14 май 2010 г.

Fuck, I don't care!!!

... и не е истина. Пука ми!!! Пука ми, защото не ме поглежда. Пука ми, защото бяхме, а сега не сме. Пука ми, когато изпитвам вътрешния ад. Пука ми, когато знам че е близо, но не достатъчно. Пука ми... и колкото ми да се заблуждавам, знам колко ме боли, знам колко е fucked up!
Да се опитам да започна от начало. Аз съм той, той е аз... откачено, нали? Ми то и аз съм откачена. Как да имам нещо, което е далечно? Как да се докосна до усмивката си? Егати, веселба! Дай ми дрога и ще я погълна, до край! Дай ми щастие и ще го прееба, яко! Дай ми пиене и няма да съм трезва, лошото е когато се напия от емоция. Как да сложа край, когато не е имало начало? Как да се накарам да спра, когато искам да продължавам до безкрай? Коя съм аз и какво искам? Къде съм и защо е толкова мрачно, къде е той по дяволите? Боже, Ад! И най-лошото е че сама си го създадох. Как е възможно да се поставиш сам в такава "комедия"? Чудя се дали да не отида да се прегледам, все пак! Дали не е зле да отида и да се гръмна? За какво живея и за какво се боря, писна ми да задавам все едни и същи въпроси и да не намирам смислени отговори. Искам да ме няма, искам само да спре да боли така жестоко... искам да е до мен, да съм до него!
Объркана работа, хем боли, хем сърби... хем ми е драго! Хем искам да ми е все едно. Непрекъснато си повтарям:" Стига, кучко! Той е далеч от теб, не само на години, но и на акъл. И аз не знам защо сте заедно!"... Сега вече всичко ми е все едно, сега ме боли повече от вчера, утре ще боли повече от днес - кръговрат на болката.
FUCK YOU, because I LOVE YOU! Това е, а аз отивам да се напия за кой ли път с цел да забравя колко е болезнено и как ме е забравил...

Няма коментари: