28 декември 2010 г.

PORN!!!

Може би трябва да започна с Честита Коледа... Е, да... ама не искам! Защото няма нищо весело в тези празници, поне за мен. Обраха колата два пъти пред блока, останахме без пари за подаръци, нещо съм фригидна откъм чувства, пък и вече ми е все едно.
Гледам порно по цял ден... ооо, не драги! Не е за това, което се върти в празничното ти съзнание. И на мен ми се иска да гледам порно по цял ден, от онова което ти се подмокрят гащичките и ти се иска едно здраво чукане. Аз гледам как е**т целия ни народ на голо, всеки Божи ден и се чудя къде живея по дяволите?!
Нека започна отначало. Може би защото ми се струпаха прекалено много неща на главата, нямам време да обърна внимание на себе си, но някак се усещам преебана в цялата работа. Защо оня противен дъртак ДЯДО КОЛЕДА или Дед ти Мароз не хване да ми подари нещо, което искам или си мечтая? Какво?! Не съм пък чак толкоз стара, мога и една свирка да му завъртя, ако е навит... вече ми е все едно! Писна ми да се разправям с издателства, издатели и коректори. Ай сиктир, бе педали надрусани! Да ви е честита Новата Година!!@! Искам да ме няма, искам да съм друга и да съм добре, а не изхабена и гнила отвътре. Вие сте виновни, и майната ви!!!! Писна ми от вашето ПОРНО! Искам смисъл, искам драма и може би мъничко ЛЮБОВ!

30 юли 2010 г.

Любов от пръв поглед?!

Абе, много много не вярвам в тези работи. Аз съм си влюбчива по природа, бързо се вманиачавам по някого, после бързо разбирам че пак съм се прецакала. Не мога да се променя, колко пъти се опитвах... няма смисъл да обяснявам. Срещам някого, който се доближава до мечтата ми и ето че вече съм обсебена. Целия процес трае точно 10 дни, след което вече ми е минало и се налага да разбия нечии илюзии, за да се отърва от кашата, която сама съм създала. Схемата ми е толкова ясна, че направо думи нямам. Все по-често се отвращавам от себе си и се чудя кога ли ще се изсипе някое проклятие върху ми. Разделяла съм двойки, прецаквала съм и себе си не веднъж. Както казваше Сейтан: "Не си красива, но за сметка на това имаш чар, който направо те забива в земята". Не знам колко е прав, но се усещам че привличам само неподходящи типове.
Та както и да е... днес осъзнах ( моля без заблуждения, не ми е дошъл акъла), че пак съм си харесала някого... пък и по моя преценка и той не е безразличен. Вярно, няма нищо общо с това, което аз искам... но пък очите му ме убиват. Мразя кафявото, но тези са уникални. Няма никакви добавки към тялото си, което е странно предвид какво работи.
Не знам къде ми е акъла, не знам какво ми става... няма ли да се спра. Защо е това пръскане на сърчица наоколо? Дано да минат по-бързо тези 10 дни, защото в противен случай ще откача. А той е толкова сладък, особено когато се вгледа в мен, когато се усмихне или когато просто прояви внимание, различно от всички други. Мамка му, имам нужда от приятелка от женски пол... тези неща не са за нета. Така и не успях да намеря някой като мен с вагина. Толкова ли съм лоша, мамка му?!

27 юли 2010 г.

400 страници?!?!

Понякога и аз не знам как ми тече мисълта. Едва вчера разбрах че съм написала 400 страници от книгата ми. А имам още толкова работа. Ако съм така многословна докъде ще му излезе края?! Може да чукна и 1000. Идеята ми беше за нещо кратичко, но ясно. Сега разбирам че ми харесва да съм в онази непозната страна, където не аз пиша героите, а те самички си се развиват чрез мен. Много е интересно и забавно как понякога имам една идея за някой, а в последствие се оказва че характерът на персонажа е изместен в неочакван за мен ръкав на психологичното здраве. Исках книгата да е забавна и развлекателна, а се оказа доста разширено издание на многото ми притеснения и въпроси относно действията на хората.
Все още не мога да повярвам... 400 страници, а за мен това е едва началото на цялата история. Непрекъснато ми хрумват разни идеи, разговори и дори стил на живот. Ха ха... егати!

24 юли 2010 г.

Пиърсинг мания...

Така, повечето които ме познават знаят че имам навика да си причинявам болка (дали ще е душевна или физическа, няма разлика). Не съм само-мазо, по дяволите! Просто понякога искам да се променя,а това е съпътствано с доза болезнени изживявания.
По ушите си имам 12 дупки, които бяха пробити с пистолет. Сега реших, че искам пиърсинги. Купих си обеци и за сега успях да разширя цели шест дупки. Остават още толкова. Харесва ми как изглежда, харесва ми и че сама се оправям с абоката и болката. Мога да препоръчам на други откачалки да пазаруват и питат за съвет хората от "На тъмно". Вече имам известен опит с персонала там и мога да кажа че има едно доста възпитано момче, което е готово да помогне и да отговори за всички глупави питания, които имате. Не искам да правя реклама на магазина, те и без това си имат репутация, но определено се изненадах от желанието на пича там да удовлетвори всички капризи.
А освен ушите, имам желание да пробия и веждата си - поне два пъти....

28 май 2010 г.

Why are you so lonely?


Прегледах хиляди снимки, прегледах хиляди интервюта, материали, обложки и какво ли още не за Него... Sully Erna... и открих че и той е толкова самотен колко и аз самата се чувствам понякога...
Нека започна от началото на обърканите ми мисли. Забелязах че на някои снимки любимият ми вокал изглежда все едно светът му се е сринал, все едно е загубил смисъла на цялото лутане в този живот. Това ме накара да обърна нета, за да намеря поне една искрена усмивка, която да не е поза, която да е искрена и да личи вътрешното му щастие. Оказа се че не намерих нито една. Навсякъде изглежда толкова тъжен, толкова самотен и ненормално отегчен при среща с фенове. Не би ли трябвало да е доволен от живота си - прави каквото е мечтал цял живот, има хиляди жени, които искат да легнат с него (дори и за една нощ), цял свят го познава, въобще има каквото някой някога е искал. Но все пак лицето му е лишено от вътрешно щастие, сякаш нещо му липсва. Не съм се заглеждала в другите "звезди" и не зная дали и при тях е така, но ми е жал за Sully. Усмивката му изглежда толкова фалшива и толкова далечна, че сърцето ти самичко се изпълва със съжаление, въпреки че знаеш колко много материални облаги притежава въпросната личност. Възможно ли е да има толкова нещастни богаташи? Или просто липсата на правилната половинка в живота, те прави толкова съкрушен, въпреки че мечтите ти са реалност? Съжалявам го, без значение че много го харесвам. Не искам да съм на 42 и да съм толкова нещастна, толкова празна душевно. Не е редно когато си осъществил всичките си мечти, все още да си празен и посърнал, някак не е редно! И все пак аз продължавам да го харесвам, дори се надявам (моля се!) един ден на лицето му да се появи истинска усмивка, която да не е породена от това че разни папараци те снимат, усмивка, която идва дълбоко отвътре и не е изтръгната насила, за да заблуди останалите и да им създаде илюзорен образ на вечно веселата и щура рок-звезда. Не искам пародия на щастливи Холивудски персонажи, и те са хора мамка му! Просто ми е жал, че идеалът ми за мъж е толкова тъжна личност... някак това го прави равен с мен, а не ми се иска.

снимка: www.connect.it.com

24 май 2010 г.

Kill me, cause I'm stupid!

Е понякога ми се събира много, не знам как съм такъв ходещ проблем... за близките четири дни, поне три пъти щях да получа инфаркт... сега отново знам че съм направила егати глупостта и направо не знам какво да очаквам! Откачам, защото съм сигурна че може да ми се излеят егати лайната на главата. Чудя се понякога как мога да живея винаги така по ръба... аха да се преметна и оцелявам- после, разбира се правя нова свинщина... и пак отначало. Когато някой се опари, се замисля дали ще върши нови глупости, аз обаче не мисля- не мога да разбера толкова ли съм глупава или просто ми харесва да си вдигам сама адреналина (което не е никак здравословно)?! Надявам се да е първото, така поне ще имам основателна причина, не че ако харесвам да си качвам сама адреналина е нормално... Абе направо не знам. Искам вече да се умиря, цял живот правя идиотщини, чопля ги от кътчетата на объркания си мозък и ето че после ги изпълнявам с голям ентусиазъм... и аз не знам какво ми е? Искам да съм героиня на някой филм или книга, там винаги всичко се оправя или героя умира... няма такива средни работи. Такъв персонаж като мен е рядкост, то и в живота е нещо невъзможно. Не мога да измисля начин да си седна на задника и да спра да съм такава ненормалница... УЖАС!

23 май 2010 г.

STAY AWAY FROM ME!!!

Ако искаш нещо, ела и го кажи. Ако не искаш нищо-разкарай се, по дяволите. Какъв живот живея, какво се случва без аз да знам... къде отиде доверието, къде отиде нормата и границата? Знам че не съм мила и добра, знам че има хиляди причини да не съм тук и сега, но какво ми има че понякога е толкова сложно да ме разберат хората... не искам нищо-искам само разбиране и човешко отношение.
Махайте се , стойте далече от мен-писна ми от вас. Не ме разбирате, аз съм ви чужда. Искам да съм сама и да съм далече от тоя дребнав свят... искам хора с души, които могат да дават-не само да взимат. Искам да съм сред хора с различен поглед над нещата, искам нормални същества пред себе си-не ампутирани душевно болни съзнания... HELP ME... Имам нужда от рамо на което да поплача, имам нужда от някого на когото да се доверя за всичко, което обърках. Моля... Ако все пак има някой с неразрушено сърце, нека помогне. Аз вече нямам какво да губя!

14 май 2010 г.

Fuck, I don't care!!!

... и не е истина. Пука ми!!! Пука ми, защото не ме поглежда. Пука ми, защото бяхме, а сега не сме. Пука ми, когато изпитвам вътрешния ад. Пука ми, когато знам че е близо, но не достатъчно. Пука ми... и колкото ми да се заблуждавам, знам колко ме боли, знам колко е fucked up!
Да се опитам да започна от начало. Аз съм той, той е аз... откачено, нали? Ми то и аз съм откачена. Как да имам нещо, което е далечно? Как да се докосна до усмивката си? Егати, веселба! Дай ми дрога и ще я погълна, до край! Дай ми щастие и ще го прееба, яко! Дай ми пиене и няма да съм трезва, лошото е когато се напия от емоция. Как да сложа край, когато не е имало начало? Как да се накарам да спра, когато искам да продължавам до безкрай? Коя съм аз и какво искам? Къде съм и защо е толкова мрачно, къде е той по дяволите? Боже, Ад! И най-лошото е че сама си го създадох. Как е възможно да се поставиш сам в такава "комедия"? Чудя се дали да не отида да се прегледам, все пак! Дали не е зле да отида и да се гръмна? За какво живея и за какво се боря, писна ми да задавам все едни и същи въпроси и да не намирам смислени отговори. Искам да ме няма, искам само да спре да боли така жестоко... искам да е до мен, да съм до него!
Объркана работа, хем боли, хем сърби... хем ми е драго! Хем искам да ми е все едно. Непрекъснато си повтарям:" Стига, кучко! Той е далеч от теб, не само на години, но и на акъл. И аз не знам защо сте заедно!"... Сега вече всичко ми е все едно, сега ме боли повече от вчера, утре ще боли повече от днес - кръговрат на болката.
FUCK YOU, because I LOVE YOU! Това е, а аз отивам да се напия за кой ли път с цел да забравя колко е болезнено и как ме е забравил...

12 май 2010 г.

ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Евтим Евтимов



Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.





Развълнува ме ужасно много, направо място не можех да си намеря, когато го прочетох. За това реших да го споделя... уникално е.

19 април 2010 г.

No comment... и все пак.

" ... и не е защото всеки път щом го видя откачам, не разбираш, нали? Няма смисъл да вдигаш рамене, ясно ми е. Търся го непрекъснато. Не видя ли сините му очи, не мога да се усмихна. Оглеждам се през десет минути дали няма да се покаже иззад ъгъла. Като някакъв странен наркотик, е... хем е забранено, хем го искам прекалено силно. Не да го докосвам, не да говоря с него... просто искам да е около мен. Толкова ли е страшно? Да, права си. Положението е много зле. Кажи ми какво да направя, не мога да влияя на чувствата си. Как да заповядам на съзнанието си да отхвърли идеята за него? Не мога!!! Не мога да спра да го търся, не разбираш ли че нищо не правя. Само го гледам, нищо повече. Дори не се осмелявам да го докосвам... а той май иска точно това. Най-ужасното е че той също ме търси. Или може би се вманиачавам? Не, изчакай да ти кажа... преди училище идва при мен, първо на мен казва "здрасти". Гледа от колата си право в моите очи, махва първо на мен, преди да е слязъл още. Ако приятелите му са на другия край на площадката, идва първо при мен, после при тях. Когато не го слушам се ядосва. Кажи това какво е... луда съм, нали? Да, благодаря. Не знам и аз какво е. Да, права си, това какво чувства той не е от значение. Ако изпитва същото, което аз към него, ще стане още по-зле. Направо е откачено. И въпреки всичко, не мога да спра да мечтая. Да съм с него... да, бе... знам мамка му шибана. Знам. И какво? Никога не съм направила нещо нередно, нали? Не съм му казала какво изпитвам, не съм го докосвала. Тогава? Разбирам те, а ти дали ме разбираш? Харесвам момче по-малко с 12 години от мен. Как очакваш да се чувствам? Да, на теб ти е лесно, нали си имаш мъж. Мамка му, Мира. Не мога да спра да искам само да го виждам, без него денят е пуст. Разбирам прекрасно, че това е загубена кауза. Аз съм далеч от неговия свят, така както той от моя. Мога само да се надявам че всичко ще отмине, моля се да стане така..."


Нямам какво да добавя, освен че останах шокирана. Не знаех какъв съвет да дам, все пак съм мъжка майка. Жал ми е за нея... определено. Но понякога се питам има ли значение възрастта, ако любовта те халоса по главата? Май най-добре в такива случаи е просто да оставим всичко да отмине... а ако все пак чувствата се засилят?

13 март 2010 г.

Ако имах клонинг...

... щеше да ми е много, по-лесно да пиша тук. Понякога напълно забравям за блога си. Тъй или иначе цялата ми енергия отива в новата ми книга. Ден и нощ съм с едни и същи герои и ми е адски трудно, за разнообразие да пиша и тук. Нямам сили, направо. Стресирам мозъчните си клетки с нови групи, някои просто добре забравени, други току открити. Оказа се че съм музикален помияр. В playlist-а ми, в пословичния youTube има всякакви идиотщини. Открията на седмицата ми са Orgy, Dope, Audioslave и Incubus. Последните две ме докарват до лудост (в добрият смисъл). На фона на някои от песните съм толкова продуктивна, че не смогвам да записвам бягащите мисли.
Трябваха ми няколко желаещи да прочетат пасажи от творението ми... оказа се трудна задача. Не всеки харесва хард фентъзи. Дето се вика, дреме ми. Нали го пиша най-вече за себе си. Ако успея да продам няколко копия, добре дошло.
Мда, колкото и да се напъвам, личи че не ми е до писане. Искаше ми се да се отчета тук, да се види че не съм умряла още, ако някого му пука,въобще! Отивам да се боря с трудните пасажи, оставени за "после", докато Chris Cornell моли някои да му покаже как се живее... да му имам проблемите, пък на тоя красавец!

18 януари 2010 г.

"Inside" by S.H. Ruthless

..."Не знам как са се запознали.Не знам как е започнало.Той ми каза,че се е влюбил в нея,още преди да я види.Само знам,че от деня,в който се срещнаха,не ги видях разделени.Тя го обичаше точно толкова колкото и той.
Ходеха заедно в Кафенето,поръчваха едно и също,говореха един през друг,но никога не губеха смисъла на разговора.Никога не спореха,никога не се караха...Никога не ги видях тъжни или умислени.Радваха се на всяка секунда заедно и не пропускаха миговете да отлетят безвъзвратно.
Майка й не го харесваше,бил по-голям от нея,занимавал се със странни неща,не учел.Той нямаше родители.Живееше сам в един апартамент,точно над Кафенето.Стените му бяха изрисувани с толкова неща,че понякога окото трудно различаваше отделните картини.Книгите бяха разхвърляни по земята,отворени на непрочетени страници.Нямаше ред,нямаше смисъл,но тук и двамата живееха истински.
Когато тя му ходеше на гости,той и свиреше на китарата си.Незапомнени песни,без думи или водеща мелодия,просто ноти облечени в любов.
Видях я за първи път през един есенен ден.Двамата крачеха усмихнати и прегърнати през тясната уличка,и слушаха някаква песен.Спряха се на една сергия на изоставения пазар и дълго се целуваха.Когато стигнах до тях,приятелят ми се стресна.
-Здравей,Мики.-поздравих го аз.
-Ей,приятелю,къде се губиш?Чакай да те запозная.Това е Миша,сродната ми душа.Миша,това е приятелят ми от детинство-Кико.С него сме като братя.
Очароваха ме очите й,сини като лазур и сякаш потъвах в тях.Усмивката й бе,като на ангел.Косата й беше черна и права,прилежно прибрана с червена панделка.Протегна ръка към мен.
-Здравей,Кико.Радвам се да се запозная с един приятел на Мики.До сега все аз го представям.
-Виж,приятелю,бързаме сега,но ще се видим друг ден,нали?.
Не можех да отговоря,гледах я и не можех дори да си поема дъх.Разбрах защо е толкова обсебен моя скъп на сърцето,приятел.
По нататъшните ми срещи с тях двамата,бяха очарователни.Тя говореше за неща,които толкова млада дама не би могла да знае.Смееше се на глупавите мъжки шеги и с удоволствие вършеше всичко,за да угоди на Мики.Той я боготвореше,не даваше и косъм да падне от главата й.Така и не заподозря,обаче,защо все по-често предпочитах компанията им.
Успях за кратко да я спечеля.Тя мислеше че съм неин приятел,точно както и на Мики.
Станах неин довереник и пазител на най-съкровените и тайни.Споделяше с мен всичко,което мислеше и чувстваше.Разбрах,че двамата с Мики не са имали сексуален контакт и това до някъде ме учуди и окуражи.Запозна ме с майка си,която ме хареса още от първия миг.Последната споделяше с мен,на срещите ни,за които Миша не подозираше,колко много се притеснява за дъщеря си и колко ненавижда онзи нехранимайко Мики.Колко по-добре би било,ако Миша си намерела някой приятен младеж като мен,с когото да може да се развива емоционално и дори професионално.Колко добре ми действаха такива думи,даваха ми сили да продължа да се надявам,че един ден момичето с червената панделка ще бъде моя.
А през това време двамата влюбени не можеха един без друг.Ако не се видеха поне два пъти на ден,Миша плачеше безутешно,а Мики беше като звяр в клетка.Контролът на майката на Миша ставаше все по-свиреп и понякога се налагаше да бяга от дома си,за да се види с приятеля ми.Всяка тяхна среща аз следях.Колко красиви бяха двамата,когато тя плачеше на рамото му от щастие че са заедно,а той я целуваше нежно по челото и устните.Как внимателно избърсваше сълзите й с устни и галеше косата й.Такава любов не се виждаше всеки ден,не всеки беше способен да обича по този величествен и безкористен начин.
Дойде денят,в който чух една лоша новина.Миша беше решила да се отдаде на Мики.Сърцето ми се сви и щях да припадна.Опитах се с глупави аргументи да я разубедя,но пламъкът в очите й така и не угасна.Сподели ми кога и как е решила да стане и само това ме утеши.
Знаех какво да правя.Обадих се на майка й и веднага й разказах каквото бях научил.Тя каза,че ще се заеме,а аз намерих прекрасно място с гледка към апартамента на Мики.
Дойде уреченото време.Тя пристигна у тях и го целуна страстно.Знаех,че няма да размисли въпреки всичките думи,които й казах.
Настаниха се в хола и приказваха известно време.После Миша бавно почна да се съблича.Той я галеше навсякъде,целуваше я нежно и ненаситно.Докосваше бледата й кожа,сякаш беше реликва.Тя притеснено се отърваваше от дрехите помежду им.Сложи я да легне на пода и притисна с тялото си нейното.Извиваха се в наслада,откриваха себе си и пак се завръщаха към другия.Устните им шепнеха неразбираеми за мен слова,телата им играеха най-старата игра в нашия пошъл и зъл свят.Този акт не бе само физически,духовните им страни също се бяха вкусили.Питах се дали има други като тях двамата и дали ако се разделят по незнайна причина,ще могат да обичат друг така?Дали любовта им ще е трайна и неразрушима като времето,и дали някога ще се наситят един на друг?
Лежаха вплетени един в друг,когато тя скочи и започна да се облича.Той също последва примера й.Отидоха до вратата и знаех,че трябва бързо да се примъкна до там.В гръб видях майка й...беше закъсняла.Дочувах разговора им.
-...и какво си мислиш,че правиш тук,мила дъще?
-Мамо,успокой се,само си говорехме.Не съм направила нищо,за което да съжалявам.Моля те,тръгни си.Ще говорим като се прибера.-с тези думи Миша затръшна вратата.
Скрих се,за да не ме види майка й и се долепих по вратата им,за да чуя още от разговора с Мики.
-Обичам те,красавице моя.Знам че един ден ще бъдеш до мен и никога няма да се разделяме вече,но сега трябва да се прибереш и да говориш с майка си.Тя ще разбере,тя също е жена и е обичала,зная го.
-Не,мили,не...тя е с каменно сърце.Някой я настройва срещу нашата любов,някой шепне отровни думи в ушите й...а черното й сърце само това чака.Моля те,не ме отпращай,нека остана.
-Аз не мога да разделя майката от детето й,знаеш.Опитай се да промениш впечатленията й.Ако не можеш,тогава ще го мислим.-дочувах плача й и може би това ме разстрои най-много.За първи път я чувах как плаче от мъка.Тогава се запитах дали това,което тая в сърцето си към нея,е обич или е ужасния егоизъм,така характерен за мен.
Скрих се бързо,за да не ме види тя и се прибрах.
Не ги видях в следващите два дни.На третия,Миша ми се обади.Ридаеше и питаше къде е Мики.Знаеше,че имам ключ от апартамента му и ме молеше да се срещнем там,за да види дали нещо не му се е случило.Съгласих се,без да знам защо.
Когато я видях,обаче сърцето ми се сви от мъка.Онова красиво момиче с червената панделка,сега стоеше пред мен с тъмни кръгове под очите и разчорлени коси.
Обезумяла от мъка тя не знаеше как да формулира страха и отчаянието си.
Качихме се в апартамента,но Мики не беше там.Всичките му вещи си бяха по местата,доколкото имаха такива,но той не беше там.Посърнала и нещастна,тя ме помоли като неин най-добър приятел да я придружа до Кафенето.Там също нямаше и следа от Мики.
Виждах болката в очите й,страха и безмилостния копнеж това да не е истина,я задушаваше.Опряла лице на рамото ми,тя плачеше и проклинаше всички в този безскрупулен свят.Оглеждаше се за любимия,тичаше до познатите места,докосваше с ръка там където бе стоя или седял той,но без резултат.Очите й,сини и големи,се местеха от място на място,от човек на човек.Болката бе заседнала в гърлото й и не й даваше дори да плаче както иска.Поглеждаше ме,понякога с молба,понякога,обаче не ме виждаше.Гледаше право през мен и се усмихваше на нещо далечно и нереално.Светът за нея вече беше пуст.В мига когато разбра,че Мики го няма,тя загуби всичко,загуби себе си.И тогава рабрах отговора на въпроса си-тя никога нямаше да обича друг,никога нямаше да прежали или забрави онзи младеж с черните очи и кестенява коса,който бе първия й мъж.Никога нямаше да се отдаде така на друг,никой друг,никога нямаше да докосне отново душата й.
Виждайки я такава,се запитах дали това съм целял.Така ли трябваше да свърши тази красива любов и нямаше ли кой да ме спре?Опитвах се да се самозалъжа,че не аз съм виновен,че не заради мен е изчезнал Мики,но не можех.Прегръщах така мечтаното момиче,но вече в сърцето ми нямаше любов,а само пепел и ужасна тъга."...

