах за име,не исках да знам как го е наричала фръцлата преди мен.В ума ми се въртеше героят от "Междузвездни войни"...да,щях да го наричам Хан Соло!А и на него като че ли му харесваше.
Постоях минута,две гледайки го нежно и реших че е време да се опознаем по-подробно.Свалих си блузата,за да не ми пречи и му се усмихнах смутено."Мой си!" казах му аз и натиснах копчето.
Даа,имаше Windows XP,малко бавничко зареждаше,но знам че е прекрасен и ще се разбираме чудесно.
За все още недоразбралите...купих си лаптоп-Gateway Solo.Не е нов,тъй като не смятам за необходимо да се набутвам с излишни пари за нещо,което ще ползвам за пишуща машина...довечера ще му напиша подробните характеристики...най-важното от всичко е че има докинг станция и Wi-Fi,за да мога безпроблемно да раборя с нет и PDA-то.Въобще тая година се уредих с много,малки екстри,които ме улесняват максимално!
Обичкам те,Соло...

Влюбена съм....

2008-04-16T20:19:00.003+03:00

... в себе си.Колкото и брутално да звучи е така.Продължавам да отслабвам-от завидните 72 килограма,сега съм 64 и малко.От дебелия ми гъз няма и помен,а от шкембето има съвсем леки намеци.Кожата на лицето ми най-сетне доби цвят и пъпките ми зачезват.След като се постригах,косата ми се сгъсти и все още е с естествения ми цвят.
Ох,въобще доволна съм как изглеждам.Най-затрогващото е че се чувствам добре.Отдавна ми се искаше да съм на кеф със себе си и ето че се случи.Влизам си в старите си дрешки и това ми дава поне малко кураж,че мога отново да съм си аз.Толкова ми липсваше онова създание,в което така или иначе бях влюбена от малка.Все се оглеждах в огледалото и ми се повръщаше,сега се гледам с лека погнуса и замъглен поглед.
Всъщност не знам как се получи така...мислех че никога вече няма да се харесвам.Не знам и защо отслабнах така бързо и толкова много.Общо взето искам си живота обратно.Искам да пия,без да се притеснявам че ще забравя да сменя памперса на сина ми,искам да отида на дискотека и да седя както едно време до 07;00 сутринта,да пия кафе поне три часа,да спя до 13:00 и след това да пия бира в университета си...искам миналото ми...безумно си го искам обратно.Сигурно и за това все още съм влюбена и в онова леке,защото той е точното олицетворение на изминалите години.Но имам нова тактика за него...от тук нататък ще съм като айзберг-никакви чувства няма да излязат на яве,защото той не ги заслужава.Глупак!Айде майната ти...

I saw him...

2008-04-14T12:10:00.004+03:00

Дали защото съм много проста или защото пак ме е обхванала крастата,се съгласих...съгласих се да се видим.Адски много време мина,пък и си мислех че няма да е както преди.
След цялата ми еуфория,непредвидени изблици на щастие и сънища на яве,в събота реших че е подходящ ден за завръщане в миналото.Ще пропусна да обясня подробно как ми трепереха ръцете и колко време чаках ответна реакция,как се чудех дали отново не ровя в лайната,от които се измъкнах доста трудно преди година и половина,и дали си заслужава емоционалния стрес...това си остава за моя сметка.
Стигаме до момента,в който го виждам по пътеката,водеща към кафето-същото онова кафе,в което треперех дали съм бременна и как ще трябва да го отрежа като краставица.И вместо да дойде първо при мен,отиде при малкия-лепна се за него като ваденка,та чак и подарък му носеше.Когато най-накрая се сети че и аз съществувам,дойде и ме целуна все едно сме се видели за последно вчера.Останах изненадана и втрещена.Беше се променил,понапълнял,постриган,но въпреки всичко беше ТОЙ!А когато се загледах в очите му,видях нещо,което ме убиваше и преди-все още имаше власт над мен.Постояхме навън,поговорихме любезно,гледайки да не засягаме стари теми,болезнени и за двамата,а аз тръпнех,кроях и се смеех сдържано.Мислех си как ли изглеждам в очите му,коя ли съм аз в живота му,но не посмях да попитам.
Времето се прееба и се наложи да мисля друг вариант.С мъжа ми го решихме-отиваме до мизерното CBA-взимаме бира и храна за вкъщи и сядаме на терасата.Почти като едно време,само дето имах дете,което на всичко отгоре го хареса безумно.Стоеше в ръцете му и дори му се смееше.
Имахме малко време да останем насаме и му казах какво чусватвам с две прости думи,не се стърпях,а в плановете ми нямаше такива признания.Най-лошото беше че ми отвърна със същото.Знам,че исках точно това да чуя,знам че за тези думи бях готова да убия,но исках също да не ги чувам,не и толкова скоро.Все едно...
Разбрах че си има приятелка,или по-скоро много приятелки.Разбрах че е пораснал,но не чак толкова че да не върши глупости.Вечерта мина сякаш сме я репетирали.Стояхме до 2:30 и си говорихме глупости.Остана да спи в нас,както някога.А аз дълго се въртях в леглото,с хиляди въпроси.
На сутринта малкия ни събуди в 08:00.Не мога да опиша как се чувствах-гърлото ми беше сухо,главата ми ехтехтеше,очите ми пареха,тялото ми се молеше за още няколко часа сън.направих кафе,Димитър отиде за цигари,а малко по-късно се излюпи и той.Пихме кафе на терасата и после излязохме навън.Седнахме в едно друго кафе и докато малкия се разхождаше с баща си,успяхме да си кажем още някои неща-общо взето не е спирал да мисли за мен,било му много тежко,липвала съм му,не разбирал защо съм постъпила така...старата песен,със старата мелодия.Каза ми че винаги мога да разчитам на него,за всичко.Не спря да ме пита дали имам нужда от нещо-сега печелел много и можел да ми помага.Как да му обясня че не ми трябват пари,не заради това исках да се видим.Не ми трябва нищо-освен любов.
Отидохме в Зоологическата градина,да се разходим.Уж имаше работа,пък отново заряза всичко-питам се защо ли?
Умирах си от кеф,че отново сме заедно.А когато го видях напред с малкия и Димитър да бутат количката,тримата,се разтопих.Бяха толова сладки,двама огромни мъже и едно мъниче между тях,което ги свързва,някак странно и нереално.
Чух още неща,които ме размазваха,но не и в положителния смисъл.В един момент видях едно момче затънало до гуша,в омраза и безразличие.Това ме плашеше до крайност.
Дали съжалявам за това че се видяхме...не!Съжалявам само че трябваше да чакам толкова време,за да видя че има един човек,на когото да му пука,че имам едно рамо в повече,на което да поплача или само да се облегна.
Обичам те,приятелю...колкото и странно да звучи!Не съм спирала,няма и да спра...

Let's take a blast to the moon,baby...

2008-04-10T16:14:00.002+03:00

Уоу,ден като метеоритен дъжд!Събудих се като мачкан лак,пих си кафето като наркоман след купон в "Ялта" и реших че е време да се погрижа за гардероба си.Натоварихме се с майка ми,Димитър и малкия и хоп,на магазините.След епичен оглед на всички ниши и невероятно настроение си избрах няколко блузи и дузина ПОЛИ!Реших,че след като съм отслабнала достатъчно(върнах се на старите си кг.отпреди да родя) е време да си покажа задника на всички в Гетото.Най-интересното е че отново бях атракция в огромния магазин.Нямаше човек покрай мен,който да не се е разсмял от сърце.Най-накрая си бях пак старата Аз...онова същество,което е като мехлемче в сивото ежедневие.Майка ми дори се разплака от смях,което е показателно-тя вече рядко се смее.
В следващия магазин,избрах още няколко полички,една блуза с дълъг ръкав и няколко блузки с къс ръкав.А една жена дори ми предложи да се разменя с дъщеря й-нейната била прекалено скучна.
След изтощителната шопинг терапия се наложи да направя ревизия на бюджета...фалит...но на кого му дреме.Важното е че променям имиджа-от оръфана маминка се връщам към рошавото baby...хиии.Оказа се че от доста време не съм се забавлявала така,пък да не говорим че и не бях пазарувала с такова желание.Знам кой е виновен за всичко.Знам защо въпреки умората,все още се усмихвам.Мхм,винаги е било така-любовта ме кара да съм смела,уверена и да се чувствам желана.Дано само да не ми резнат крилата,че съм бая нависоко.

И все пак...

2008-04-09T22:09:00.001+03:00

Ако можех да обобщя дебилното ни поведение,то би било следното:силен интерес,примесен с доза непукизъм,почти приятелски топъл глас,все така разтапящ ме смях и приповдигнати глупотевити...кое за кого се отнася ще запазя за себе си.
Едно обаждане и вече съм с усмивка на лицето.Дори се изкъпах с желание,не както преди-с флегматична сръчност и изражение на сдъвкано кебабче.
Дали е от характера или от зодията,но хора като него ме зареждат с емоция и хъс.А колкото до съдържанието на думоизлиянията ни-почти нищо не беше важно.Ясно обаче ми бе обявено че все пак доста време е минало и държи да се видим.Пфу,на баба ти шарените чорапи...По гласа му усетих че наистина държи на мен,все още.Как и защо е оцеляло нещо мило в него към мен,не знам.А и май не ми дреме.Въпреки отвратителния sms,който композирах в пристъп на тъпизъм и изпратих във фаза на умопомрачение,ТОЙ СЕ ОБАДИ!Дебил!Въобще не знам какво искам и какво очаквам.Пак ли искам да го запаля по мен или той никога не е угасвал?Какво целя този път?
И все пак всичко това ме прави неимоверно щастлива.Само спомена за тръпките,които ме побиха щом видях номера му на дисплея,ме карат да се смея като дебил сред цветята.
By the way,пиша от шибаното си PDA,и едва налучквам мижавите буквички.
Но да не се разсейвам като тумор,ми да обобщя:Умирам си от кеф,че на него все още му пука и че все така ме търси щом му свирна като на Шаро от блока.Май това очаквах и това исках...за сега!

Защо мълчиш?

2008-04-09T14:32:00.004+03:00

Защо отново мълчиш?Мълча и тогава,защо и сега?Знам че си друг,знам че вече не трябва да ми пука,но защо мълчиш?
Ако трябва крещи,удари ме,напсувай ме...само не ме убивай с този безразличен поглед.Искаш аз да говоря...и какво да ти кажа.Че те обичам толкова много,че не мога да си поема дъх,че винаги си бил само ти,че без теб всеки ден е пуст,че в очите ми не останаха сълзи...какво искаш още да ти кажа,всичко това съм го казвала и преди.
Боли ме,не само заради теб.Боли ме,защото ги няма онези дни,в които бяхме само двамата.Боли ме,защото лъгах и теб,и себе си.Боли ме,защото знам че никога вече няма да е същото,защото ние няма да сме същите.Молих се,на колене падах,душата ми остана с теб.Исках толкова неща да кажа,толкова неща да чуя.А думите стоят неизречени,ръцете прибрани са в джобовете.Същите тези ръце,които ме държаха тъй нежно,сега безпощадно студенеят.
Знам,сбърках-не искам прошка,вече няма смисъл.Наранихте и знам че няма как да променя нещо.Само те моля,както никога преди,кажи ми че и ти ме обичаш-поне наполовина колкото аз теб.
Защо мълчиш все тъй,с поглед сведен надолу?Защо не ме погледнеш с онези кафяви очи,които топлеха сърцето ми?
Искаш да страдам...знам.Но нека ти кажа,че не мога повече да плача,сърцето ми отдавна се превърна в пепел.Няма чусвтва в мен,всичко умря в онзи августовски ден,когато ти обърнах гръб.Искаш да ти разкажа колко трудно беше тогава-не мога!Няма думи в този свят,които да могат да опишат тъй точно онази мъка.Няма нищо,в мен всичко е празно.
Молех се да те срещна,та да върнеш усмивката ми.Молех се да те видя,за да има смисъл денят ми.Сега се моля да умра,за да спра да те обичам толкова много.
Казвах ти,да носим по един куршум на врата си,та ако на някой от нас му хрумне да зареже другия,да вземе пистолет и да го използва.Да беше ме послушал...да беше ме убил още тогава.
Сега вече нищо няма смисъл.Далечни са всички онези мигове,далече е и любовта ни.Красиво беше,нали?Само това помня,а ти?

What have I done?

2008-04-08T12:35:00.003+03:00

Година и половина подтисках мизерното си желание да му се обадя.Вдигах телефона,набирах номера и затварях щом му чуех гласа.Просто не знаех какво да кажа.Да го попитам как е?Ми как да е,щом го заразях като сопол в салфетка,без обяснения и дори "чао"...Страх ме беше че няма да иска да ме чуе,че ще се държи като идиот,че ще ме обвинява,без дори да знае защо съм постъпила така.Всеки ден ставах с една мисъл,която ме тормозеше докато си легна.Погледнех ли се в огледалото виждах как ми се усмихва.Не го прежалих,не спрях да го обичам по моя си,страннен начин.
Хиляди пъти разигравах сцени в ума си,какво ще му кажа като го видя,как ще изглеждам тогава,дали изобщо ще ме познае...и всеки път изтръпвах щом се сетех,че не знам дали искам да се видим.Страх и краста в едно.Страх че,вече не сме същите,краста,защото въпреки всичко все още тайничко копнеех да го видя.
Внаги съм искала да имам онова,което е недостижимо.И не разбрах че сама се наранявам.
Вчера отново изпаднах в онова състояние,в което ръцете ме сърбяха и нервно поглеждах телефона.Не издържах.Писах му.Цяла вечност чаках отговора,а в главата ми нахлуха стари спомени за нежни думи и топли ръце.
А когато ми се обади,не се замислих искам ли да го чуя.Вдигнах.Гърлото ми беше сухо,ръцете ми трепереха,сърцето ми щеше да спре.Може ли един и същи човек да те кара да се усмихваш и да те кара да плачеш???Нормално ли е това?
Рутинни въпроси,глупави отговори и недоизказани обвинения.Драма и ред сълзи,ред сополи.Когато затворих беше странно,уж това исках,а сега съжалявах.Винаги така става.Гузно ми е,гадно ми е,боли ме,че пак се опитвам да постъпвам правилно,а не мога.Депресия,апатия и въпреки всичко щастие.Егати случая.
Какво направих?Защо пак ровя в пепелта?Не мога ли да гледам напред?Какво ми става-щом веднъж си сложил край,не търси нищо повече.Няма да намериш нищо смислено в нещо,което си зарязал.
Животът продължава за всички ни...може би не както сме искали,но на кой ли му пука.Колкото и да се опитвам да забравя,все се намира нещо,което да ме връща към онези дни,миришещи на разцъвнали дръвчета и пропити със скрити знаци на крадени чувства.И всеки път виждам едно и също-едно момиче,което плаче от болка и радост едновременно...

"Война за Лице"

2008-02-12T13:09:00.002+02:00

Всичко започна с една покана от най-добрия й приятел-Вайрън.Каза й по телефона,че ще отидат на едно специално място.Обеща й че ще е интересно.Но никога не е предполагала че е възможно да я заведе в старото й училище.Там беше различно,дори Учителите бяха други.Видя само едно две познати лица,докато отиваха към асансьора.Старата Учителка по френски и тази по математика.Познаха се,поздравиха се и отминаха.Изведнъж в главата й нахлуха толкова спомени,от дните в които животът й беше запълнен с това училище и хората вътре.Оказа се че все още никой не я е забравил,че все още е Лицето на тази пропукана и поизбеляла,сграда.Просто щеше да й се наложи да го напомни на всички.
По пътя към класната й стая:"Бившата!",наум се поправи тя,осъзна че войната отпреди 4 години(след като тя беше избягала), не е стихнала дори и за миг.Сякаш нямаше учебни часове,нямаше дори ученици-всичко бе концентрирано в борбата за надмощие.По коридорите тичаха старите й приятели улисани в ужаса на ставащото,замерящи се кой с каквото може.Отстрани изглеждаше като обикновени закачки и подмятания,но тя знаеше че нищо от това не е по-сериозно и никога не е било толкова зле.
Мартин я дръпна за ръката и я загледа стреснато.
-Мишел?Толкова се радвам че се върна.Мислех че не искаш да идваш тук...след всичко,което каза пред Поколенията,в деня преди да изчезнеш.
-Не съм искала,доведе ме Вайрън,дори не ми каза че ще дойдем точно на това място.-тя се огледа,но никъде не видя приятеля си.-Мамка му!Дори си е отишъл.
-Мишел,имаме нужда от теб.Ти най-добре знаеш какво да правиш.Ти беше Лицето.
-Беше преди 4 години,Мартин.Знаеш че се отказах,не искам да имам нищо общо с това.Цялата борба,целия този кошмар...не мисля че мога пак да взема нечия страна.Казах го и тогава,казвам го и сега.-но дълбоко в себе си знаеше,че трябва да оправи кашата,която беше забъркала отдавна.
В този момент някой хвърли по тях вода.Мишел усети студенината,после и гнева.Огледа се и разбра че трябва да се намеси.Погледът й бързо обходи и коридорите.Тук беше бойно поле за власт и надмощие.
-Казвай кой са нашите и къде са.-беше хванала Мартин за рамената и го гледаше право в уплашените сини очи.Той посочи стая 403,откъдето извираха като мравки някогашните й съученици.-С какво се бием този път?
-Вода!Заради Наредбата,само водата ни е разрешена.Ако не остане сухо място по теб,излизаш.Загубихме много от нас,не е лесно.-Мартин говореше бързо и отсечено,трудно го чуваше,заради писъците.
-Аз не искам да е лесно.Но приключи ли всичко си заминавам-окей?
-Ти решаваш...но се съмнявам да успеем.-промърмори по скоро на себе си Мартин
Двамата успяха да се скрият точно преди едно момче да ги залее с цяла кофа.Мартин беше прав,този път няма да е лесно,нямаше да е както преди.Анархията беше плъзнала като чума и училището имаше спешна нужда от Лице.Някой,който да накара по-младото Поколение да вярва в традициите и да ги спазва,както е било и преди.
Половин час по-късно Мишел беше вече част от всичко онова,което мразеше с цялото си същество.Затова си тръгна преди 4 години.Умори се да бъде Лице,умори се да бъде баланса между толкова Поколения.Искаше да забрави и не можеше да проумее защо Вайрън я беше върнал в този Ад.Откъде той беше научил за всичко това и какво му пукаше за нейното училище?Въпроси без отговори за сега.Отстрани всичко беше привидно нормално,деца гонещи се по хлапашки,по коридорите,замерящи се с вода.Ако се загледа човек,дори ще види усмивки по лицата им,но нищо от това не беше реално.Това беше война,сериозна точно колкото и онази в Ирак.Само жертвите бяха различни.
Губеха много хора,времето напредваше и Мишел осъзнаваше че шансовете им намаляват с всяка изминала минута.Бяха на последния етаж,а там беше най-опасно.Учителите бяха по специалните предмети и не ги беше грижа за Наредбата.Всеки спипан да нарушава Реда беше изхвърлян автоматично от училището.Войната се водеше с прекъсвания по 45 минути,в които се събираше злоба,ненавист и боеприпаси.Всичко започваше с нови сили,но предимство имаха по-многобройните и от другите Поколения.
При третото прекъсване Мишел вече беше уморена достатъчно,че да не внимава при следващото излизане.Мислено търсеше изход и метод за победа.Но с отварянето на вратата все още нямаше идеи.Когато метна една от чашите с вода по някого,мерна на долния етаж Тео.Радостта и умората щяха да й костват позицията.Йоланда в последния момент й кресна да се наведе и когато отново се изправи от Тео нямаше и следа.Знаеше,че само той може да й помогне...както миналия път.Използва временното затишие и се спусна по парапета до 3-я етаж.Точно както очакваше,той беше там със своите приятелчета.Когато я видя се стресна и се усмихна едва,едва.Но нейната радост беше много по-различна.Когато стигна до него се вхърли на врата му и обви крака около къста му.
-Толкова се радвам че си тук.-Мишел го гледаше право в очите,но все още беше в прегръдките му.
-Нали знаеш че за теб тук е опасно.Този етаж е на нашето поколение.И какво въобще правиш тук?Нали си замина.-въпреки че й говореше сякаш не искаше да я вижда,беше истински щастлив че тя е до него.
-На чия страна си,Тео?-мина направо на въпроса тя.
-Винаги съм бил на твоята...не знам защо изобщо питаш.
-Върнах се...за да оправя нещата,след като си тръгнах.Разбрах че оттогава е така.
-Да.Време беше да дойдеш.Къде се биеш?
-На последния етаж.Ще дойдеш ли с мен?-Мишел слезе най-после от прегръдката му,с доза нежелания,но все пак имаха да свършат още доста неща.
-Да се качваме.Тук не е безопасно за теб.-Тео хвана ръката й и я замъкна нагоре по стълбите,избирайки местата с най-малко схватки.Както винаги той мислеше първо за нея,после за себе си.Пазеше гърба й,беше нейните втори очи.Всичко това й напомняше миналия път,когато Тео реши да застане на нейна страна и пренебрегна факта че е от друго Поколение.Тя беше разчитала на него,за всичко...до деня,в който реши да избяга.Сега го гледаше с тъга,как отново реши да подкрепи нейната кауза,без да пита защо,без да се интересува какво рискува.Дали някога щеше да му върне жеста?
Отстояваха позициите си вече половин час.Беше дошло времето за другите смени.Ако и те имаха такива всичко щеше да е наред,но бяха останали прекалено малко хора,за да си го позволят.Численото превъзходство оказваше влияние и върху настроението им.Само Тео се бореше с нестихващ оптимизъм,защитавайки и себе си,и нея.Всяка негова крачка беше премерена и съобразена с факта,че може Мишел да остане сама или открита.На два пъти успя да й се усмихне и да я погали по бузата.Но само след миг усмивката му изчезваше и сивите му очи,трескаво търсеха пропуск в отбраната на другите.
-Нямам повече вода...-останови Мишел с ужас.
-Качвай се към тавана,прикривам те.-изрева Тео.
За миг не се замисли да й осигури нужното време,за да се измъкне,без да го е грижа как ще се оправи сам.Но този път не успя да се измъкне от клопката на Средните поколения.Тя се обърна неволно назад и останови,че Тео е легнал на земята,измокрен и вероятно силно замаян,а към него отиваше една от Учителките.Последната се навеждаше и се приготвяше да сграбчи Тео,за да го заведе при Директорите.Мишел усети че й прилошава.Знаеше че ако той бъде спипан на етаж от друго Поколение,ще бъде изхвърлен.А тя не искаше да проваля живота музащото точно това щеше да стане.Спусна се надолу и стигна до него,точно преди Учителката да го докосне.
-Не го пипайте,защото кълна се в името си,ще Ви убия.Махнете се!-погледът й беше като на луда,което стресна Госпожата и тя инстинктивно се дръпна.
Мишел погали Тео по главата и го обърна внимателно по гръб.
-Защо се върна,бейби?Рискуваш всичко.
-Не искам да рискувам теб,окей?-гръмкия му смях накара и нея да се усмихне.-Сега ставай,че имаме още доста работа.
И беше права.Но сякаш позиите им се бяха подобрили.Бяха намерили отнякъде три кофи,които Тео пълнеше с пъргавина и оптимизъм.Отсраняваха един по един другите и само отвреме на време се усмихваха.Никой не мислеше за победата,те сякаш мислеха един за друг и бързаха да останат само двамата.
След около 4 часа всичко вече беше утихнало.Само водата по коридорите напомняше,че нещо се е случвало.Мишел носеше Шала.До нея беше измореният Тео.С негова помощ бяха върнали мира и тя отново беше Лице.Отиваха към Западното крило и всички я гледаха с възхищение и доза завист.За втори път тя успяваше да укроти Поколенията и да е титуляр на училището.Размирните времена бяха свършили и нямаше за какво повече да се притесняват.Поне за следващите 3 години.Следващата война не ги интересуваше.Тогава щеше да има други като тях,които да спазват Традициите и да подсетят че Поколенията са различни и трябва да управляват по-старите.Това беше далеч,сега беше време за други неща.
-Заслужавам цигара,както и ти,Тео.
-Знаеш,че не пуша.-отвърна той,леко вкиснато.
-Мдааа,помня.Колко още неща има да се сетя за теб,бейби...ще имаме ли време?
-Стига да не избягаш пак.
-Този път никъде не отивам.-каза Мишел и уви Шала по-добре около врата си.-Не и без теб!

Ииии...

2008-02-08T15:55:00.001+02:00

...най-накрая съм в добро настроение.Странното е(освен че съм позитивно настроена) че няма никаква видима причина.Хем днес пак се събудих с гъза нагоре и тежко главоболие,пък ми е едно лежерно,спокойно...сигурно вечерта,като отида да спя в нашите пак ще стане някой скандал,та гледам сега да си почивам.Установих че пералнята не центрофугира като хората,но не посмях да ръчна тук-там,за да не стане като миналия път.
Форда на тате се прецака...та се наложи да ходя да разпитвам къде по дяволите има свястни акумулатори 55 ампер часа.Той се хвърлил на някакви чуждоземски,та бая зор видях докато го убедя че "Monbat" или "Искра" са прилични.Пък и търсех да не е с клеми като стария му(завинтват се с ключ),казват че повече дефекти давали(май и заради това левия му стоп премигва,може да не подава правилно ток някъде,но ме мързи да го увещавам да го погледна).Даже намерих къде сменят течността и подават ток за без парици.Не искам да ви казвам,обаче какво очудване будя с малчо като ходим по разни Автомагазини.Не стига че съм жена,пък и с дете...ми разбирам и знам какво търся.Смехххх.
Та такива ми ти купончета.
Чудя се какво да нашибам още в PDA-то.Искам свестен Windows,но за сега нямам време да се занимавам.Пък и мъжО го мързи да гледа,та не смея него да го занимавам.
Някой ден трябва да седна и сериозно да разуча туй-онуй по тоя блог и да хвана да го променя,че ми втръсна все едно и също да е.Лошото е че съм скарана с промените в нета и ще го бъгна(добре че направих едно бекъпче,стига някой да не го е изтрил).
Газовата ми ютия(пистолета)е пълна с разнообразни боклуци,но не намерих Балистол,пък и Макс ми се обади да се консултира с мен за ингвинално разположените туморни образования и дали е подходящо да се оперират зимата!Щях да се насера от смях,когато ми съобщи с тъжен тон,че на мен ми имал повече доверие отколкото на лекарите.Не знаех че и в тази област съм била капацитет и че има хора,които разчитат на знанията ми по медицина.
Мдааа,сега отивам да израждам съседското куче и после може спокойно да кажа,че днешния ми ден е напълно оползотворен положително.
Пожелайте ми късмет!!!

За мен...част II

2008-02-07T19:02:00.001+02:00

И тъй...забравих да напиша че съм завидните 165 см и тежа огромните 60 кг.С нещо като сини очи и нещо като черна коса(от толкова боядисване даже не си спомням реалния цвят).
Освен коли,оръжие и книжки,се интересувам от футбол,волейбол и кеч.Като последното малко детинско звучи,но ми е много интересно да гледам как добре оформени мъже могат да съчетаят актьорското майсторство с борбата.
Имах толкова неща да напиша,а сега направо зациклих.
По принцип съм човек,който рядко показва че е тъжен и гледам да си оставям проблемите у дома(не ми се нрави идеята да занимавам приятелите ми с емоционалните ми дупки),но за сметка на това винаги съм насреща да слушам.Повеето хора около мен,не са ме виждали сдухана или депресирана-знаят ме като вечно шилеща се,дори ми отпряват критика че не съм достатъчно сериозна.Което май не е далеч от истината.
Влюбчива съм,дори в повече.Но съм се влюбвала само два пъти,така че да не мога да мсиля за нищо друго.Импулсивна съм,което е огромен минус.А и съм склонна към мили жестове и тъпи изненадки.Огромното ми въображение е будно 25 часа от 24 възможни.Ревнива съм,понякога дори прекалено.
Имам куп вредни навици,като това да крещя,когато никой не ме чува(обикновено на нашите или на "силната" половина).Въобще съм една хипер гадна личност,за което предупреждавам,когато се запознавам с някого.
Уф,май е това...или поне за сега се сещам само за тези нещица.Ако ли ми щукне,може и трета част да напиша.
Отворена съм към критики ,съвети и въпроси!

За мен...част I

2008-02-06T18:39:00.002+02:00

Стана ми малко странно,че и малкото хора,които четат тук не знаят почтни нищичко за мен.Не че има нещо кой знае какво,но все пак...тъпо е да четеш нечии размисли и страсти без да знаеш подробностите.Може би това ме подбуди да започна тази тема.

И тъй...истинското ми име е Владимира Трантеева-Митева.Родена съм на 04.07.1985г. в София,където и израстнах(не само физически).Живяла съм в жк.Дианабад до 6 годишна,после се преместих в Овча купел(пху!)Учила съм в 119 СОУ,после във 9-та Френска гимназия.Омъжих се(колко щастливо,само аз си знам)на 19,малко след като влязох да уча археология в Нов Български Университет.Забременях(за всички беше шок) на 20 и родих на 21.Иска ми се да кажа много неща,около това събитие,но с оглед на така стеклите се обстоятелства ще замълча.
Работила съм какво ли не-от барман в известни столични заведения,до татуист(цели 7г.)като минем през манекен,продавач и почти стриптизьорка.Бях къде ли не,какви ли не хора срещнах,какво ли не преживях(почти нищо положително).Въобще животът ми до преди година беше алкохол,мъже и караници.Свирех в група(първо на барабани,после на китара),бях за кратко и вокал.Но като всичко останало-щом не се пуснеш на някой си дришльо-изхвърчаш(не обичам да се чукам с хора,които нямат нищо общо с начина ми на мислене!!!!).
Следващото ми призвание беше да помагам на наркозависими-постигнах определени цели,но пак всички опря до шибането(въобще-върти-сучи...все трябва да си даваш п*тката под наем!).
Whatever,обичам много да чета книги(карат ме да не мисля за простотията в живота ми),обичам и музиката-с нея израстнах...мразя чалга,хип-хоп,RnB и 'секви други негра(малко си падам расистка).Обичам да пия-от бира до текила(без водка и ракия),обичам много да хапвам гъбки,рачета,спагети и пица.Не мога да готвя,да гладя и да чистя(мързи ме).Пуша,поне от 8 години...наркотици не употребявам(?!).
Мразя да давам обяснения,всякакви видове-дори когато приключвам връзка...не се чувствам длъжна...пък и какво да кажа:"Бяхме заедно n-месеца,но ми писна,пък и вече намерих друг!".Много бързо се насищам на всичко,за това обичам да го давам бавно,за да ми е интересно.Не си лягам с никого на втора среща,чакам...да видя кое-как.Не обичам нахалните типажи-свикнала съм аз да правя първата крачка.Въобще...не съм някое засукано маценце,което обича лигавщините.Малко романтика в подходящия момент-да,но не и прекалените лиготии.Обичам твърдите мъже,но трябва да става както аз кажа.За това обикновено късам с някого след 6 месец.
За секса...к'во да кажа.Разгонена съм си по природа(както казваше един приятел на гаджето си:"Мога навсякъде и по всяко време").И хич не обичам оная гнусна поза-мисионерската или там както се нарича.Скучно ми е.
Обичам марковите дрешки,но втора ръка.За да не ги видя на гърба на някоя кифла.Обличам се по мой вкус,който го няма по модните канали.Общо взето ходя като пънки,с елементи на клошар.
Обичам оръжието под всякаква форма,и не само за самозащита(абе,харесва ми да ми държи студено на кръста).Обичам и колите и отбирам от тях.Но все пак никой не може да ме убеди че има по-красива кола от Крайслер.
Ох,малко се отегчих...ще дописвам утре...

Къде отиде свястната музика?!

2008-02-05T14:06:00.002+02:00

Искам да попитам къде се дяна свястната музика в днешно време?Защо няма нито една песен,от всички,които пускат по разни радиостанции,която да ми хареса?Какво стана с песните,които те караха да чувстваш и да забравиш?
Сега има само черни изпълнители,пошли песни и голи задници.Ако искам да гледам на някого циците и гъза-ще си пусна порно-там поне знам за какво става въпрос,пък и хората са професионалисти.Какво стана с метъла,като цяло?Защо всичко се изпедерасти,дори и Godsmack?От последният им албум ми се повръща,просто няма да коментирам.
Направо съм в потрес от всичко изменящо се така главоломно надолу.Не мога да изразя с думи,колко прецакана и ощетена се чувствам.Ограбиха ме по най-подлия начин.Ограбиха ми душата,помощ...полиция!
Каква музика ще слуша сина ми-някоя мазна чалга или брутален хип-хоп ... бляххххх.Просто не знам на къде отива тоя мизерен свят.Не знам как да напиша колко ми е мъчно,тъжно и грозно без музика,която да ме хване за раменете и да ме разтърси.
Някога плачех,смеех се и виждах друг свят само с помощта на една песен,а сега...не мога да намеря нищо след часове ровене в нета.
Всичко става толкова популистко и лесно продаваемо,че се чудя дали след 10 години ще има и една песен,в която да звучат китара и барабани,без да са обработвани 100 пъти с компютър.Божееее,колко мъка има по тоя свят,Божеее!И няма с какво да се утешим.
Нямам какво повече да напиша.Толкова ми е мрачно,толкова съм уморена от всичко,че не знам дали скоро ще се измъкна от емоционалната дупка,в която съм навряна.
Писук!

