26 януари 2012 г.

Пре*бани

Мислиш си, че правиш добро, като ме търсиш? Мислиш си че така показваш заинтересованост, подкрепа и дори любов? Такъв си... тъпак!
Отдавна подобен жест щеше да ме размекне, да ме зарадва, сега ми е досадно. Сякаш мия тоалетната - гадна работа, която просто трябва да се свърши. Някога ме интересуваше как си, къде си сега, какво се върти в главата ти. Сега... не знам! Понякога с теб се чувствам като че обувам стари, удобни обувки, друг път- сякаш нося високи токчета с курвенски, евтин изглед. Имам усещането че ме разбираш, че си част от мен, но не е така. Ти си далечно, измислено създание, което не може дори да отрази моите желания.
Някога се кълнях, че няма да те предам, че ще съм до теб завинаги и повярвай ми, опитах. Отчаяно се стремях да не те разочаровам, да не те нараня, но така само потъпквах себе си. Искаше ми се да съм идеалната... приятелка. А се оказах просто поредното фалшиво лице. Дали беше редно да се заблуждаваме така, да не покажем истината пред другия? Не ми пука, вече. Ти си далеч не само тялом, но и духом... ти си една малка вселена пълна с пошлотия, меркантилност и желание за съвкупление с всяко живо, женско създание - точно като разгонен териер.
Не, не те мразя. Не мога. Не, не те и обичам. Вече не! Но не мога да се насиля да си ми безразличен и точно това ме убива бавно.
Искаше ми се да не те бях срещала, но тогава нямаше да науча толкова много за себе си. Искаше ми се да не се бях поддала на фалшивата ти болка, но тогава нямаше да изпитам самата аз болката от разочарованието, не от друг, а от мен самата. Ти ме принуди да бъда себе си, а това не мога да простя така лесно. Аз бях алчна, зла, отмъстителна, ревнива, изискваща. Бях непоносима, но ти ме обичаше. Факт, с който се подиграх... и знам че бих го направила отново, стига да ми позволиш.
После бях приятелка?! Смешно, нали? Аз - вечният егоист?! И ти ми повярва... отново. Повярва, че ще бъда там, където страдаш, повярва, че ще избърша сълзите ти, и ще излекувам душата ти. Аз - онази, която не може да се справи сама със своя характер. Глупак... глупачката бях пък аз.