"Inside" by S.H.Ruthless

16 януари 2010 г.

Годишнина...?



За втора поредна година ми се случва да забравя,че с Димитър имаме годишнина от сватбата.А уж преди 5 дни си спомних и помних до онзи ден.Когато вчера сутринта се чухме,адски се изненадах като ми каза:"Честито г-жо Митева"."К'во честито,бе?Да не сме спечелили от тотото?" питам аз със надежда във гласа..."Не,мило,имаме годишнина.
Вече 5 години сме женени"."Ааа,това ли,знаеш ли как ми изкара акъла,мислех че някаква награда сме спечелили".
Мда,вече пет години живея с един и същи човек,общо взето доста е странно.Винаги съм мислела че няма да се омъжа,но не стига че го направих,ами и беше много рано(?).Не ми се иска да казвам,че съм безумно щастлива или че съм безумно влюбена...винаги в една връзка има моменти на обич и моменти на разочарования.Не мога да кажа кои са повечето при нас,но щом сме все още заедно,явно има за какво да сме хванем.Не мога да кажа,че съм удовлетворена от живота си,винаги съм искала максимума от себе си и има още много неща,които мога и ще свърша.На първо време смятам да издадем с баща ми още една книга(специализирана литература) и може би ще завърша един проект,по който работя от години.да не говорим,че имам безценни идеи за още две книги(от развлекателния жанр)...така че след 5 години семеен живот не бих казала че съм осъществила мечтите си дори и на половина.Огромен плюс е,че половинката ми ме подкрепя във всяка една глупост,която подхвана и всеки път страда с мен,когато Великите ми идеи не се получат.Може би това е любовта...не знам...а и май не ме интересува.

Снимка: www.jaipurhelp.com

13 януари 2010 г.

Hugh Jackman and "Wolverine"



Гледах наскоро всички филми от поредицата "X-men",включително и четвъртата посветена на Върколака.Останах много разочарована от третата.Не очаквах Екзавие да умре така глупаво или пък Магнето да стане обикновен пенсионер,който играе шах.Тъй като не съм имала прекрасната възможност да прочета комиксите и на идея си нямам как се развива действието там,но съм гледала част от анимациите и там нещата не са така глуповати.Освен хубави ефекти,на филма му липсва интересен и може би по-простичък сюжет.Може би очаквах нещо различно.Очаквах нещата да са съсредоточени върху историята на Логан,да разберем подробности около живота му като мутант преди великата промяна,но това беше наръчкано още докато надписите в началото вървяха.Всъщност очаквах нещо в стила на Marvel,нещо като "Iron man" или "Hulk",но не би.Всичко във филма е такава каша и боза,че ми прилича на турски сериал.Ясно е че трябва да има умряло гадже,за да може Върколака да се озлоби,но така и не разбрахме откъде произтича първоначалния му гняв към вселената.Да не говорим колко епизодично и тъповато беше представен Гамбит.Толкова се разочаровах,че едва не спрях филма.

За "X-men Origins:Wolverine" мога да кажа че освен очарованието на Хю Джакман и екшън сцените,няма нищо друго за което да се хванеш.Ето една интересна статия за филма,"X-men"която подкрепям с две ръце.
Интересното е,на кого му е хрумнало точно Джакман да играе Wolverine,но е уцелил в десетката(поне според женската аудитория).Гледала съм няколко филма с въпросния актьор и не съм оставала с кой знае какви впечатления.Хареса ми в "Парола:Риба-меч" и "Ван Хелзинг",но никъде другаде.Пък и си избира доста зализани прически...Доколкото ми е известно Джакман играе по-скоро в драми и тук-таме в някоя комедия,но в образа на "Marvel"-овия Върколак направо ме изуми.Както се казва:"Припиках ъглите у нас".Не знам защо до сега е играл само лигави роли,при положение че го бива като гневен пич?!


Общо взето мога да кажа,че ако не харесвате актьорите и здравия екшън,с чиста съвест можете да не си губите времето с "X-men".Няма да намерите нищо вълнуващо или запленително в сценария и сюжетната линия.Но пък аз лично бих го гледала пак,само заради Джакман :) ...
Ето и малко инфо за актьора Хю Джакман - на български;
Hugh Jackman и на английски,разбира се.

А това е историята на Wolverine от комиксите Marvel.

Снимки: http://www.aceshowbiz.com/