За кивито и семките в него

2008-02-04T19:26:00.002+02:00

Винаги съм харесвала биографията на Иван Владимирович Мичурин.Прекрасен учен и ботаник,приеман почти от всички с насмешка и дори вицове.Толкова бях запленена от него,че дори кръстих плюшеният си заек Мичурин.Интересното в случая е че никога не съм била почитател на ботаниката като наука или на експериментите с растения.Но,нека не се откланям чак толкова много от главната тема.Ще пиша за кивито...

Ще попитате:"Какво му е интересното на кивито,че чак и за него ще пишеш?".Ами много неща са интересни.

Знаехте ли че, съдържанието на витамин С в кивито е много по-голямо от който и да било друг цитрусов плод, 100 г от него осигуряват необходимостта от този витамин за една седмица. Плодовете му приличат по големина и форма на картофи. Меката мъхеста обвивка покрива тревистозелена, сочна и мека сърцевина. Около нея са разположени черни семчици. Те са изключителнобогати на витамин С - 0,15-0,30 процента, което е със 8-10 пъти повече от съдържащото се в касиса и лимона.Освен това съдържа и много други вещества, полезни за организма, като калий, калций, желязо. Плодът е нискокалоричен.Изключително полезен и за сърцето, са установили норвежки учени от университата в Осло. Според тях той изгаря мазнините и укрепва артериите. Плодът киви произхожда от Китай, където местните го използвали като средство за подсилване на децата и жените, особено след като са родили, заради високата му хранителна стойност. Китайците обаче не го хапвали просто като плод, а за тях било лекарство. За първи път кивито излиза извън границите на Азия в началото на ХХ век. През 1904 г. плодът пристига в САЩ и две години по-късно го опитват и жителите на Нова Зеландия - държава, която днес е най-големият производител на мъхестия плод. Местните жители първи установяват невероятния му вкус и започват да го култивират и да го продават. Плодът намира приложение и в кулинарията през 70-те години, като най-активно го използват готвачите в САЩ. Днес освен в Нова Зеландия основни производители на киви са САЩ, Италия, Япония, Австралия.

Дотук бяха факти и полезна информация.Сега да се спрем на моята тема за кивито.

Обичам киви,малкия също...май всички около мен си падат по зеленото топче.Обичам го сурово,не на салата или в супа.Интересното е че ми отнема повече от 15 мин да обеля едно средно голямо кивенце.Борбата с ножа и мъхестата обвивка ме докарват до лудост.Излизат ми пришки и дребни пъпчици.А ръцете ми целите са олепкани от сока.Следват точно 32 секунди,за да погълна,сдъвча и насладя на плода.Ебати простотията.Семките с дни не желаят да излязат от организма ми и се притеснявам че може да ми поникне дръвче в стомаха.Или още по-лошо-в дебелото черво.УЖАС!След поредната борба и "наслада",с часове се мятам в леглото,раздирана от съмнения,че ще се събудя с дърво стърчащо от задника.Знам,че това са глупости,но ходи го обяснявай на шизофренясалото ми съзнание.Някои хора имат страх от тъмно,тесни пространства и дори височини,а аз от семки на киви!

Кивито е точно копие на днешните размирни времена.Бъхташ се като вол,за да постигнеш целта си и се оказва че всичко на всичко-32 секунди наслада.Е,питам аз:" Това честно ли е?!".Въобще кой измисли кивито и защо по-дяволите живота прилича на зелен картоф?

Мога още да ви говоря за разни плодове,но нека не изпадаме в излишни подробности.Важното е да се знае-кивито е полезно само ако някой друг го бели и живота е супер,когато някой друг се трепе.

Да ви е сладко!

Мисля за него

2008-01-23T20:53:00.001+02:00

...всеки ден.Днес е просто кошмар в съзнанието ми.Имах малко повече свободно време от обикновено и ме мога да спра да си го представям.Мисля за усмивката му,гласа му,за кожата му.Искам да го докосвам,искам да е до мен.А е невъзможно.Мислех че всичко приключи,а всъщност не е така.Какво стана,никога мъж не е оставал така трайно в мислите ми.Може би отношенията ми с Димитър са виновни отчасти,може би не съм спряла да го обичам...или просто няма за какво друго да се тормозя.
Как може такова същество като него да е повод за онези сънища,за онези мисли и всичко онова,което се случва в болния ми мозък.Нямам телефон,нямам адрес,и така е по-добре.Иначе знам,че щях да се изкуша да му се обадя и да го питам как е?Като че ли ми пука...
Най-странното е че не съм го виждала вече година и половина,нямам негова снимка,а като затворя очи мога да си го представя най-подробно.Все още си спомням последната ни среща,сякаш беше вчера.Как ми се иска тогава обстоятелствата да не налагаха да му кажа "Сбогом".
Кой каза,че като се омъжа ще спра да мисля за други мъже???Да му счупя нослето...За този мъж определено не мога да спра да мисля.Опитвах по всякакъв начин.Мислено си припомнях какъв беше с мен,всички лоши моменти уж трябваше да ме откажат.А се оказа че обвинявах себе си за всичко.
Искам да го прегърна,и това желание е толкова силно,че 5 вечери само това сънувам.А на всички ни е ясно,че подсъзнателно аз все още изпитвам някакви смесени чувства към него.Ядосвам се,колко съм слаба...веднъж вече казах "Не!" и сложих край на всичко,преди да беше излязло от контрол.И сега се чидя дали постъпих правилно,дали не съсипах всичко от страх,че никой нямаше да ме приеме с него под ръка.
Цял живот правя всичко както трябва и както очакват родителите ми, и се замислям дали пък не вредя на себе си по този начин.
Търся съвет,търся и него.Ей,тъй просто да знам че е добре.А ако е с приятелка,дори със семейство-може би това ще разбие мечтите ми,най-накрая.До тогава ще се оглеждам по улиците с капката надежда в сърцето,че ще го видя да се задава срещу мен,с онази негова прекрасна усмивка и ще се спре да ме поздрави,поне!

Дрън,дрън ярини...или празнословия част I

2008-01-09T15:00:00.001+02:00

Чудех се за какво да пиша.За любов?!Ай,стига глупости.За болка?!Стана ми навик.За проблеми?!Нали всеки си ги има,пък не плаче като вдовица за х*й...
Пише ми се за нещо хубаво,за нещо,което поне за миг ще ме накар да се засмея с глас.Защото много отдавна не ми се е случвало да се смея без особена причина,ей тъй както едно време-половин часово кикотене,почти до изпускане в гащите.
Но пък нямам грам муза за веселата част от заобикалящия ме свят.Мислите ми са хаотични и се местят неудобно в главата ми,като ученик пред класна работа.Сякаш имам трън в мозъка-нещо се присетя и хоп! на негово място има нещо съвсем различно.Малко е неприятно,но за толкова години почваш да привикваш.
Започвам да си мисля че съм изгубила мижавата си дарба да пиша смислено и изразително и ми домъчнява.Май покрай малкото дзвер съвсем съм загладила гънките(доколкото някога ги е имало,разбира се!).Нищо не ме радва-чувствам се вечно като заболяла от Ебола-с отпуснати крайници и кървясали очи.А гърба ми е като на тухлар-с една тъпа,но дразнеща болка.Дясната ми ръка вече е по-дълга поне с 5 см,защото Митко се кеси на нея като орангутан на клон,денонощно(за незнаещите-опитва се да ходи от преди Нова година и вече е като фурия,за сметка на здравето на милата си мамичка!!!).
Иска ми се да направя драстична промяна в живота си,но не знам дали пък вече не е малко късно за подобни изяви.Пък да не говорим как лелея за мига,в който ще се върна в дрисливия Университет и ще си пийвам биричка с френдовете(да спомена за любопитните,че не съм се напивала като свиня от 4.07.2006!!!!!!!!!!,което е безкрайно дълъг период от време за мен,вечното алкохолно петно!).
И в заключение на безмислието,което сътворих с леко нежелание и доза мързел...ще кажа че от около месец съм с нова пострижка и приличам на калъв за очила в главата.Тъй като си въобразих че къса,филирана(няма нищо общо с филийката...която май ще взема да си препека след малко!) коса ще ми отива.Е,драги ми радио слушатели...човек понякога се самозабравя!Тъй че внимавайте къде ходите на фризьор(винаги има скрити непрокопсаници,готови да ви доближат до австралопитеките само за 5 лева) и внимателно и подробно проучете каква прическа отива на недооформения ви череп!
Между другото открих че втория ми пръст на десния крак е по-дълъг от онзи същия на левия?Това дали има нещо общо със забравянето и отплесването от главната тема в разговора?!

Нова Година,нова депресия!!!

2008-01-05T18:37:00.001+02:00

Бях няколко дни в стария апартамент (при родителите ми) и като че ли нещо ми прищрака.Сетих се за толкова отминали неща,толкова много спомени ме накацаха,че сега съм като ударена от гръм.Изобщо не исках да се прибирам обратно в тъпата гарсониера...Извадих си някои снимки...от бала ми,на Ерма,на баба ми(само да вметна че тя почина на 29.04.2007г.)

и ми се доплака.На всичко отгоре наш'те ми сервираха,че мислят да се развеждат!Страхотен старт,нали?
А уж всичко трябваше да е наред.

Осъзнавам че детството ми е било преди сто години,че нищо от това,което помня не е същото...и че никога няма да се върнат дните.Чувствам се като мижитурка,затворена във времевото пространство.И ме дразни факта че съм безсилна.

Вчера се загледах в майка ми и видях едно остаряло лице,лице,което обичам до болка...Разбрах че тя вече не е на 35,че след още две години ще стане на 50,че един ден няма да е до мен и съвсем рухнах.Не знам защо все по-често се замислям какво ще стане след 5 или 10 години,какво ще правя когато и наш'те си заминат,как ще живея без тях.Знам,звучи детинско и незряло,но не си представям живота без сприхавата,но добродушна Мама и без непукистичният,но вечно весел Тати.Кой ще се грижи за мен тогава,на кого ще споделя тревогите и радостите си,на кого ще се оплача,че Бубси е гъз???Оставам сама като куче.

А колко много неща искам да кажа на мама и всеки път не намираме време.Колко пъти съм я наранявала без дори да се усетя и после съм забравяла да кажа :"Съжалявам.".Защо пропускаме толкова важни мигове,заради глупости?Как позволяваме на живота да си тече и все не намираме време за скъпите ни хора...Иска ми се да не обръщам внимание на дребните проблеми и да оценявам миговете,които са ми предоставени.Иска ми се да мога по-често да казвам "Обичам те!".Мъчно ми е за изминалото време,жал ми е че нищо вече няма да е същото,че ние няма да сме същите...

Джингъл белс и 'секви други ла*на!!!

2007-12-23T16:56:00.001+02:00

И все пак са празници тъй че е редно да се драснат два реда по повода.

ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ на всички!!!Каквото искате,да ви се случи тройно...пък аз искам само да мога да поседна за две минути,ей тъй пред елхата и да си помечтая,че след празниците синът ми ще проходи от самосебе си,и ще му изникнат всички ЗЪБКИ за една нощ.На Коледа мога да си позволя да искам чудеса,нали?!

Наздраве!

Broken goblet

2007-11-07T17:42:00.001+02:00

...и в този миг чашата просто падна от ръката ми.Докато летеше към пода я гледах с широко отворени,невярващи очи.Исках да направя нещо,но стоях като закована.Усетих как главата ми се пълни с кръв,ръцете ми се изпотяват,а погледът ми се премрежи.Успях само да изпуфтя като чайник и всичко се разпадна пред лицето ми.Стъклата се разхвърчаха навсякъде,а аз се опитвах отчаяно да ги проследя-като че ли щях да ги залепя?!Пръските червено вино оставиха бозава следа пред краката ми,а аз все още гледах като дете пред сладкарница-с насълзени от напрежение очи,фокусирани върху любимия плезир.
Искаше ми се да псувам,после исках да крещя и да удрям,но успях само да се тръсна на пода,взирайки се в малките стъкалца.Понечих да почна да ги събирам,но какъв щеше да е смисълът.Тръгнах да се изправям,но и това не успях да направя.Скрих очи в ръцете си и заплаках.
Ще кажете:"Е,нищо и никаква си чаша.Какво толкова?",но ще сбъркате ужасно.Вярно,чашата беше като всички останали-от обикновено стъкло,без ръчно рисувани орнаменти,без автографи от известни дембели,просто една огромна чаша,пълна с евтино винце,с лош вкус.Но ТЯ беше нещо прекалено красиво в моите очи.
Имаше тънко столче,нежно,прозрачно и така леко се плъзгаше между дебелите ми пръсти.Караше ръката ми да изглежда финна.Можеше да побере почти литър вино в себе си,без да ме кара да изглеждам като отчаян алкохолик.Борда в горния й край галеше устните и можеше да отпиваш всеки път с ново желание.
Но ТЯ не беше само красиво машинно изпълнение.ТЯ беше като моят мизерен живот.
Купих я с още една в комплект,преди повече от година.Видях я случайно и просто се влюбих.Стоеше там на рафта в картонената си опаковка и малкия си дефект-шупла в стъклото.Мъжът ми отчаяно се опитваше да ме разубеди,че за тази цена трябва да вземем друг комплект,но аз сякаш не чувах.Взех я и се отправих към касата.Вечерта,когато налях златиста течност в нея,тя сякаш заискри.Дълго се взирах във виното,наполовина запълнило чашата и си мислех как и моят жовот е запълнен само наполовина.С някаква имагинерна персона,която също като виното ме залъгваше че е златна и незаменима.И моята душа беше огромна,точно както и самата ми чаша.И аз поемах всичко,което света и гнусните хора изсипеха в мен.И все така стоях празна и мръсна,щом някоя любов си отидеше.И аз бях нежна и прозрачна,за хората,които обичах и ме обичаха.А за другите бях нужна само когато искаха да се почерпят с добро настроение.Господи колко си приличахме! И щом двете бяхме толкова еднакви,значи ли това че и аз като нея ще се счупя щом някой неопитен некадърник "отпие" от мен?Може би това ме разтърси повече,отколкото кончината на стъкленото произведение.Накара ме да се замисля,колко ли още хора пият вино като мен,от същите красиви чаши,без дори да подозират че си приличат ужасяващо много с тях.Дали хората не са еволюирал вид чаши-ходещи и мислещи,но все пак крехки и прозрачни?!На това,мили ми приятелю,си отговори сам.А аз отивам да намеря някоя друга красавица,която да придаде смисъл на завършека на деня ми.

P.S..Посвещавам го на моя дългогодишен приятел puzzle, просто ей тъй без видима причина и задни мисли.НАЗДРАВЕ!!!

P.S.2 Снимката на чашата е лично творчество(то си и личи,де!!!) и е правена специално за случая.Не е перфектна,тъй както и човешката душа.

Къде отиде,приятелю?

2007-11-06T14:33:00.001+02:00

Някога,не толкова отдавна,и не толкова скоро-ти беше до мен.Къде останаха безгрижните дни,къде отлетяха милите думи и топлото рамо,на което плачех тъй често?Къде...
Знаех,че един ден всеки ще поеме по трънливия си път,но не мислех че никога повече няма да се обърнеш назад и няма да ми се усмихнеш,тъй както само ти можеш.Колко думи бяха изречени,колко жестове бяха направени...и как всичко изчезна в тъмнината на деня.
Къде отиде,приятелю?Къде се загуби в живота си?Как си,боли ли те все още както преди?Нима ме забрави толкова лесно,нима не ме помниш такава каквато бях?Ех,приятелю,дай ми шанс...отново.Моля те върни се в моя ден.
С кого да споделям тъгата си,на кого да покажа усмивката си-щом теб те няма вече?Не мислех че ще ми липсваш толкова много.Исках да те забравя,както ти мен.Исках да изгоря спомена си за теб,но не мога.Къде е ръката ти,която ме водеше,на която сляпо се доверявах всеки път?Къде отиде,приятелю и защо ме сотави без дори да кажеш 'Сбогом"?
Една сълза за тебе се стича,но и тя като всичко в този живот,безмълвно чезне с блясък,като малка звезда.Как да ти кажа,приятелю,колко ми липсваш и колко много те обичам сега.
"Прощавай" и "Сбогом!",ти бе всичко за мойта душа.

Мамка му!!!

2007-10-09T14:43:00.001+03:00

И ето че вече 7 месеца се пиша "майка".Ама не като онези извратени женички,които готвят,чистят,перат и приготвят сами манджичката на детето с голям ентусиазъм и завидно старание.Не съм и от онези,които са обсебени от мисълта за малкия наследик и неговото благополучие.По своему съм майка...от онези "сладки" душички,които се изнервят ако не спят по 6 часа в денонощието,които крещят на мъжа си защо пак не е измил банята...от онези чаровни дами,които са вечно кисели,несресани и с неоправен грим.Боря се като свиня с тиква,с онези досадни 5 килограма,които ме оприличават на мама Барба,боря се с животинското ми желание да се чукам като проститутка(а мъжа ми вечно мрънка как няма време И за това),боря се и с желанието да изтупам прахта от задника на непослушния си син.
Не предполагах че на 22 ще се наложи да се сдържам да не повърна щом дойде време да сменя насрания памперс и ще извръщам поглед щом срещна в огледалото стриите по шкембенцето си.Преди време бях обект на желания,сега се чудя кой ли би спал с мен,ако ме види гола.
Понякога...не...почти всеки ден се сещам и за НЕГО!И какво ли би било,ако бяхме заедно.Сещам се за всичко,което изживях с него,заради него и най-вече без него.И няма да забравя онази проклета вечер,в която срещнах красивите му очи.Но както често се случва в моя живот,бях принудена да го елиминирам от ежедневието си,преди да съм загазила брутално.
Понякога се сещам и за предишния си живот и за това как ми се ходи на диско,как си искам приятелите обратно...искам си и секса-онзи здрав секс,от който после те болят краката,а и не само те. :о)
Не бях подготвена да съм МАМА,не бях готова да се откажа от моето си шибано АЗ(да не забравяме че все още съм егоист до мозъка на костите си).И нека не ми се обяснява как като се вгледаш в очите на сина си и забравяш всичко и всички!!!Не е вярно-не мога да забравя че ми се пикае,а малкото чудовище не може да остане сам и за миг поне.Не мога да забравя че ми спи,когато ме събудят с крясък на пребит павиян,в 5 сутринта.Не мога да забравя че трябва да си обръсна краката,които са като на себеуважаващ се тексасец,а в същото време малкото рижо "бебченце" търчи по петите ми,бутнат небрежно в проходилката.
Писна ми да търпя критики че съм лоша майка,само защото давам на малкия кърма,а не зеленчукови пюренца с вкус на повръщано.Или защото не държа сина си като прикован в количката,а го гушкам по често.Майната им на всички "РАЗБИРАЧИ" и на техните методи за възпитание и контрол над децата.Аз искам дете с характер,което не се бои да иска,да отстоява правата си и да показва че един ден ще стане мъж.
И ето сега,докато се опитвам да напиша два реда в това забравено от мен място,миличкото бебе ме обстрелва с полу-олигоФренясали създания от плюш,крещи като все едно му свалят кожата и се мести нервно в столчето си за хранене.Точно в тези моменти ми се иска да го затворя в гардероба и да се полюбувам на гледката от терасата!
Но нека не оставям грешни впечатления,защото дотук не казах нищо мило за малкия .Децата са прекрасни...точно когато ти се иска да го стиснеш за малкото вратленце,той вземе че ти се нахили с беззъбата си,миришеща на мляко уста.Или точно когато положението ти се струва безнадеждно и вече си се запътил към банята,мислейки с умиление за въжето и тръбите,той вземе че заспи като пън.Понякога се чудя дали има нещо по-смислено в живота ми от това,че съм родила.А понякога се питам за какво мамка му,ми трябваше да забременявам.И ако очаквате че тези мисли няма да ви минават през главата един ден,когато гушнете малкото парче месо,с глас като на оперен певец-значи не знаете Що е то бебе,и има ли то почва в българското семейство?!
Забравете за отпочиналата майка,с пухкавото,кротичко бебенце в ръце,в идеално подредения и излъскан дом.Забравете и за спретнатия добре нахранен мъж,с широка усмивка,стилистично пльоснат в семейната идиалистична картинка.Това са химерни образи,които са далеч от истината,както аз съм далеч от келнера с коктейла,на плажа в Куба.
Едно семейство с бейби е горе-долу със следното описание.*
ТЯ:
-напълняла,с увиснали тук там разни неща
-вечно кисела и намръщена
-рядко се усмихва,поне в първите два месеца след раждането
-хормоните,бушуващи в НЕЯ са огромна бомба със закъснител
-облечена почти като дрипла,и с лице като спихнала автомобилна гума
ТОЙ:
-чудещ се какво става в 4 сутринта,щом ТЯ го прескочи и го сръга в ребрата от зор да стигне до източника на ревовете
-търсещ вечно два еднакви чисти чорапа
-разгадаващ какво е това кафявото и загорялото в чинията му
-принуден да бъде баща-мечта,без да знае какво изобщо е да си баща-дърво.
Красота и величие.Да ви е честита рожбата,ако ще имате такава скоро.Аз смятам да не повтарям.
В заключение ще напиша че все още ми се чука,като на разгонена котка,и все още не съм затворила сина си в гардероба,провесен на закачалката с коженото ми яке.

*бел.ред. Има и такива семейства,за които горенаписаното не важи,но не давам гаранция че не се друсат с метадон или кодеин.

из ..."Песента на моряка" ...

2007-07-13T23:31:00.001+03:00

"Говоря ви, хора, съвсем като брат-

дали не ви стига сръбта в този свят,

дали не ви стряска най-простия факт,
че всеки ваш близък, сестра или брат

разделя се с белия свят по реда си,

та обиквате куче,

което един ден сърцето ви ще разкъса...

Купуваш си куче и мислиш си вече,

че вярност до гроб си си купил, човече,

че най-после имаш приятел, готов

дори да сгрешиш, да те гледа с любов...

Но казвам ти, друже, не си бил с ума си

щом взел си си куче,

което един ден сърцето ти ще разкъса...

Вярно - умно е, мило, не създава проблеми,

но понякога дните му свършват без време...

от астма или треска, а не дай си Боже,

сам куршум да му теглиш да се наложи...

За това ме послушай и недей да се въсиш

не си взимай куче,

един ден сърцето ти ще се разкъса...

Или ей тъй - връщаш се привечер в къщи,

а приятелят ,който от вратата прегръщаш

и с чийто закачки до болка си свикнал,

в своят ъгъл лежи - някак странно притихнал...

Ще откриеш един ден, но уви, твърде късно,

че обикнеш ли куче,

неизбежно сърцето ти ще се скъса...

Животът е кратък, а ядове много.

Защо си създаваме още за Бога?

Достатъчно дълго ще страдаме в ада,

та...има ли смисъл и тук да се страда...

Природата ...тя интереса си знае-

на веки не дава, а само на заем...

Днес щедра е - утре ще връщаш с лихва!...

Горчиво ще плачиш, щом днес се усмихваш!

На свой гръб изпитал съм нрава мръсен...

Обикнеш ли куче,

един ден сърцето ти ще се разкъса... "

Кен Киси

ОБИЧАМ ТЕ,ЕРМА!!! НИКОГА НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ!!! ЛИПСВАШ МИ!!!

Когато времето лети...

2007-04-23T11:22:00.001+03:00

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта-
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно, сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Някакси ми е странно

2007-04-12T23:11:00.001+03:00

Ето че вече цял месец имам едно малко човече,което разчита изцяло на мен за всичко.
Никога не съм си представяла че това ще се случи на мен и то толкова скоро.Мислила съм за деца,но това е било в миговете,когато съм била разчувствана от N-тата бира.Представях си живота ми с едно кротко,мило и сладко създанийце,което ще мога да обличам в камуфлажни дрешки и ще му пробия ушите още на първата годинка.Представях си сина ми в съсвсем друга светлина.А се оказа че освен милите моменти,когато не се боря с колики и мръсни памперси,всичко е илюзия подхранвана от болното ми съзнание.
Бях толкова различен човек.Бях ядосана на света,гневна на себе си.Наливах се ежедневно с бира или джин,чоплех "велики" теми с другарите по чашка и бях центъра на малката ми вселена,и на не толкова малката ми компания.Успявах успешно да градя и поддържам имидж на кучка ,носеща оръжие и говореща каквото мисли на когото си иска.Движех се сякаш света беше мой,влезех ли в някое заведение,в което съм била дори само веднъж,се намираха поне 5 човека,които да ме поздравят.Никога не подавах първа ръка,никога не казвах първа "Здрасти".Не говорех с всеки,натегачите ме отвращаваха,протежетата ми бяха писнали.За момчетата бях мацката,която пиеше наравно с тях и говореше за коли и пистолети-желана компания,за момичетата-оная с камуфлажа,дето скача на бой без причина и е по-добре да не се срещаш с нея.
Сега е някакси по-странно.Нямам време за целия стар свят.Нямам време да се сърдя на всичко,нямам време да се муся на себе си.Оръжието го вадя само в краен случай,не съм се сбивала и не съм пила както преди,вече почти година.Все още имам онзи гневен поглед,но когато срещна малките сини очички,няма как да не се усмихна.Няма как да продължа да се сърдя...
Някакси ми е странно как едно малко човече може да ме промени до толкова,че да забравя всичко,което преди беше ежедневие и дори ми харесваше.Ако можех да върна времето назад...никога нямаше да допусна...да ми минават мисли.Онези мисли пълни само с въпроси дали да задържа сина си или не!!!

На Бубко страничката...

2007-04-12T16:17:00.001+03:00

http://bybi2007.blogspot.com/

Абе,не че е наложително малкия дришко да си има собствена страничка(та по дяволите,той е само на месец и кофата му не разбира и грам за какво иде реч...),но ми се струва редно там да му пускам снимки и някакви неща свързани с него самия.Все пак това е моя блог и не ми се иска да се превръща в новинарски бюлетин на "великото" ми отроче.Айде да си разграничавам живота,поне в нета,от този на сина ми.
Айде със здраве...или с каквото там си изберете!

Двамата адаши...

2007-03-16T15:05:00.001+02:00

...или татко и син :)

All good things

2007-01-02T17:40:00.001+02:00

Nelly Furtado-All good things(come to an end)

Honestly, what will become of me
Don't like reality
It's way too clear to me
But really, life is dandy
We are what we don't see
Missed everything daydreaming

Flames to dust Lovers to friends
Why do all good things come to an end
Flames to dust Lovers to friends
Why do all good things come to an end
Come to an end, come to an
Why do all good things come to end
Come to an end, come to an
Why do all good things come to an end

Traveling, I only stop at exits
Wondering if I'll stay
Young and restless
Living this way I stress less
I want to pull away when the dream dies
The pain sets in and I don't cry
I only feel gravity and I wonder why

Well the dogs were whistling a new tune
Barking at the new moon
Hoping it would come soon, so that they could
Dogs were whistling a new tune
Barking at the new moon
Hoping it would come soon, so that they could die
Die die die...

Well the dogs were barking at a new moon
Whistling a new tune
Hoping it would come soon
And the sun was wondering if it should
Stay away for a day 'til the feeling went away
And the sky was falling on the clouds were dropping
And the rain forgot how to bring salvation
The dogs were barking at the new moon
Whistling a new tune
Hoping it would come soon so that they could die ...

Тази песничка ме кара да се замисля за много неща.За всичко което съм преживяла и всичко което ме очаква.За прекрасните моменти,към които се връщам всеки път когато света около мен ме залее с помия и когато просто искам тихо да умра в леглото,завита през глава.Затварям очи и се връщам назад...и това ме кара да се усмихна,но и да се натъжа.Няма какво да кажа повече...текста го казва прекрасно и ясно...

Сама+Нова Година=?

2006-12-29T12:08:00.001+02:00

Дааа,най-любимата ми вечер в годината-31.12-01.01...а ще съм сама.Колко иронично,тъжно и някак зловещо.Чаках я цели 12 месеца.Гледам приготовленията на хората около мен,усещам с какво нетърпение очакват края на годината и началото на новата,превкусвам желанията и стремежите им...и очите ми се пълнят със сълзи.Исках 2007 да започне с любимия до мен,исках в 00:00 часа да сме трима,прегърнати и щастливи.
Както всички знаят,съм суеверна до крайност и вярвам че както започне новата година,така ще е цялата...и това ме съсипва допълнително.
Вчера слушах желанията на едни хора...един иска нов телефон,друг-нова кола,а аз искам само да съм на празника с човека,когото обичам.Толкова много ли е това?!
Може би е детинско,разглезено,смешно...не знам.Но някаква буца ми е заседнала в гърлото.
Ако онзи брадат,смърдящ на курабийки дядка съществува,го моля най-горещо:"Донеси ми мъжа под елхата!".Ако няма място под нея,поне намери начин да е в къщи.

Весели празници!

2006-12-23T10:54:00.001+02:00

Исках само да пожелая на всички Весели празници...Нека в края на тази година си дадем сметка за грешките си,за добрите постъпки,за хубавите моменти,за сълзливите дни-за всичко,което ни се случи.Дано през следвашата година сме по-добри,тъпреливи,отстъпчиви и най-вече да се обичаме.Защото няма нищо по-важно от любовта!
Още веднъж Весела Коледа и Щастлива Нова Година!Обичам ви.

Страхувам се...от теб!

2006-12-20T00:17:00.001+02:00

Поглеждам навън през прозореца и се питам дали там в мъглата не си се скрил...питам се дали ще ме нараниш,дали ще ми отнемеш без жал това,което обичам най-много.Кой си ти,по дяволите,кой си ти...дебнеш ме,зная и ме е страх.Страх ме е че когато те видя отново,ще ме накараш да страдам.Ще ме накараш да извадя сърцето си,за да не усещам болката както преди.Проклинах те,сънувах те,мразех те...и още е така,но знам че винаги ще си в мислите ми.Остави трайна следа в мен и вече няма как да я залича.
Всеки път щом се прибирам,преди да отворя врата,стискам очи и се моля,ти да не си зад гърба ми.Всеки път щом изляза от вкъщи се моля,да не те срещна случайно навън.Господи,колко се страхувам от теб...страхувам се че ще позная онези очи и тогава сърцето ми спира за миг да бие.Страхувам се че отново ще чуя гласът ти,отново ще усетя мириса ти...мразя те и ме е страх.Искам да те няма,искам да си умрял...знам-звучи крайно,но не искам да те виждам никога вече.Искам да знам че те няма на тази земя,тогава ще си поема дъх с цели гърди и ще се усмихна спокойна.

Каква глупачка съм била?

2006-11-23T19:00:00.001+02:00

Как можах...ето това не разбирам.Каква глупачка съм била?Как можах да го причиня на човека,който ме обича с цялото си сърце?
Сега разбирам колко много го обичам и аз,но дали вече не е късно.Как да залепя счупеното щастие,как да върна истинската му усмивка?Ако трябва земята ще изровя,ако трябва по корем ще пълзя,само искам да върна времето назад.Да поправя грешката която допуснах.Грешката за която ще плаща и той.
Как можах да си го причиня,как можах и на него да го причиня?Когато го гледам вечер притихнал до мен,виждам какъв прекрасен човек е.Виждам онова,което казват че е истинската любов.Виждам че без него животът ми е празна дупка.Но защо трябваше да преживея всичко това,за да го разбера?Защо не го разбрах по-рано?Сега всеки ден съжалявам с цялото си същество,но е прекалено късно.Всичко е вече факт.
Сега не мога без сините му очи,не мога без допира му,без гласа му.Сега той е целият ми свят и не мога да си позволя да го загубя.Готова съм да убия,ако някой застане между нас.Но защо чак сега...защо сега разбирам какво чувствам всъщност.Трябваше ми някой да ми напомни,че той е МЪЖЪТ...защо не го разбрах сама,защо съм такава глупачка.Колкото и да се обвинявам няма смисъл,вече.
Промених се,промених си мисленето...но какво от това.Ще променя ли кашата,която забърках?Дали той ще ме обича и утре?Дали ще ми прости?
Боли ме,но аз съм виновна и сега ще понеса последствията.Само знам,че той ще е до мен...искам да е до мен,защото без него няма смисъл.