30 юли 2010 г.

Любов от пръв поглед?!

Абе, много много не вярвам в тези работи. Аз съм си влюбчива по природа, бързо се вманиачавам по някого, после бързо разбирам че пак съм се прецакала. Не мога да се променя, колко пъти се опитвах... няма смисъл да обяснявам. Срещам някого, който се доближава до мечтата ми и ето че вече съм обсебена. Целия процес трае точно 10 дни, след което вече ми е минало и се налага да разбия нечии илюзии, за да се отърва от кашата, която сама съм създала. Схемата ми е толкова ясна, че направо думи нямам. Все по-често се отвращавам от себе си и се чудя кога ли ще се изсипе някое проклятие върху ми. Разделяла съм двойки, прецаквала съм и себе си не веднъж. Както казваше Сейтан: "Не си красива, но за сметка на това имаш чар, който направо те забива в земята". Не знам колко е прав, но се усещам че привличам само неподходящи типове.
Та както и да е... днес осъзнах ( моля без заблуждения, не ми е дошъл акъла), че пак съм си харесала някого... пък и по моя преценка и той не е безразличен. Вярно, няма нищо общо с това, което аз искам... но пък очите му ме убиват. Мразя кафявото, но тези са уникални. Няма никакви добавки към тялото си, което е странно предвид какво работи.
Не знам къде ми е акъла, не знам какво ми става... няма ли да се спра. Защо е това пръскане на сърчица наоколо? Дано да минат по-бързо тези 10 дни, защото в противен случай ще откача. А той е толкова сладък, особено когато се вгледа в мен, когато се усмихне или когато просто прояви внимание, различно от всички други. Мамка му, имам нужда от приятелка от женски пол... тези неща не са за нета. Така и не успях да намеря някой като мен с вагина. Толкова ли съм лоша, мамка му?!

27 юли 2010 г.

400 страници?!?!

Понякога и аз не знам как ми тече мисълта. Едва вчера разбрах че съм написала 400 страници от книгата ми. А имам още толкова работа. Ако съм така многословна докъде ще му излезе края?! Може да чукна и 1000. Идеята ми беше за нещо кратичко, но ясно. Сега разбирам че ми харесва да съм в онази непозната страна, където не аз пиша героите, а те самички си се развиват чрез мен. Много е интересно и забавно как понякога имам една идея за някой, а в последствие се оказва че характерът на персонажа е изместен в неочакван за мен ръкав на психологичното здраве. Исках книгата да е забавна и развлекателна, а се оказа доста разширено издание на многото ми притеснения и въпроси относно действията на хората.
Все още не мога да повярвам... 400 страници, а за мен това е едва началото на цялата история. Непрекъснато ми хрумват разни идеи, разговори и дори стил на живот. Ха ха... егати!

24 юли 2010 г.

Пиърсинг мания...

Така, повечето които ме познават знаят че имам навика да си причинявам болка (дали ще е душевна или физическа, няма разлика). Не съм само-мазо, по дяволите! Просто понякога искам да се променя,а това е съпътствано с доза болезнени изживявания.
По ушите си имам 12 дупки, които бяха пробити с пистолет. Сега реших, че искам пиърсинги. Купих си обеци и за сега успях да разширя цели шест дупки. Остават още толкова. Харесва ми как изглежда, харесва ми и че сама се оправям с абоката и болката. Мога да препоръчам на други откачалки да пазаруват и питат за съвет хората от "На тъмно". Вече имам известен опит с персонала там и мога да кажа че има едно доста възпитано момче, което е готово да помогне и да отговори за всички глупави питания, които имате. Не искам да правя реклама на магазина, те и без това си имат репутация, но определено се изненадах от желанието на пича там да удовлетвори всички капризи.
А освен ушите, имам желание да пробия и веждата си - поне два пъти....