11 април 2011 г.

Помиярите в София

Е, писна ми. Днес за пореден път срещу мен и детето се задава поне 60 килограмово, охранено куче, което уж ми размахвало опашка, при което мъжа ми най-безцеремонно го срита. От незнайна тераса на блока, пред който се развива действието, се разкрещява някакво анаболно 25 годишно лайно и псува мъжа ми като хамалин. Кипнахме и двамата. Първо защото някакво мазно дупенце се прави на мъж от 7-я етаж, а когато слезе при нас се насра. Второ защото ми писна да се озъртам като гърмян заек откъде ще се появи някое дръгливо псе и ще захапе или мен или детето. Писна ми от помияри и от двата вида. От четириногите се отвратих преди години, когато моя приятелка в стремежа си да помогне на едно добиче, то я захапа за лицето. Писна ми кучета да серат по детските площадки редки лайна пълни с глисти. Писна ми да не мога да разходя собственото си куче, защото навсякъде дебнат изроди, които уж защитавали територия и се нахвърлят срещу Марта, която е 10 кила без да е пикала. Писна ми да ровят по боклуците и да разпиляват навсякъде найлонови пликчета. Писна ми да се страхувам къде играе сина ми и дали няма да пипне някоя кожна болест, тъй като преди него там е лежал помияр ( за сведение в нашия квартал те спят на пързалката и серат на детската площадка).
Писна ми и от наглите копеленца, които прокламират защитата на животните, но нито имат куче в къщи, нито пък някога са направили нещо, за да се намали популацията на бездомните животни. Такива лицемерчета заслужават да някой да им пръсне кухите кратуни.
Да не говоря, че останах като шокираната, когато разбрах че съседът ми отгоре, който редовно пребива бременната си жена, е полицай. Не че въпросната женица не й хлопа дъската, не пуши по две кутии цигари на ден( хвърляйки фасовете през терасата и падайки върху моето пране) и има нужда от медикаментозно лечение, но все пак чака бебе. Питам се в каква държава живеем и докога ще се налага да търпя подобни свинщини и пободни хора да са в ежедневието ми?!

Няма коментари: