19 април 2012 г.

Aко те има...

... тогава ще съм сигурна, че не съм луда... че не трябва да идват онези красиви и яки мъже облечени, някак небрежно в бели престилки. Тогава няма да ми сложат топа от бяла тъкан, гарниран с черни колани на гърба.
Ако те има, нейде из тази земя, изпъстрена само с болка и самота, ще знам че не съм едничка в тъмнината.
Обичам те, без да знам името ти, без да виждам лицето ти, но те познавам. Познавам те от сънищата си. Там ти не си на бял кон, не си моят рицар, защото вече съм голяма и не вярвам в приказки с "Happy End". Зная само че ако съм късметлийка, ако съм "добро момиче", някой ден ще видя очите ти и ще забравя всичко друго ... всичко около мен ще е просто фон с размити граници.
Дали те има?! О, Боже.... ако знаех, само да бях сигурна. Дали ще изтриеш тъгата, дали ще разкъсаш тъмнината... дали ще ме спасиш от зверовете и от мен самата?! Не знам и не ми пука, стига ми да знам че един ден ще лежа в прегръдката ти, без дори да съзнавам че съм те намерила.
Обичам те, защото си далечен, непревземаем като средновековна крепост, но познат като стар рефрен на песен...
Чакам те, болезнено ранена от времето и пространството... и ако умра преди да те докосна, знам че в другия свят ще те държа за ръка, с усмивка на лице.

Няма коментари: