21 юни 2011 г.

Защо?

Защо понякога съм толкова добричка? Иска ми се да убивам, а само се усмихвам и говоря тихичко. Иска ми се да размазвам лица, а кърша пръсти и си казвам: "С добро се постига повече!".
Днес се убедих за пореден път, че е по-разумно да бъдеш пич и да говориш доброжелателно, отколкото да вървиш с рогата на пред. Иска ми се в повече моменти да съм такава, но понякога пък разбирам че май е било грешка. Не знам как да се държа с хората около мен, защото характера ми е ужасен, пък аз май си го харесвам такъв какъвто е. Хем искам да се харесам на всички, хем не ми пука особено за никого. Явно страдам от сериозно раздвоение на личността.
А дали съм добър човек, мога само да гадая...