19 юли 2011 г.

No rest... for me!

Отдавна нямам навика да пиша тук. Правя го когато съм безкрайно отчаяна и има нужда да видя чувствата си да се реят на екрана. Трудно ми е да напиша колко съм разочарована не от друг, а от себе си. Нагърбих се с отговорности, които се оказаха непосилни да защитавам. Не съм на 40... мамка му стара... на 26 съм и понякога ми се иска животът ми да беше друг! Иска ми се да бях избягала в чужбина, сама без приятели и ми се иска да бях започнала на чисто. С ново име, с нови приятели, с друг мъж! Проклинам се за глупавият си избор и всеки път се опитвам да убедя сама себе си, че трябва да съм по-търпелива, по-отстъпчива, но всеки път на главата ми се изсипват нови глупости и се чудя в тъмното, още колко мога да понеса?!
Дали някой друг е искал да живее друг живот и дали ще ми се даде друг шанс в друг живот или ще изчезна заедно с ковчега си след време?! "Човек е толкова голям колко големи са мечтите му." Аз не мога да се побера в този свят, мамка му!

Няма коментари: