18 януари 2010 г.

"Inside" by S.H. Ruthless

..."Не знам как са се запознали.Не знам как е започнало.Той ми каза,че се е влюбил в нея,още преди да я види.Само знам,че от деня,в който се срещнаха,не ги видях разделени.Тя го обичаше точно толкова колкото и той.
Ходеха заедно в Кафенето,поръчваха едно и също,говореха един през друг,но никога не губеха смисъла на разговора.Никога не спореха,никога не се караха...Никога не ги видях тъжни или умислени.Радваха се на всяка секунда заедно и не пропускаха миговете да отлетят безвъзвратно.
Майка й не го харесваше,бил по-голям от нея,занимавал се със странни неща,не учел.Той нямаше родители.Живееше сам в един апартамент,точно над Кафенето.Стените му бяха изрисувани с толкова неща,че понякога окото трудно различаваше отделните картини.Книгите бяха разхвърляни по земята,отворени на непрочетени страници.Нямаше ред,нямаше смисъл,но тук и двамата живееха истински.
Когато тя му ходеше на гости,той и свиреше на китарата си.Незапомнени песни,без думи или водеща мелодия,просто ноти облечени в любов.
Видях я за първи път през един есенен ден.Двамата крачеха усмихнати и прегърнати през тясната уличка,и слушаха някаква песен.Спряха се на една сергия на изоставения пазар и дълго се целуваха.Когато стигнах до тях,приятелят ми се стресна.
-Здравей,Мики.-поздравих го аз.
-Ей,приятелю,къде се губиш?Чакай да те запозная.Това е Миша,сродната ми душа.Миша,това е приятелят ми от детинство-Кико.С него сме като братя.
Очароваха ме очите й,сини като лазур и сякаш потъвах в тях.Усмивката й бе,като на ангел.Косата й беше черна и права,прилежно прибрана с червена панделка.Протегна ръка към мен.
-Здравей,Кико.Радвам се да се запозная с един приятел на Мики.До сега все аз го представям.
-Виж,приятелю,бързаме сега,но ще се видим друг ден,нали?.
Не можех да отговоря,гледах я и не можех дори да си поема дъх.Разбрах защо е толкова обсебен моя скъп на сърцето,приятел.
По нататъшните ми срещи с тях двамата,бяха очарователни.Тя говореше за неща,които толкова млада дама не би могла да знае.Смееше се на глупавите мъжки шеги и с удоволствие вършеше всичко,за да угоди на Мики.Той я боготвореше,не даваше и косъм да падне от главата й.Така и не заподозря,обаче,защо все по-често предпочитах компанията им.
Успях за кратко да я спечеля.Тя мислеше че съм неин приятел,точно както и на Мики.
Станах неин довереник и пазител на най-съкровените и тайни.Споделяше с мен всичко,което мислеше и чувстваше.Разбрах,че двамата с Мики не са имали сексуален контакт и това до някъде ме учуди и окуражи.Запозна ме с майка си,която ме хареса още от първия миг.Последната споделяше с мен,на срещите ни,за които Миша не подозираше,колко много се притеснява за дъщеря си и колко ненавижда онзи нехранимайко Мики.Колко по-добре би било,ако Миша си намерела някой приятен младеж като мен,с когото да може да се развива емоционално и дори професионално.Колко добре ми действаха такива думи,даваха ми сили да продължа да се надявам,че един ден момичето с червената панделка ще бъде моя.
А през това време двамата влюбени не можеха един без друг.Ако не се видеха поне два пъти на ден,Миша плачеше безутешно,а Мики беше като звяр в клетка.Контролът на майката на Миша ставаше все по-свиреп и понякога се налагаше да бяга от дома си,за да се види с приятеля ми.Всяка тяхна среща аз следях.Колко красиви бяха двамата,когато тя плачеше на рамото му от щастие че са заедно,а той я целуваше нежно по челото и устните.Как внимателно избърсваше сълзите й с устни и галеше косата й.Такава любов не се виждаше всеки ден,не всеки беше способен да обича по този величествен и безкористен начин.
Дойде денят,в който чух една лоша новина.Миша беше решила да се отдаде на Мики.Сърцето ми се сви и щях да припадна.Опитах се с глупави аргументи да я разубедя,но пламъкът в очите й така и не угасна.Сподели ми кога и как е решила да стане и само това ме утеши.
Знаех какво да правя.Обадих се на майка й и веднага й разказах каквото бях научил.Тя каза,че ще се заеме,а аз намерих прекрасно място с гледка към апартамента на Мики.
Дойде уреченото време.Тя пристигна у тях и го целуна страстно.Знаех,че няма да размисли въпреки всичките думи,които й казах.
Настаниха се в хола и приказваха известно време.После Миша бавно почна да се съблича.Той я галеше навсякъде,целуваше я нежно и ненаситно.Докосваше бледата й кожа,сякаш беше реликва.Тя притеснено се отърваваше от дрехите помежду им.Сложи я да легне на пода и притисна с тялото си нейното.Извиваха се в наслада,откриваха себе си и пак се завръщаха към другия.Устните им шепнеха неразбираеми за мен слова,телата им играеха най-старата игра в нашия пошъл и зъл свят.Този акт не бе само физически,духовните им страни също се бяха вкусили.Питах се дали има други като тях двамата и дали ако се разделят по незнайна причина,ще могат да обичат друг така?Дали любовта им ще е трайна и неразрушима като времето,и дали някога ще се наситят един на друг?
Лежаха вплетени един в друг,когато тя скочи и започна да се облича.Той също последва примера й.Отидоха до вратата и знаех,че трябва бързо да се примъкна до там.В гръб видях майка й...беше закъсняла.Дочувах разговора им.
-...и какво си мислиш,че правиш тук,мила дъще?
-Мамо,успокой се,само си говорехме.Не съм направила нищо,за което да съжалявам.Моля те,тръгни си.Ще говорим като се прибера.-с тези думи Миша затръшна вратата.
Скрих се,за да не ме види майка й и се долепих по вратата им,за да чуя още от разговора с Мики.
-Обичам те,красавице моя.Знам че един ден ще бъдеш до мен и никога няма да се разделяме вече,но сега трябва да се прибереш и да говориш с майка си.Тя ще разбере,тя също е жена и е обичала,зная го.
-Не,мили,не...тя е с каменно сърце.Някой я настройва срещу нашата любов,някой шепне отровни думи в ушите й...а черното й сърце само това чака.Моля те,не ме отпращай,нека остана.
-Аз не мога да разделя майката от детето й,знаеш.Опитай се да промениш впечатленията й.Ако не можеш,тогава ще го мислим.-дочувах плача й и може би това ме разстрои най-много.За първи път я чувах как плаче от мъка.Тогава се запитах дали това,което тая в сърцето си към нея,е обич или е ужасния егоизъм,така характерен за мен.
Скрих се бързо,за да не ме види тя и се прибрах.
Не ги видях в следващите два дни.На третия,Миша ми се обади.Ридаеше и питаше къде е Мики.Знаеше,че имам ключ от апартамента му и ме молеше да се срещнем там,за да види дали нещо не му се е случило.Съгласих се,без да знам защо.
Когато я видях,обаче сърцето ми се сви от мъка.Онова красиво момиче с червената панделка,сега стоеше пред мен с тъмни кръгове под очите и разчорлени коси.
Обезумяла от мъка тя не знаеше как да формулира страха и отчаянието си.
Качихме се в апартамента,но Мики не беше там.Всичките му вещи си бяха по местата,доколкото имаха такива,но той не беше там.Посърнала и нещастна,тя ме помоли като неин най-добър приятел да я придружа до Кафенето.Там също нямаше и следа от Мики.
Виждах болката в очите й,страха и безмилостния копнеж това да не е истина,я задушаваше.Опряла лице на рамото ми,тя плачеше и проклинаше всички в този безскрупулен свят.Оглеждаше се за любимия,тичаше до познатите места,докосваше с ръка там където бе стоя или седял той,но без резултат.Очите й,сини и големи,се местеха от място на място,от човек на човек.Болката бе заседнала в гърлото й и не й даваше дори да плаче както иска.Поглеждаше ме,понякога с молба,понякога,обаче не ме виждаше.Гледаше право през мен и се усмихваше на нещо далечно и нереално.Светът за нея вече беше пуст.В мига когато разбра,че Мики го няма,тя загуби всичко,загуби себе си.И тогава рабрах отговора на въпроса си-тя никога нямаше да обича друг,никога нямаше да прежали или забрави онзи младеж с черните очи и кестенява коса,който бе първия й мъж.Никога нямаше да се отдаде така на друг,никой друг,никога нямаше да докосне отново душата й.
Виждайки я такава,се запитах дали това съм целял.Така ли трябваше да свърши тази красива любов и нямаше ли кой да ме спре?Опитвах се да се самозалъжа,че не аз съм виновен,че не заради мен е изчезнал Мики,но не можех.Прегръщах така мечтаното момиче,но вече в сърцето ми нямаше любов,а само пепел и ужасна тъга."...

"Inside" by S.H.Ruthless

Няма коментари: