11 февруари 2013 г.

"Виновният" от Валери Петров



Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям пак
лаеше страшно нямаше как!
И ето след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален, с една рана дълбока
отстрана на хълбока
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю - той каза - господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
в краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау как беше ужасно!
Ау как беше опасно!
Стигнах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъха ти
от лъха на бензин.
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
- Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много,
няма никога вече да те водя далече!

7 февруари 2013 г.

Маймунка

Завиждай, мъничка маймунке.
Завиждай, защото не съм на конци.
Завиждай, дребничка дрънкулке,
че кукловод аз нямам, а велики предци.

И тайничко моли се в мрака,
да бъда приятел, а не враг.
Моли се, маймунке, да не те чака,
забрава, на тесния ти праг.

Завиждай, дерзай, не свени се,
аз съм по-силна от тебе, признай.
Погледни ме в очите и поклони се.
Завиждай и по сценария стар, играй.

3 февруари 2013 г.

Дрехите, преди да паднат на пода



Казват че по дрехите посрещат, а по ума изпращат. Всички сме чели за Хитър Петър (добре, де, почти всички).  Може и така да е, но аз все на други се натъквам. От малка имам собствено виждане, не само за мъжете, колите и отношенията, а и за дрехите. И май заради това си патя. Както и да е. Интересното е че една жена прекарва минимум 20 минути в ровене в гардероба си, преди всяко излизане, дори и да е до кварталния магазин. Колкото по-важна е причината да напусне дома си, толкова повече се увеличава времето за подготовка. Тук не се включва гримът, прическата или обувките. Говорим само за дрехи, които ще бъдат свалени и захвърлени някъде малко по-късно. Всеки един тоалет се избира внимателно. Той трябва да разкрива основни зони за привличане и да прикрива нещо, което така или иначе ще лъсне на бял свят след време. Задължително е подчертаването на гърдите, талията и краката. Дупето също не е за пренебрегване. Всяка мъничка стрия или сланинка бива завоалирана със лосиони за тяло или стягащо бельо. А гравитацията е победена с тежки сутиени и „преглъщане“ на излишни телеса в областта на корема. Тежък е кръста на жената, решила да излезе на първа среща. А на сутринта, мили принце, твоята принцеса е останала назад във времето. Не бой се, това пак си е тя, но без визуалните патерици. Дай и час или два, и пак ще си е същата, поне през повечето време. Гримът, дрехите, изтънчените маниери… всичко това е за да бъде харесана и оценена. А онези от нас, които отказват да се правят на Барби са или охулвани че са неподдържани, или са набедени че не са достатъчно красиви. Не от някой друг, а от мъжете. Мерси, казвам аз… носете вие тясното бельо и впитите дънки, розовите блузки и леопардовите клинчета. Аз искам нормални дрехи, нищо че ми се виждат сланинките и че не описват бедрата ми. Искам да мога да се почеша, да вдишам въздух и да се размърдам без нещо да се размести или да се скъса по мен. И отказвам да си гълтам корема, ще правя коремни преси. И искам лягайки вечер до мъжа си, да не го докарам до инфаркт на сутринта. Нека не пита с кого си е легнал и къде е отишла тя.

28 януари 2013 г.

ЗА МЪЖЕТЕ искрено... и не толкова лично!



Да започна, ама как?! Докато си чистех в къщи ( занимание основно за тялото, не толкова за ума) и докато псувах прахосмукачката ( Не смей да прегряваш, мамето ти мило!), превъртях мислено няколко фрази прочетени тук, чути на маса или научени от приятели. И малко ме хвана яд. Малко, малко... колко да е малко.
Здрасти, хубавецо! Ти ли си онзи веселяк с мазните постове колко са отвратителни жените? Колко са глупави и как само използват теб, перфектния. Колко са плоски желанията им, стремежите и мечтите им. Чакай, не се обиждай още от сега. Потрай за миг. Огледай се в огледалото и в себе си, ако можеш. Видя ли перфектния? Къде, къде го, бре маймунке? Да започнем. Как стана това което гледаш сега пред себе си? Да, ясно ми е че на крехката възраст под 30 всичко е трудно, трябва някой да те побутне с рамо. Но аз питам къде живееш? В апартамента от  тати? А каква кола караш, младеж?  BMW? Mercedes SLK? AUDI? Браво! А паричките за хубавицата? А-а-а, пак от тати. Да е жив и здрав. А къде работиш? Във фирмата на тати? Или пак тати ти намери място чрез рушвет? Нищо, де. Всеки има нужда от помощ, нали го изяснихме? Ама хубави дрешки имаш. Като Пешо с Голфа, и Като Миро с неговото BMW. А и Драган от шестия етаж и той като теб облечен. При един фризьор ходите, викаш. Сега разбрах защо всички сте клонирани. Нищо, де… мода. Какво да я правиш? Снощи беше на кръчма? Похарчи ли заплатата? Нищо, тате е насреща. Ще даде, човека, нали си му едничък син. Няма да те остави да гладуваш, я? Гледам пистолет си взел. Да се пазиш, да го показваш на мацките. Да, хубавичък е. Лъскав един такъв, нищо че не можеш сам да го разглобиш и да го почистиш.  Имам Балистол и четири вида четки за почистване, а с моделчето съм си играла преди години, по стрелбищата. Ще го оправим, няма да се плашиш.
А сега искам да си отпушиш ушлетата, на които висят маркови обеци с кристалчета. Маймунке, не смей да търсиш перфектната, защото ти си грешка на системата. Ти и масовото ти возило сте на всеки ъгъл. Дънките, ризката, телефончето и прическата ти са от общоразпространеното  производство. Стилът ти е копие, а ти не си оригиналът.  Намираш отражение само в евтините кучки, не евтини на вид, а с по-малкото умствен багаж. Няма как да намериш друго, защото другото не вижда теб. Идеалът ти те смята за глупак и неудачник, нищо че парите на тати са много. Искаш да си лошо момче, различно? Няма как! Защото лошите момчета са онези, които се оправят сами. Те не живеят в апартамента от тати и не карат колата от тати. И не оставят пистолета и телефона си на масата в клуба. Не седят в сепарето, все едно заведението е тяхно. Те си имат свое местенце, далеч от пошлия ти свят. А до тях седи точно онази, която искаш, но без русите екстеншъни и силиконовите чарколяци, без леопардовия клин и розовата чантичка. За различните момчета има различни момичета и те няма да те забележат, те не гледат в масовката.
За това не смей да плюеш, преди да си се взрял в огледалото, мамино детенце. Какъвто си, такава ще намериш.