16 януари 2010 г.

Годишнина...?



За втора поредна година ми се случва да забравя,че с Димитър имаме годишнина от сватбата.А уж преди 5 дни си спомних и помних до онзи ден.Когато вчера сутринта се чухме,адски се изненадах като ми каза:"Честито г-жо Митева"."К'во честито,бе?Да не сме спечелили от тотото?" питам аз със надежда във гласа..."Не,мило,имаме годишнина.
Вече 5 години сме женени"."Ааа,това ли,знаеш ли как ми изкара акъла,мислех че някаква награда сме спечелили".
Мда,вече пет години живея с един и същи човек,общо взето доста е странно.Винаги съм мислела че няма да се омъжа,но не стига че го направих,ами и беше много рано(?).Не ми се иска да казвам,че съм безумно щастлива или че съм безумно влюбена...винаги в една връзка има моменти на обич и моменти на разочарования.Не мога да кажа кои са повечето при нас,но щом сме все още заедно,явно има за какво да сме хванем.Не мога да кажа,че съм удовлетворена от живота си,винаги съм искала максимума от себе си и има още много неща,които мога и ще свърша.На първо време смятам да издадем с баща ми още една книга(специализирана литература) и може би ще завърша един проект,по който работя от години.да не говорим,че имам безценни идеи за още две книги(от развлекателния жанр)...така че след 5 години семеен живот не бих казала че съм осъществила мечтите си дори и на половина.Огромен плюс е,че половинката ми ме подкрепя във всяка една глупост,която подхвана и всеки път страда с мен,когато Великите ми идеи не се получат.Може би това е любовта...не знам...а и май не ме интересува.

Снимка: www.jaipurhelp.com

Няма коментари: