10 декември 2009 г.

"Сблъсък" Стивън Кинг

Отдавна се канех да пиша за тази книга.Обикновено не се ангажирам да пиша диарични слова за голям автор,най-малкото защото не съм аз тази,която да прави литературен разбор на човек,който си изкарва хляба с книгите си...но все някога е време да престъпя принципите си.
За огромно мое съжаление все не ми отава време за някоя сериозна книга и се задоволявам с мизерни авторчета,с творчество сведено до минимум.Тъй като любимият ми татко работи в близост до Столична Библиотека и има служебна карта за там,го помолих за пореден път да ми избере някоя книга.Човекът винаги се старае да ми хареса нещо хубаво и ми дава книгата със страх в очите.Когато ми донесе "Сблъсък" си казах:"Аман от тоя Стивън Кинг.Тате няма грам въображение".Приех книгата и я заметнах на бюрото.Няколко дни се чудех дали да започна с четенето,но все си намирах някоя интересна статия по медицина и отлагах.Оказа се че съм била голяма глупачка.
В началото на книгата се започва с редовните за автора разтегнати обяснения за главните герои.Досадата ми растеше с всяка изчетена страница.И тамън да я захвърля и да се оплача на тате че пак ме е прецакал,нещо стана.Действието ме завладя точно за една страница.
Вирус изпуснат от Американска секретна база завладява всеки до когото се докопа.Проектът "Синева" е строго секретен и военните успяват почти до края да замазват очите на мирно измиращото население.Оказва се обаче,че има резистентни към "Капитан Трипс".Въпреки изследванията,на които е подложен един от главните герои,така и не се разбира защо той не се заразява,въпреки че дори го инжектират с вируса.Оцелелите са като пощурели,опитват се да запазят живота си,грабейки от магазини и трупове,безнаказано.
Няма да разказвам повече подробности,но книгата се оказа просто уникална.Прекрасно е описано колко глупави могат да бъдат хората в стремежа си да оцелеят.Колко лесно сме манипулируеми и колко лесно се навиваме сами.Книгата е прекрасно олицетворение на мизерното съществуване на по-голямата част от населението и на факта,че само когато сме притиснати в ъгъла,като плъхове,можем да направим невъзможни неща,не само за себе си,но и за друго същество.
Сега съм се захванала с друга подобна книга(като сюжет,не и като жанр)."Щамът Андромеда" на Майкъл Крайтън.Щом я свърша ще постна нещо и за нея,вярвайте има какво.

2 коментара:

Анонимен каза...

"Щамът на Андромеда" беше филмиран преди 2-3 години за пореден път. Филмът беше доста добър, а както знаем, обикновено книгата е в пъти по-добра, така че предполагам няма да се разочароваш:) Приятно четене.

Satany каза...

Аз също доста често се разочаровам от филмирането на хубавите книги и за това избягвам да гледам някой филм,преди да съм прочела книгата.За сега "Щамът Андромеда" ми харесва много.Благодаря.