11 февруари 2013 г.

"Виновният" от Валери Петров



Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям пак
лаеше страшно нямаше как!
И ето след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален, с една рана дълбока
отстрана на хълбока
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю - той каза - господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
в краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау как беше ужасно!
Ау как беше опасно!
Стигнах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъха ти
от лъха на бензин.
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
- Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много,
няма никога вече да те водя далече!

7 февруари 2013 г.

Маймунка

Завиждай, мъничка маймунке.
Завиждай, защото не съм на конци.
Завиждай, дребничка дрънкулке,
че кукловод аз нямам, а велики предци.

И тайничко моли се в мрака,
да бъда приятел, а не враг.
Моли се, маймунке, да не те чака,
забрава, на тесния ти праг.

Завиждай, дерзай, не свени се,
аз съм по-силна от тебе, признай.
Погледни ме в очите и поклони се.
Завиждай и по сценария стар, играй.

3 февруари 2013 г.

Дрехите, преди да паднат на пода



Казват че по дрехите посрещат, а по ума изпращат. Всички сме чели за Хитър Петър (добре, де, почти всички).  Може и така да е, но аз все на други се натъквам. От малка имам собствено виждане, не само за мъжете, колите и отношенията, а и за дрехите. И май заради това си патя. Както и да е. Интересното е че една жена прекарва минимум 20 минути в ровене в гардероба си, преди всяко излизане, дори и да е до кварталния магазин. Колкото по-важна е причината да напусне дома си, толкова повече се увеличава времето за подготовка. Тук не се включва гримът, прическата или обувките. Говорим само за дрехи, които ще бъдат свалени и захвърлени някъде малко по-късно. Всеки един тоалет се избира внимателно. Той трябва да разкрива основни зони за привличане и да прикрива нещо, което така или иначе ще лъсне на бял свят след време. Задължително е подчертаването на гърдите, талията и краката. Дупето също не е за пренебрегване. Всяка мъничка стрия или сланинка бива завоалирана със лосиони за тяло или стягащо бельо. А гравитацията е победена с тежки сутиени и „преглъщане“ на излишни телеса в областта на корема. Тежък е кръста на жената, решила да излезе на първа среща. А на сутринта, мили принце, твоята принцеса е останала назад във времето. Не бой се, това пак си е тя, но без визуалните патерици. Дай и час или два, и пак ще си е същата, поне през повечето време. Гримът, дрехите, изтънчените маниери… всичко това е за да бъде харесана и оценена. А онези от нас, които отказват да се правят на Барби са или охулвани че са неподдържани, или са набедени че не са достатъчно красиви. Не от някой друг, а от мъжете. Мерси, казвам аз… носете вие тясното бельо и впитите дънки, розовите блузки и леопардовите клинчета. Аз искам нормални дрехи, нищо че ми се виждат сланинките и че не описват бедрата ми. Искам да мога да се почеша, да вдишам въздух и да се размърдам без нещо да се размести или да се скъса по мен. И отказвам да си гълтам корема, ще правя коремни преси. И искам лягайки вечер до мъжа си, да не го докарам до инфаркт на сутринта. Нека не пита с кого си е легнал и къде е отишла тя.