5 октомври 2012 г.

Къде е Мира?

Винаги започвам от заглавието. Винаги... но не и този път. Не защото искам да съм различна днес, а защото не мога да събера мислите си в една дума.
Няма много мисли в главата ми сутрин. Спя и ходя, спя и говоря, спя и действам някак роботизирано. Кафе, мъж, дете... задължение след задължение през целия ден и оставайки без време за себе си, се питам някак иронично: "Къде е Мира?". Загубих ли я някъде през годините? Ще се върне ли, за да съм отново цяла?
Опитвам да съчетая хиляда неща. Да съм добра майка, мила съпруга, отличен студент, забавна личност и най-вече себе си. Отново мълча, когато ми се иска да крещя. Затварям очи и си казвам, че ще премине. Стискам юмруци и зъби и си повтарям, че ще дойдат по-добри дни, в които усмивките ми ще са искрени. Няма да съм толкова изтормозена и сама.  И докато чакам, пак се питам: "Къде е Мира?"
Искаше ми се да се "похваля" че само аз съм в подобно настроение и състояние на духа, но изобщо не е вярно. Виждам все повече хора, които се затварят в себе си, мълчат, търпят и се молят тайничко един ден да си отговорят на въпроса: "Къде съм аз?".