18 април 2011 г.

Анонимност

Весело ми е. Влизам си в блога и гледам тъп коментар, оставен от личност с комплекси, липса на мисъл и разбира се прикрит зад гръмкото "Анонимен". Защо е нужно да си инкогнито, за да поставиш мнението си някъде? Нали все се бием в гърдите колко сме непукистични и колко вярваме в себе си и думите си?! Нямам нищо против да поспоря с човек с някакво име, но не мога да говоря на анонимен... някак си ми е странно и неприятно.
Не отнема много време да се регнеш някъде, за да можеш да придобиеш някакво лице в нета.
Исках още неща да понапиша, но не виждам смисъл. Когато човек е ограничен в главата си е ограничен навсякъде. Хахах, айде наздраве на всички анонимни шушумулковци. Да ви е весел живота, какъвто е и моя!