28 май 2010 г.

Why are you so lonely?


Прегледах хиляди снимки, прегледах хиляди интервюта, материали, обложки и какво ли още не за Него... Sully Erna... и открих че и той е толкова самотен колко и аз самата се чувствам понякога...
Нека започна от началото на обърканите ми мисли. Забелязах че на някои снимки любимият ми вокал изглежда все едно светът му се е сринал, все едно е загубил смисъла на цялото лутане в този живот. Това ме накара да обърна нета, за да намеря поне една искрена усмивка, която да не е поза, която да е искрена и да личи вътрешното му щастие. Оказа се че не намерих нито една. Навсякъде изглежда толкова тъжен, толкова самотен и ненормално отегчен при среща с фенове. Не би ли трябвало да е доволен от живота си - прави каквото е мечтал цял живот, има хиляди жени, които искат да легнат с него (дори и за една нощ), цял свят го познава, въобще има каквото някой някога е искал. Но все пак лицето му е лишено от вътрешно щастие, сякаш нещо му липсва. Не съм се заглеждала в другите "звезди" и не зная дали и при тях е така, но ми е жал за Sully. Усмивката му изглежда толкова фалшива и толкова далечна, че сърцето ти самичко се изпълва със съжаление, въпреки че знаеш колко много материални облаги притежава въпросната личност. Възможно ли е да има толкова нещастни богаташи? Или просто липсата на правилната половинка в живота, те прави толкова съкрушен, въпреки че мечтите ти са реалност? Съжалявам го, без значение че много го харесвам. Не искам да съм на 42 и да съм толкова нещастна, толкова празна душевно. Не е редно когато си осъществил всичките си мечти, все още да си празен и посърнал, някак не е редно! И все пак аз продължавам да го харесвам, дори се надявам (моля се!) един ден на лицето му да се появи истинска усмивка, която да не е породена от това че разни папараци те снимат, усмивка, която идва дълбоко отвътре и не е изтръгната насила, за да заблуди останалите и да им създаде илюзорен образ на вечно веселата и щура рок-звезда. Не искам пародия на щастливи Холивудски персонажи, и те са хора мамка му! Просто ми е жал, че идеалът ми за мъж е толкова тъжна личност... някак това го прави равен с мен, а не ми се иска.

снимка: www.connect.it.com

24 май 2010 г.

Kill me, cause I'm stupid!

Е понякога ми се събира много, не знам как съм такъв ходещ проблем... за близките четири дни, поне три пъти щях да получа инфаркт... сега отново знам че съм направила егати глупостта и направо не знам какво да очаквам! Откачам, защото съм сигурна че може да ми се излеят егати лайната на главата. Чудя се понякога как мога да живея винаги така по ръба... аха да се преметна и оцелявам- после, разбира се правя нова свинщина... и пак отначало. Когато някой се опари, се замисля дали ще върши нови глупости, аз обаче не мисля- не мога да разбера толкова ли съм глупава или просто ми харесва да си вдигам сама адреналина (което не е никак здравословно)?! Надявам се да е първото, така поне ще имам основателна причина, не че ако харесвам да си качвам сама адреналина е нормално... Абе направо не знам. Искам вече да се умиря, цял живот правя идиотщини, чопля ги от кътчетата на объркания си мозък и ето че после ги изпълнявам с голям ентусиазъм... и аз не знам какво ми е? Искам да съм героиня на някой филм или книга, там винаги всичко се оправя или героя умира... няма такива средни работи. Такъв персонаж като мен е рядкост, то и в живота е нещо невъзможно. Не мога да измисля начин да си седна на задника и да спра да съм такава ненормалница... УЖАС!

23 май 2010 г.

STAY AWAY FROM ME!!!

Ако искаш нещо, ела и го кажи. Ако не искаш нищо-разкарай се, по дяволите. Какъв живот живея, какво се случва без аз да знам... къде отиде доверието, къде отиде нормата и границата? Знам че не съм мила и добра, знам че има хиляди причини да не съм тук и сега, но какво ми има че понякога е толкова сложно да ме разберат хората... не искам нищо-искам само разбиране и човешко отношение.
Махайте се , стойте далече от мен-писна ми от вас. Не ме разбирате, аз съм ви чужда. Искам да съм сама и да съм далече от тоя дребнав свят... искам хора с души, които могат да дават-не само да взимат. Искам да съм сред хора с различен поглед над нещата, искам нормални същества пред себе си-не ампутирани душевно болни съзнания... HELP ME... Имам нужда от рамо на което да поплача, имам нужда от някого на когото да се доверя за всичко, което обърках. Моля... Ако все пак има някой с неразрушено сърце, нека помогне. Аз вече нямам какво да губя!

14 май 2010 г.

Fuck, I don't care!!!

... и не е истина. Пука ми!!! Пука ми, защото не ме поглежда. Пука ми, защото бяхме, а сега не сме. Пука ми, когато изпитвам вътрешния ад. Пука ми, когато знам че е близо, но не достатъчно. Пука ми... и колкото ми да се заблуждавам, знам колко ме боли, знам колко е fucked up!
Да се опитам да започна от начало. Аз съм той, той е аз... откачено, нали? Ми то и аз съм откачена. Как да имам нещо, което е далечно? Как да се докосна до усмивката си? Егати, веселба! Дай ми дрога и ще я погълна, до край! Дай ми щастие и ще го прееба, яко! Дай ми пиене и няма да съм трезва, лошото е когато се напия от емоция. Как да сложа край, когато не е имало начало? Как да се накарам да спра, когато искам да продължавам до безкрай? Коя съм аз и какво искам? Къде съм и защо е толкова мрачно, къде е той по дяволите? Боже, Ад! И най-лошото е че сама си го създадох. Как е възможно да се поставиш сам в такава "комедия"? Чудя се дали да не отида да се прегледам, все пак! Дали не е зле да отида и да се гръмна? За какво живея и за какво се боря, писна ми да задавам все едни и същи въпроси и да не намирам смислени отговори. Искам да ме няма, искам само да спре да боли така жестоко... искам да е до мен, да съм до него!
Объркана работа, хем боли, хем сърби... хем ми е драго! Хем искам да ми е все едно. Непрекъснато си повтарям:" Стига, кучко! Той е далеч от теб, не само на години, но и на акъл. И аз не знам защо сте заедно!"... Сега вече всичко ми е все едно, сега ме боли повече от вчера, утре ще боли повече от днес - кръговрат на болката.
FUCK YOU, because I LOVE YOU! Това е, а аз отивам да се напия за кой ли път с цел да забравя колко е болезнено и как ме е забравил...

12 май 2010 г.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов



Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.





Развълнува ме ужасно много, направо място не можех да си намеря, когато го прочетох. За това реших да го споделя... уникално е.