12 декември 2009 г.

Ч.Р.Д. ,мила мамо!

Ха,егати щуротията.Все още не мога да го проумея.Кога майка ми стана толкова голяма и как толкова бързо дойде деня,в който ще "чукне" половин век.Още помня,сякаш беше вчера,как ходехме в "Примавера"-та да се тъпчем след училище или как ходехме до "Макдоналдс" и си купувахме по 5-6 детски менюта...ами когато си купувахме преоценени книжки от "Славейков",или ходехме да обядваме в "Каруцата" и винаги мама дояждаше всичко...ами когато и правехме нес-кафе и моето винаги приличаше на нещо повърнато,а на мама беше страхотно,с гъста пяна и много захар.И колко беше забавно да ходим по магазините и да се гледаме с часове в огледалата.Ами как купувахме плюшени играчни на килограм...и как весело си клюкарствахме за глупави колежки и откачени съученички.Избирахме си заедно козметиката и се при смихме една на друга колко грозно ни седи ново червило или как фатално сме се оринали от новия крем.През повечето време майка ми беше приятелка,с която можеш да споделиш глупости без да го разтръби на целия отбор или да поискаш съвет,за който не пише в никоя книга или сайт.Все хубави спомени,които не ми се струват толкова далечни,а са се случили преди много време.
Да,понякога се карахме,понякога не си говорехме,но всеки път се правехме че нищо не е станало и карахме нататък.
Може би съм пораснала и вече е малко по-различно,но все още знам,че имам една малко поостаряла дружка,на която мога да се оплача и на която мога да се похваля.
Благодаря ти мамо,че те има и въпреки всички глупости,ме обичаш.Извинявай мамо,че бях такова говедо и че не си признавам когато се оакам пред теб.
Честит Рожден Ден,мамо!Дано не се промениш и дано да сме още много време заедно,защото без теб е мрачно и тъжно,защото без теб нямам упора и приятел.

1 коментар:

Анонимен каза...

прочетете целия блог, доста добър