25 март 2012 г.

WTF?!?!?! Или живот в панелката...

Мразя да съм пространствена, но съм такава и когато съм притеснена/разстроена ставам още по-разсяснителна. Не ми се иска да почвам от далеч, но знам че ще стане точно така.
Днес за пореден път се сблъсках с българската простащина, лицемерие и типичното мишкуване ( невъзможност да изразиш мнение пред човек, с когото имаш проблем). От години съм теглила по една майна на мизерния вход, в който живея в панелно жилище - не говоря/поздравявам никого, не плащам и входна такса. Преди някой да си е въобразил, че това е поредния ми каприз, ще бъда добра и ще обясня. Не го правя, защото не виждам къде отиват парите, които давам. Входната врата не се заключва, пощенските кутии редовно се изкъртват, животни и хора уринират и дефекират в междуетажната собственост, боклукът спретнат в прокъсан найлонов чувал, пред вратата ми е ежедневие. Пиянските купони, оргии и скандали са нещо, което не ме учудва. Обраха ме, тормозят ме и на всичко отгоре трябва да плащам?! Защо? На кого?! Не зная и не питам. Сега ще излезе някой умник с дзен фраза; "Като не ти изнася да живееш в панелка, купи си къща извън града!". Ех, драги ми "Ницше", не съм длъжна да сменям жилището си, защото средностатистическия панелообитател е олигофрен събул току що гумените цървули. Ако имах достатъчно средства нямаше да живея в България, мама му да е*а! Защото не са ни виновни само управляващите, виновни сме и ние, които все се бием в гърдите какви права имаме и как някой ни ги нарушава, а задълженията ни ни се струват далечен сън в лятна нощ.
Та, да не се отплесвам. Днес се проведе събрание на входа, на което аз категорично отказах да присъствам. Не защото не ми е приятно да се правя на мила и любезна, не защото ме е страх че някой ще ми каже че трябва да си платя за мръсотията и несветещата крушка на етажа ( мета пред вратата си редовно, а крушката я сменям за моя сметка през месец, защото някой я краде!), а защото не мога да повярвам, че съседите ми са толкова прости. Който ме познава, ще знае че аз не говоря просто така - без да съм убедена в думите си. Живяла съм на доста места и знам какви чудесни хора може да има в панелките. Никъде не липсват олигофрени, но в нашия вход просто няма един нормален индивид (не изключвам себе си, моля!). Това, което ме шокира до несвяст е как някой, който няма никаква представа коя съм, каква съм и защо съм такава ме обсъждаше сякаш е пил, ял и спал у дома не веднъж. Злобата, която се изля по адрес на мен и мъжа ми ме шокира. Чух градивна критика само веднъж, другото бяха сплетни и явни измислици с цел жълта сензация. Нека кажа че постъпих като долна невестулка и съжалявам за постъпката си, но знаех че никой от тези хора, няма да посмее да каже и една десета от това в лицето ми. Ето защо подслушвах като инфантил през домофона. Боже колко съжалявам за това, искаше ми се да се бях плеснала по ръката, докато посягах към слушалката и да не бях чула нищо от жлъчта и измислиците. Все още се чудя как е възможно да излееш толкова помия за човек, който не присъства на събранието и не може да се защити по никакъв начин. Как можеш да коментираш и злословиш за човек, който дори не познаваш.
Не искам да се изкарам Дева. И аз не съм идеалната съседка понякога, но винаги се съобразявам с часове за почивка, съобразявам се да не тропам с крачета по пода, не надувам музика и не правя ремонт през месец. Просто акъла ми не го събира... защо хорицата са такива дребни човечета, малки канибалчета... ръфащи не плът, а човешкото в другите. Цял живот страдам заради идеята си да отстоявам правата си, да казвам това което мисля, без оглед за последици, да съм обективна и безпристрастна, да не съм лицемер и пошъл индивид, да съм РАЗЛИЧНА от масата. Искаше ми се хората около мен да са такива и точно заради това внимателно избирам приятелите си... но как да избягам от тъпака, сипещ незаслужени обиди в мое отсъствие? Как да се науча да не обръщам внимание на хорската злоба и свинщина?