12 март 2012 г.

Понякога...

... се чувствам толкова тъжно. Усещам се като празна бутилка, като изхвърлена опаковка от бонбон. Оглеждам се наоколо и си мисля колко скапано е да си сам. Едни и същи дни, с едни и същи проблеми- без решение и без смисъл. Понякога отивам отвъд меланхолията и се люшвам внимателно към леката депресия и точно тогава се ядосвам на себе си. Какво ми е сбърканото на мен? Знам че е така и не мога да избягам от мислите си.
Толкова ми е скапано че даже многословието ми си е взело почивен ден. Понякога дори и в това красиво време съм тъжна, без да знам защо и докога...